Пролог или “да те посрещне старата на прага”
Благодарение на Стефан си имам виртуална къща. Топла и женствена на цвят, но тиха и още празна. Предстои ми сама да си я наредя. Не знам още какво искам да сложа в нея и как да го разположа. Но ми се иска “гостите” ми тук да се чувстват уютно като в “мамината си къща”, с дъх на канела и ябълки, да им е удобно, както в собствените им пантофи, да намерят теми за размисъл или поводи да се усмихнат, да им се иска отново да се върнат тук, просто да почетат. На спокойствие, като бягство в библиотеката с любима книжка от детството. Ами това е. Добре сте дошли у дома!






Честито, мила! Да си го направиш хубав този блог и да имаш много посетители! Надявам се, че си доволна и домейна ти харесва! :)
Добре заварила! И да го пълниш с все хубави неща, които да карат и нас да се чувстваме съпричастни на твоето щастие!
Честито, Креми!
Случайно кликнах на подписа ти в БГ-мамма и ето, вече час седя и разглеждам твоят нов дом. Уютно е, и е интересно.
Благодаря, че ме “покани”!
Благодаря, мили мои!