Живот и след 100-те или шанс за втора младост :-)

В навечерието на 33-тата си година, угрижена от бремето на избора на кой крем против бръчки да се спра, защото се предполага, че ми е време, видях светлинка в тунела :-)

Според учени от университетите в Лондон и Осло, които са анализирали данните за 1,5 млн. мъже и жени на възраст от 45 до 68 години, хората с дете и висше образование живеят по-дълго.

Ура, спестявам си разходите за регенерираща козметика за следващото десетилетие и започвам да се наслаждавам на втората си младост. Имам дете (дори две) имам и тапия от Алма Матер, следователно шансовете ми да дочакам следващото преминаване на Халеевата комета значително нарастват.

Изследването на Емили Грундю и Айнщайн Кравдал, с което ни запознава Нетинфо ме накара да се откажа от еретичните мисли за бръчки и целулит, типични за жена наченала четвъртото си десетилетие и да се отдам на розови мечти за свеж и младеещ 80-годишен визаж, за който другите дълголетници, като костенурките например, не биха могли и да мечтаят!

Безспорно е (поне за мен), че децата са извор на радост за родителите си, но сега се оказа, че са извор и на младост :-) И това ако не е добър стимул и мощен старт на кампания за увеличаване на прираста на населението. Поне на територията на България (другите държави няма да ги мислим ние).

Ако Грундю и Кравдал са прави (аз аз не виждам защо да не са) е време младите жени да се откажат от предразсъдъците, че раждането на дете ще се отрази пагубно на външния им вид и да се впуснат смело в това вълнуващо начинание, радвайки се на всичките плюсове, които то ще им донесе!

И за да излезем от шеговития ми анализ на това изследване, аз наистина вярвам, че децата са извор на младост и радост! Моите две “хапчета за младост” всекидневно ме поддържат в тонус докато ги гоня във всички 4 посоки (едновременно :-) ). Непрекъснато предизвикват ума ми с въпроси, които не биха хрумнали на възрастен и изискващи отговори , които –  признавам си, не винаги съм в състояние да дам от раз. Не оставят въображението ми да си почива с историите, които си съчиняват. Не ми позволяват да порастна, защото искат да съм част от игрите и белите им. И да, чувствам се млада и щастлива, за това че ги имам! 

В този ред на мисли, старите семейни фотографии на семейства с много деца и винаги са ме карали леко да завиждам на задружния и изпълнен с топлота начин на живот, който ми се струва, че са водели. Повелите да оставиш нещо след себе си – да родиш дете, да посадиш дърво – едва ли са случайни. Сякаш, когато традиционните семейни ценности са били по-популярни, животът е бил по-смислен и щастлив. Може би следващият път, когато ми хрумне да си купя маска с морски водорасли за изглаждане на околоочния контур ще е сигнал, че е време да родя още едно дете(обич, ти не чети :-) ), май освежаващият ефект ще е по-дълготраен  :-)