Мамо, искам…
Posted: June 18th, 2008 | Author: Cream | Filed under: ала-бала | 7 Comments »Всеки с деца се е сблъсквал с периода на голямото искането на невръстното си отроче по улиците и магазините. Всичко, което попадне пред очите на хлапето вече е желан обект и ако имаш късмета да му откажеш е много вероятно да се стигне до тръшкане, опити за налагане и прочие, не до там безобидни, похвати за подчиняване на родителя на детските капризи.
Днес обаче една майка ме изуми с подхода към щението на 2-3 годишната си щерка.
Вървят пред мен две жени тип “градска фльорца, родила дете от заможен спонсор, щото е модерно” и влачат със себе си детенцето на едната. Настигайки ги, ставам свидетел на края на диалога им. Очевидно малката си е харесала морковчетата на витрината на близкия “Плод и зеленчук”, майката отначало не е била ентусиазирана от желанието , но после е решила да не троши хатъра на момиченцето и му предложи “Добре, маме, влез и кажи на продавача: – Искам един морков? Хайде, върви” и щедро я побутна към магазинчето!
Ето това се казва възпитание. Иди и поискай, ще ти се даде. А аз се чудя от къде се навъди този народ? С претенции, с безапелационното настояване да му се угоди, с неподлежащото на обсъждане и компромиси “Искам”. Днес морков, утре кола (примерно). И после къде отишли ценностите и добродетели и как младите нямали елементарно възпитание. Ами на това са ги научили.
Ето това е пазарна икономика! Детето се научава, че може да получи каквото иска и да спести разходи на майка си – очарователно! А и мама казва, че може! С редовни тренировки, в крехките си и все още невинни години, представете си какви висини ще достигне в по-зряла възраст. Например: тя получава мечтаният предмет, той си прихваща стойността му в орални услуги на парче и всички са доволни. Една видна софийска хубавица се похвали скоро в интервю за лъскаво мъжко списание, че нямало нещо, което да е поискала и да не е получила, било то мъж или обувки. Ай, ай, ай! Сигурно и тя като малка е била подстрекавана от майка си да си иска моркови от продавачите на пазара. Няма дребни и безобидни стъпки във възпитанието на децата. Не се знае нещо наглед маловажно до какво ще доведе. Морковите струват само лев и петдесет за връзка! Купете си! Ако е проблем – бих ви дала назаем!










Само такова нещо не бях чувала респективно виждала!
Няма що, страхотно възпитание! Как не съм се сетила да го приложа на моите деца?! Колко пари щях да спестя, ех…
ай ай ай! ама наистина ли получи морков детето? може да го е получило ‘срещу’ нещо… целувка, например, което ще е още по-лошо!
майките наистина не мислят понякога!
Нати, да не среща синчето ти такава “добре възпитана госпожица”, че не знам как ще й насмогнете на “морковите”!
Креми, чукам на дърво!(чук-чук!)
Абе, знаех си аз, че някъде греша във възпитанието на децата. Сега вече се светнах къде ми е грешката.
Въх!
Крем, това е наистина странен подход.
На мен ми е неудобно, ако детето мрънка за нещо и продавач я почерпи, какво остава да я пращам самата аз да си иска! Уджас!
Но от друга страна – ей така се отглежда успешно дете, после успешна жена, която да получава каквото си иска.
Пък ние като сме прости, ще си плащаме.
Това е странно, меко казано… Ще си научи дъщеричката, че за “сините й очи” може да получи всичко, което пожелае ли? Явно и аз отглеждам смотано дете, щом самото то си знае, че всичко се плаща.
Иначе синът ми иска, иска и все иска. Даже веднъж съвсем сериозно ми каза, че иска всичко
). Напоследък, когато успее да ме склони на получи нещо, което не сме предвидили да купуваме, му давам пари – сам да си вземе
. Така е горд че е голям.
Аз все си мисля, че всичко се връща и рано или късно тази майка ще си скубе косите, ама ще е късно…