Sister, sister

Posted: June 27th, 2008 | Author: Cream | Filed under: Другото ми Аз! | 3 Comments »

Официално имам две деца. Но всъщност са три. Първото ми “дете” се роди, когато бях на 8. Тя беше моето бебе, измолено с много настояване и аргументи. До ден днешен мама признава, че само моето нестихващо желание за сестра (не братче, а именно сестра) я е накарало да се реши на второ дете. И понеже излиза, че аз съм отговорна за появата й, а аз съм отговорен човек, казвам, че имам 3 деца.

То, детето, днес става на 25! Порастна вече Но пък за 25 години ми е дала  толкова безценни моменти…

Когато я видях за първи път отблизо беше на 3 дни. Имаше коса Съвършени малки пръстчета и миришеше, както само бебетата миришат. Помня, че прекарах целия следобяд над легълцето й, изпитателно изучаваща спящото нещо, което ужасно ме възмути с нежеланието си да се събуди туткаси, за да се запознаем Помня чаршафчетата, които мама й уши. Сини на квадратчета и жълти на точки. Заедно избрахме дантелката за възглавничката. Помня, следобяда, в който пропадна дъното на легълцето й, а тя продължи невъзмутимо да спи, въпреки нашите стреснати възклицания. Помня голямата надуваема мечка, която тя неистово дъвчеше, когато й никнеха зъбите, а ръката на мечока беше колкото цялото й телце. Още чувам къдравия, скоклив смях, с който награждаваше татко, когато угаждаше на желанието й за езда, боричкане, гъделичкане или друга някаква “дивашка” игра. Помня как се прибирахме по 2 часа до дома по улица дълга 200-300 метра, защото тя настояваше сама да бута количката си след като проходи, а едва стигаше до дръжката ако подскочи. Помня общите ни рожденни дни, които доста години празнувахме заедно, защото разликата между датите е незначителна(аз съм преносено бебе, ако бях се пръкнала на термина – с детето щяхме да сме родени на една и съща дата ) За първата й торта с мама цяла нощ филирахме бадеми – беше таралеж с бадемови бодли. Малкото глупаче изпадна в бурен възторг заменен с оглушителен плач, когато стисна пламъчето на свещичката с ръца. Помня първото ни море и бонето с къдрички, което мама й уши, и което едва събираше водопада от коса. Към него имаше гащеризонче с къдрички на крачолите – приличаше на къдрав, бухнал бонбон. Помня я , победоносно изправена , на врата на татко, който изкара 4-5 години в ролята на щатно конче. Помня как преяде с 1 килограм праскови, което си беше количество за 2 годишно дете. Помня как се криеше зад вратата в ъгъла да яде грозде от шепичката си, за да не се наложи да даде на някой от любимия си плод. Помня как безстрашно дърпаше чуждите кучета за опашките. Помня и сладкото й, сънено личице, обърнато с възмущение към нас, защото сме й попречили на следобедната дрямка с бърборенето си, и недоволното й мърморене “събудихте ми съня ”. Помня как вихрено се люлееше, пързаляше, караше колело. Помня първата й любов в яслата – Дани. Помня й първият й ухажор в градината – Митко. Помня как ме разплака, защото ми каза, че мама я обича повече от мен, а аз й се вързах, на малката хитруша. Помня как учеше кучето ни да “танцува” и да скача , а то ръмжеше насреща й. Помня втората ми пролетна ваканция, която прекарах в София при вуйчо. Бях решила с джобните за седмицата да й купя подарък. Баба ми ме заведе в ЦУМ, тогава по-хубав магазин нямаше . Купихме най-голямата плюшена играчка, която имаше. После дремах върху нея във влака на прибиране, от страх да не ми я откраднат. И накрая очарователната ми сестра предпочете плюшения помияр Рошко, пред плюшената аристократка Рита, която аз й донесох, мъка!

Не мога да не спомена и неспирната върволица от бездомни кучета и котки, които сме изкъпали, нахранили и прибрали за по една нощувка. Разхождаше ги из квартала в количка за кукли и самоотвержено им търсеше стопани. На повечето успя да осигури дом.

Не я помня без зъби. Не помня и първият й учебен ден, защото не бях там. Но помня чантата, която й донесох от Москва. Червена, лачена, с ключодържател на Ласи. Не знам чантата ли я зарадва повече или двата килограма бонбони прибрани вътре Първото й домашно беше да напиша изречения, в които да има по една думи с буквата Б. Трябваше да са поне 3 изречения. Умницата беше решила проблема радикално с умотворението “Босо бебе яде бисквита”, което й беше спестило писането на още примери Помня тесногръдата й учителка по рисуване, която не одобряваше зелените й небеса и сини треви. Настояваше за консултация с психиатър. Добре, че не сме я послушали – детето просто имаше въображение.

Помня първите ни разговори за живота. На нейните 10-12 години, моите близо 20  са й се виждали адски авторитетни. Беше малко, любопитно човече, твърде сериозно за възрастта си и гордо, че го приемат като възрастен човек. Лекцията й за “еластичните мъже”, която изнесе на група мои приятелки, дълго време беше давана като пример за това, какво трябва да умее истинският мъж. Помня как ми дойде за първи път на гости в София и как я чаках на Плиска. На 12 години ми забрани да се омъжвам(не че имах намерение), защото смяташе, че е твърде малка да става леля . Помня първия пръстен, който й подарих за някой пореден рожден ден и който тя носи с години. Аз все още нося един, който тя ми избра за някакъв празник

Помня първите й сърдечни трепети, изчервяването, блесналия й поглед и малките и незначителни неща, които я караха да пърха, да е щастлива, че е забелязана. Доверието, което ми имаше. Доверието, което аз винаги съм й имала. Годините й в гимназията, които изкарахме разделени и многобройните й писма в нарисувани с цветенца пликове, които още пазя. Стотиците стихове, песни и снимки, които сме обсъждали по цели нощи. Книгите и филмите, които сме изчели и изгледали заедно. Изреченията, които помним наизуст и ползваме като лични кодове, за да си кажем нещо мило. Споделените тайни, шеги и безкрайните разговори за какво ли не.

Спонтанното ми решението да кръстя на нея сина си беше логично продължение на отношенията ни. Последните две години от живота ни, в които живеем заедно…

25 години са и много и малко. Много заради всичко изброено и малко, защото не ми стига. Винаги си ми била подарък. Очаквам следващите 25 години и емоциите, миговете, случките и радостта, които ще ми донесеш!

Честит празник, моето момиче!

---