Една жена на 33

Точно преди седмица прекрачих смело отвъд Христовата възраст. Числото 33 според мен предполага човека да е все още млад, но и достатъчно зрял, за да бъде приеман насериозно.

На същата възраст Екатерина Велика е поела в ръцете си кормилото на Руската империя и е поставила началото на Златен период за страната. Друга велика дама, Елизабет І, е управлявала съдбините на Англия и Ирландия дори и от по-крехка възраст – 25.

Но ето, че вчера бях попитана в непринуден разговор “от къде съм ги извадила тези две деца, защото не ми личало да имам дори и едно”. Прецених, че е малко интимно да се впускам в подробности за изваждането им, но така или иначе се почувствах раздвоена от репликата. От една страна горда, че още съм едва ли не “пикла” в нечии очи, от друга страна – ка-а-а-а-а-к, нима не виждат мъдростта и опита, които струят от погледа ми?!? Нима цялата ми осанка и поведение не подсказват, че съм годна поне за отговорен родител, ако не за “кралица на нещо си” :-)

Не искам да правя равносметки на изминалото време и дали е било изживяно по най-добрият възможен начин. Знам само, че сега на 33 съм по-щастлива и доволна от битието си, отколкото на 25 например. Чувствам се по-спокойна, по-обичана, по-справяща се, по-разни други неща.

Знам също, че ако мога да се върна назад бих променила разни неща, но това важи за всеки. След една бърза ретроспекция осъзнах, че неща, за които съм си мечтала на 20, примерно, вече не ме изкушават. Може би затова разни хора си правят списък “10 неща които искам да направя преди да навърша 30″. Аз каквото съм свършила до 30, свършила съм го. Може би е време да помисля над 10-те неща, които искам да направя за себе си след 33.