Есента чука на вратата…

Колкото и да ми е неприятно да го призная явно тази година ще се разминем с циганското лято.

Есента дойде, бързо помете и последните летни усещания и направи утрините ми студени и неприятни.

Мъчно ми е.

Винаги съм си мечтаела годината да е от май до октомври или поне да мога и аз да спя зимен сън през студените месеци. Съгласна съм и на компромисния вариант – 6 месеца да съм тук, 6 месеца на Малдивите….но явно ще е в някой друг живот

Единственото хубаво нещо на този сезон са ярките, топли и завладяващи окото цветове. Обичам падащите кестени, алеите засипани с листа, които хрупат под краката ми докато се разхождам и миризмата на печени чушки, която винаги ми напомня за детството. Цялата тази цветна вакханалия ме предизвика да посъбера с помощта на децата малко подръчни материали и да се опитам в домашни условия (защото навън ми е студено) да пресъздавам усещането за цветна и топла есен. В крайна сметка вместо на слънчева светлина, снимах на 60 ватова крушка в стаята. Но пък кестените, жълъдите и листата, които децата избраха се оказаха благодатен материал