Загубена в превода

Няма ме напоследък! Хич ме няма! Не пиша тук, снимам по-малко от обичайното, ходя си недоспала и кисела. Неприятно!

А причината?  Р Е М О Н Т ! Чували ли сте приказката “Майстори да не ти влязат в къщата”. Вярна е!

От 13 юли стартира начинанието “ремонт”. Изпълнени с ентусиазъм и тотално невежи за това, какво ТОЧНО ни чака, се впуснахме със страст в превръщането на 4 -те тухлени стени в дом! Романтиката от общото дело започна да се изпарява още през първата седмица. За около 30 години живот всеки от двама ни е успял да  изгради в главата си една “розова” картина на мечтаният пристан…да де , ама като сме започнали да си представяме “спретнатата къщурка с две липи отпред” дори не сме се познавали и очевидно въображаемите ни интериорни дизайнери също! Това, разбира се, беше очаквано и в крайна сметка уредено (възрастни и разумни хора сме!). Успяхме да стигнем до консенсус за общата концепция на бъдещото жилище без да си нанесем трайни физически поражения, но намесата на майсторите се оказа необходимата щипка “подправка”, за да зазвучи рефрена “писна ми” за добро утро и за лека нощ! Статистики изследващи причините за развод твърдят, че ремонта е по-често срещана причина за раздяла от изневярата! Аз обаче съм твърдо решена да не се давам на предизвикателствата на майсторите, които правят всичко възможно да ми вгорчат живота!

Сигурно помните филмите за Баш Майстора  – е нещо подобно преживяваме и ние! Радваш се на тихо и уютно семейно съжителство и изведнъж се появява едно вездесъщо създание окичено с титлата Майстор и обещаващо ти каквото може и каквото не може! С единствената цел да се настани трайно в живота ти и да разкаже играта на идеите и илюзиите ти! Чудя се дали е така и по света или само у нас майстора е някакво митично същество, надарено със специален  поглед,  което знае по-добре от теб как точно трябва да изглежда домът ти и твоите доводи не играят особена роля. Искаш замазка на пода? -Може, но аз ще ти кажа сега как ще стане! Окачен таван? – Дааа, с главата на Версаче върху него ли го искаш?  Който ме познава знае, че нямам общо с визията на чалга икона – как въобще би му хрумнало на някой с акъла си, че бих се зарадвала на “главата на Версаче”, с която да си намигаме всяка нощ преди заспиване. С носталгия започнах да си припомням времето, когато мама и тате се занимаваха с ремонти и аз само се наслаждавах на крайният резултат! Чувствам се изгубена в превода – ние едно говорим, те друго правят, но иначе сме се разбрали!!!  Започнах да търся в главата си максимално прости и едозначни думи, за да не бъде подвеждащо и объркващо казаното от мен, но не би! Не мога да се сетя колко точно пъти през този месец и половина чух репликите “ще стане”, “ще го оправим” и “всичко ще е наред”. И незнайно защо повечето неща далеч не са станали, оправени и наред според нашите виждания. Но явно според техните – са, защото … си тръгнаха!  Със здраве (въпреки, че мисълта за покушение ме споходи на няколко пъти) и за наше облекчение! Та…ремонта продължава, от тук нататък със собствени сили! Ако не пиша още един месец тук, да знаете, че съм достигнала висини в боядисването на стени! Освен това ми е по-лесно да споря със себе си, поне знам, че на разумен човек говоря! А вие внимавайте с майсторите! И си намерете смислено хоби за запълване на свободното време  – редене на плочки, редене на паркет, шпакловане! Хем полезно, хем добре платено, а и на вас самите рано или късно ще ви дотрябва!