За Родителите, Първокласниците и Нещата от Живота!
Posted: September 18th, 2009 | Author: Cream | Filed under: бли-знаци и други знаци | 2 Comments »От 4 дни си имам първолаци! Два броя! С огромни,тежки раници, куп нови задължения, леко стреснати от промяната и едновременно с това любопитни да усетят още от новите емоции! Все още се колебаят се между “хубаво е” и “жалко, че градината свърши”. Но се надявам след няколко месеца хубавото да надделее и да продължат напред с повече ентусиазъм и увереност в себе си!
Много ми се искаше да напиша тук впечатленията и емоциите си от най-първият Първи Учебен Ден, но все не ми остава време да седна и да си събера мислите, а колкото повече минава времето, толкова повече се обезмисля начинанието!
Затова просто ще кажа “На добър час, мои безценни съкровища!”
И понеже днес обсъждах с един познат евентуалното ми ситуиране на Орлов мост като крайгълен камък на кръстовището(един вид да допълня композицията изобразявайки “Орлицата-майка” ) се сетих за една любима книжка от детските ми години, която, според мен, е задължителна за всеки родител! Един чудесен начин да видим света през очите на дечицата ни! Та реших да споделя два откъса от нея за тези, които поради някаква причина са я пропуснали, както и за тези, които са я забравили 
БЕЛЕЖНИЦИТЕ
Днеска следобед не беше никак весело в училище, директорът дойде в класната стая да ни раздаде бележниците. Като влезе с бележниците под мишница, изглеждаше много сърдит.
— От години работя в образователната система — каза директорът, — обаче никога не съм виждал толкова недисциплиниран клас. Достатъчно е да се погледнат забележките, които учителката ви е нанесла в бележниците. Сега ще ги раздам.
Тогава Клотер се разплака. Клотер е най-слабият ученик в класа и учителката всеки месец пише сума ти работи в неговия бележник, татко му и майка му се ядосват и го наказват да не яде десерт и да не гледа телевизия. Клотер ми е разправял, че съвсем били свикнали и майка му един път в месеца просто не приготвяла нищо за десерт, а пък татко му отивал да гледа телевизия у съседите.
В моя бележник пишеше така: „Ученикът е буен, често разсеян. Би могъл да работи по-добре.“ На Йодес му бяха написали: „Ученикът е недисциплиниран. Бие се с другарчетата си. Би могъл да работи по добре.“ На Рюфюс: „Постоянно си играе в час с една свирка, която му бе отнемана многократно. Би могъл да работи по-добре.“ Единственият, който просто не би могъл да работи по-добре, беше Анян. Анян е първенец на класа и любимец на учителката. Директорът ни прочете това, което беше написано в неговия бележник: „Ученикът е прилежен и разумен. Има бъдеще.“ Директорът ни каза, че трябва да следваме примера на Анян, че сме калпазани, че всички ще отидем в затвора и на родителите ни ще им бъде много мъчно, понеже сигурно имат други планове за нас. После си отиде.
Ние всички много се притеснихме, защото татковците ни трябва да се подпишат в бележниците, а пък тая работа не е много весела. И когато би звънецът за излизане, вместо да хукнем към вратата, да се блъскаме, да се бутаме и да се удряме с чантите по главите както обикновено, излязохме тихичко, без да приказваме. Даже на учителката й беше някак си тъжно. Ама ние на нея не й се сърдим. Общо взето, тоя месец все се правехме на тарикати, пък и този Жофроа как можа да си събори мастилницата върху Жоашен точно когато той беше паднал на пода и се кривеше, понеже Йодес го беше пернал с юмрук по носа, а то всъщност Рюфюс беше дръпнал Йодес за косата.
По улицата се мъкнехме бавно, едва-едва си влачехме краката. Пред сладкарницата изчакахме Алсест, който влезе да си купи шест шоколадови пасти и веднага почна да ги яде.
— Трябва да се подсигуря — каза ни Алсест, — защото десерта тая вечер май …
И въздъхна дълбоко, дъвчейки.
Трябва да знаете, че в бележника на Алсест пишете: „Ако този ученик обръщаше толкова внимание на уроците, колкото на храната, той щеше да бъде първенец на класа, защото би могъл да работи по-добре.“
Само Йодес като че ли не се притесняваше много.
— Мен не ме е страх — каза той. — Татко изобщо не ми се кара, аз го поглеждам право в очите и той тогава ми подписва бележника, няма да си играем, я!
Късметлия е Йодес. Като стигнахме до ъгъла, се разделихме. Клотер си отиде, плачейки, Алсест — ядейки, а Рюфюс тихичко свиркаше с полицейската си свирка.
Аз останах сам с Йодес.
— Ако те е страх да се прибереш в къщи, аз ще те оправя — каза ми Йодес. — идвай с мен, ще останеш да спиш у дома.
Йодес е приятелче. Вървяхме един до друг и той ми обясняваше как поглеждал баща си в очите. Само че колкото повече наближавахме до тях, толкова по-малко приказваше Йодес. Като стигнахме пред вратата, Йодес съвсем престана да приказва. Постояхме малко така и после аз му казах:
— Какво става, ще влизаме ли? Йодес се почеса по главата и ми каза:
— Изчакай малко тука. Аз ще те извикам. После Йодес влезе у тях си. Не затвори съвсем вратата и чух как изплющя един шамар, как Йодес се разплака и един дебел глас каза:
— Марш в кревата без десерт, некадърник такъв! Та понеже стана дума за очите на Йодесовия татко, май Йодес не ще да е погледнал добре.
Гадното беше, че сега пък аз трябваше да се прибирам у дома. Тръгнах си, като гледах да стъпвам само върху плочките на тротоара и се получаваше много лесно, защото не вървях много бързо. Нали знаех какво ще ми каже татко. Ще ми каже, че винаги е бил първенец на класа и че неговият татко винаги се гордеел с моя татко, и че винаги носел от училище сума ти почетни дипломи и медали и жалко, дето не можел да ми ги покаже, ама ги бил изгубил, като се оженил и се местили в новата къща. После татко ще ми каже, че доникъде няма да стигна така, че ще бъда беден, че хората ще ме сочат един ден с пръст, ще се смеят и ще казват: „Ей това е Никола, дето все имаше лоши бележки в училище.“ После татко ще ми каже, че се съсипва да работи, само и само аз да получа добро образование и да бъда подготвен за живота, че съм неблагодарник и не ми е жал дори, дето така съм наскърбил родителите си, че няма да получа десерт, а за кино ще може да се говори чак като ни раздадат отново бележниците.
Ей така ще ми каже татко, също като миналия и по-миналия месен, обаче аз вече не мога така. Ще му кажа, че съм много нещастен и че щом е тъй, добре, ще се махна от къщи, ще ида някъде далеч н ще съжаляват за мен, и ще се върна чак след сума ти години, и ще имам много пари, и татко ще го е срам, дето е казвал, че доникъде нямало да стигна, пък хората няма да смеят да ми се смеят и да ме сочат с пръст и с парите си ще водя татко и мама на кино, и всички ще казват: „Вижте, това е Никола, той има сума ти пари и плаща билетите за кино на татко си и майка си, макар че те бяха лоши с него“, и ще водя също и учителката и директора на училището на кино — и изведнъж стигнах до къщи.
Като си мислех така и като съм си разказвал разни щури работи, бях забравил за бележника и бях ходил много бързо. Нещо ми заседна в гърлото и си казах, че може би ще е най-добре да си отида веднага и направо да се върна след сума ти години, обаче вече се стъмняваше, пък мама не обича да стоя на-вънка, като стане късно. И влязох.
В хола татко говореше с мама. Пред него на масата а имаше сума ти листове и никак не изглеждаше доволен.
— Ама това е невероятно — казваше татко, — като погледне човек колко се харчи в тази къща, ще си рече, че съм мултимилионер! Погледни ги тия сметки! Това е от месаря! Това е от бакалина! И, разбира се, аз трябва да търся пари!
Мама също никак не беше доволна и казваше на татко, че не можел да си представи колко бил поскъпнал животът и че трябвало някой ден да излезе на пазар с нея, и че щяла да се прибере при майка си и не бивало тия неща да се говорят пред детето. И аз тогава дадох бележника си на татко. Татко отвори бележника и го подписа, и после ми го върна и продължи да говори:
— Няма какво да месиш детето. Аз само искам да ми се обясни откъде-накъде бутът ще струва толкова!
— Иди да си играеш в стаята, Никола — каза мама.
— А така, а така — каза татко.
Аз се качих в стаята си, легнах си в леглото и се разплаках.
Тъй де, ако татко и мама ме обичаха, щяха поне малко да ми обръщат внимание!
***
КОЛЕЛОТО
Татко не искаше да ми купува колело. Казваше, че децата са непредпазливи, че все правят разни фокуси и накрая чупят колелата и се пребиват. Аз казвах на татко, че ще внимавам, после плачех и се сърдех, и казвах, че ще се махна от къщи, и накрая татко каза, че ще ми купи колело, ако бъда между първите десет на контролното по математика.
Затова, като се прибрах вчера от училище, бях много доволен, понеже бях десети на контролното. Като разбра, татко се ококори и каза: „Ама че работа брей, ама че работа“, пък мама ме целуна и каза, че татко веднага ще ми купи хубаво колело и че е много добре, дето съм си направил контролното по математика. То всъщност аз бях извадил късмет, понеже на контролното бяхме само единайсет човека, всички останали бяха болни от грип, и единайсетият беше Клотер, а той винаги е последен, обаче за него не е страшно, нали си има колело.
И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.
— Имаме една изненада за нашето голямо момче! каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам — ха познайте де! — колело.
Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.
— Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш — каза татко — и няма да правиш фокуси!
Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!
Татко остана с мен в градината.
— Ти нали знаеш — каза ми той, — че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист? Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.
— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.
Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.
— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!
Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.
— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!
— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист! Татко почна да се смее.
— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!
Това обаче не се хареса на господин Бледюр.
— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.
— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!
— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.
— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.
Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.
— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.
Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.
— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.
— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.
— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.
— Нали колелото е мое — казах аз.
— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.
— Така ли? — попита господин Бледюр. Така! — отговори татко.
Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.
— Ей, колелото! — извиках аз.
Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:
— Само опитай, ако ти стиска!
След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:
— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка па квартала и ще се види кой е по-добър!
— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.
— Пъзльо! — каза господин Бледюр.
— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!
Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!
— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!
— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.
— А аз какво да правя? — попитах аз.
Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.
— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.
Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.
Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.
— Колко време? — попита той, като стигна до мен.
— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.
Татко почна да се кикоти.
— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!
— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!
Татко взе колелото и потегли.
Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът ся вървеше, станаха девет, а после и десет минути.
— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.
След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.
— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?
И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Билката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.
— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.
На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.
— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.
———————————————————————————–
За всички, на които написаното им е допаднало има електронен вариант на книжката!
Не губете връзка с детето в себе си! Така ще имате най-добрата връзка с вашето собствено дете!
Велика книжка
! Успех на първокласниците ти! Макар и със закъснение – от сърце ви го пожелавам!