Пристан

Аз съм границата между водата и сушата. Закътаното място с ласкави, топли води, в което можеш да намериш пристан, да спуснеш котва и да дочакаш по-добри времена…Аз съм онзи пропит с морска сол и пясък дървен кей, за който можеш да вържеш лодката си, да намериш завет, временен дом и утеха от бурите на съдбата.

И докато морето те люлее в ласкавите си обятия, а котвата ти е потънала дълбоко в пясъка, въжето обвило покрития с водорасли  кей е като обещание за сигурност. Връзката със сушата, с корените, но когато солените води измият раните и усетиш отново жажда за свобода и за волният летеж на птиците просто отвържи въжето и вдигни котва -  улови вятъра в платната си, кървави от отблясъците на залязващото слънце … Старият  кей ще остане зад гърба ти закован със своите два тънки, но здрави пирона…техните стоманени остриета го държат за сушата, не му позволяват да  отплува към хоризонта и просто да потъне, там където свършват ласкавите води и започват вълните.  Всеки има нужда от пристан, от дом и когато вълните те уморят потърси пътя към  тихия залив… Кея ще си е все там, свързан със сушата, но устремен към хоризонта, да види алените, кървави платна…