Животът ми без мен…

Напоследък затъвам в думите като в дълбок сняг и не успявам да обясня себе си – нито пред мен, нито пред другите!
Затова събрах малко цитати, които козметично попромених, така че да описват така нареченият мой живот към момента.

1. Неотдавна навърших тридесет, една никаква възраст, когато си твърде стар, за да бъдеш млад и твърде млад, за да бъдеш стар.”

2. “Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.”

3. “Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея сам себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.”

4. “Големият въпрос в живота е болката, която причиняваме. И най-изтънчената философия не оправдава човека, разкъсал любящото го сърце.”

5. “..времето заличи чувствата ми, но не тези, които бих искала.”

6. “Проблемът ми е, че решението си ти.”

7. Животът ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтива: постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скЪтана. Аз отказвам да забележа самата себе си.

8. „…изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлива. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”

9. “…Тяхната двойка изникна от пепелта на двоен развод, сякаш бяха нужни две човешки жертвоприношения, за да се роди нова любов. Шумпетер нарича това “градивно разрушение”, само че Шумпетер е икономист, а икономистите рядко биват сантиментални. Разрушиха два брака, за да бъдат заедно, подобно на макромолекула, която поглъща своите жертви, за да расте. Щастието е нещо толкова чудовищно, когато в негово име трябва да извършите поне няколко убийства.”

10. “Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса отново…”

11. “…Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.”

12. „Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.“

13.    “А аз се чудя коя жена зарязва такъв мъж…

Мойта, казва ми. Много я обичах, но тя не ме разбра.

Досущ като в мазна, сръбска песен.

Клише до клише, обаче тоя човек изгледаше толкова истински потресен от клишетата на живота, че няма накъде повече.”

14. “Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали – без да го познаем.”

15. “Някой винаги чака някого, а другият не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка”.

16. - Кой път да поема от тук? – попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак.- Няма значение — отвърна Алиса.- Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът.- …стига да стигна някъде – допълни Алиса.- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.

17. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

18. “Някои, правейки паралел с целостта на кожата, говорят за зарастнали рани. В човеката душа зарастнали рани няма. Може с времето да се смалят до убодено с топлийка, но винаги са там”

19. “…Защото вече знаех, че трябва да се пазя само от една жена – онази, която ме обича заради мен самия. Срещу нея бях подготвен на всичко. Бях готов да използвам отрова и кинжал, да търся мрачна пещера, в която да заровя отрязаната и глава. Не можех да си позволя лукса да подаря живота си  на такава жена. Особено, ако не ми изневерява, не ме лъже и главната и грижа на живота и е моята собствена особа…”

20. “Нас не ни помнят с това, което сме били, нито с постъпките, които истински ни обрисуват, а много често с нещо дребно, нещо неприсъщо, сторено, когато сме прекрачили само за миг извън обичайната орбита на нашия живот.”

21. “И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното…..Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка.  И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение…..Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит.Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното.Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”

22. “Толкова малко любов има между хората. Който умее да обича, не би трябвало да прави нищо друго….”

23. .”Бъдещето идва много бързо.Каквото и да правите. И тогава разбирате, колко е важно да имате време да живеете, да бъдете щастливи”.

24. Човек обикаля света в търсене на това, от което се нуждае, за да се върне и да го намери в къщи.

25. Ако съвестта наистина гризеше,по улицата често биха ходили скелети.

26. „Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере”

Ами стига толкова…

Предстои ми да пресека Рубикон – точката от която няма връщане и ми е много, много страшно!