17 мига от пролетта или моментите белязали живота ми…
Posted: May 14th, 2010 | Author: Cream | Filed under: Другото ми Аз! | 2 Comments »Ако трябва на примависта да изредя 17 мига, които са променили живота ми ще ми е трудно да избера само 17. Сещам се за множество моменти, които са ме накарали да се почувствам жива, различна, обичана, преродена, нова, истинска и пълна до ръбчето с емоции. Кога точно прелива сърцето ни и няма място за повече? Никога – просто важното остава, а другото бива изтласкано с кръвта!
Сещам се за много минути на среща със себе си, на откровение, на промяна, на надежда…моменти от живота ми, довели до промяна или до ново начало! Но има едни 2 429 280 минути, които искам да запомня до една! Защото всяка една ми е специална, различна и моя, наша… Точно толкова са прекараните минути с него! От първата целувка – до затворената зад гърба му врата! И в тези 2 492 280 минути се е случило всичко, което има значение между двама души, всичко което ги е свързвало и ги е белязало за цял живот, всичко което ги прави специални един за друг! Всичко онова, което ги е карало да се усещат без думи, само с поглед или докосване! Да усещат настроенията и мислите си, да могат да помълчат на една и съща тема, да знаят кога може и кога не трябва. За някои хора са важни само големите моменти, но за мен всеки миг си има своята прелест и причина да бъде запомнен. Затова си пазя и кътам всичките 2 492 280 минути, нанизала съм ги като молитвена броеница на най-здравия си нерв! И когато докосна някое мънисто от спомените си момента оживява в паметта ми, като да се случва сега, а не преди години, преди месеци или преди седмици… И в момента сърцето ми е пълно с всичко, което искам! И няма място за нищо повече.
Преди 5 години съм изброила 17-те мига, които ме карат да се чувствам жива по друг повод. И те са били:
1. Първата ми целувка-имаше вкус на спагети, а очите му бяха по-зелени от моите.
2. Първото “обичам те”, прочетено само по устните му през стъклото на автобуса.
3. Първият път, когато плакахме заедно и си обещавахме разни неща…
4. Вечерите, когато се прибирам от работа през парка
5. Всеки път ,когато стигна до морето за “първи път през тази година”
6. Влизането ми в операционната преди секциото
7. Всяка пролет когато цъфнат лилиите в езерото в Борисовата градина и желанието ми да нагазя вътре и да си накъсам букет…
8. Единственият път с яхта в морето и усещането за летеж, докато вятърът надуваше платната
9. Всеки танц, изтанцуван с Него
10. Маслините с ядка вътре и асоциациите, които имам за тях
11. Редките утрини, когато се събуждам в ръцете му
12. Снимките на децата и всичките невероятни мигове запечатани на тях
13. Първият комплимент от сина ми
14. Моментите, в които си “мълчим на една и съща тема”
15. Гласа му в телефонната слушалка
16. Дъждът през лятото, който отмива всичко за миг и после пак изгрява слънце.
17. Премълчаните неща, които копнея да чуя някой ден
Боже, колко различна съм била…човек се променя неизбежно, но понякога ми е мъчно за невинното и наивно ежедневие преди да се сблъскам челно с живота и всичките му екстри!
След още 5 години ще имаш нови 17 мига. Пожелавам ти и тогава да искаш и можеш да запомниш всички минути на часовете, всички часове на дните, всички дни на седмиците и всички седмици на месеците.