Мишка! Къде е котката?
В дома на сестра ми освен нея и приятелят й живее и котка. Котарак, за да сме точни. Млад, с щръкнали мустаци и плавна походка. Но не щеш ли домашната идилия била разклатена тази сутрин, когато открили, че не са сами, а си имат И мишка!
Смутителката на реда обявила присъствието си притичвайки през стаята, демонстрирайки големите си и тъжни, черешови очи, драматично открояващи се на дребната й сива снага и изчезнала нейде под мебелировката. Но краткото й дефиле разбунило духовете в кроткият им иначе дом. Сутрешният мързел бил секнат! Сестра ми се усетила разколебана между потреса и умилението, котаракът – настръхнал, сетил се, че от него се очаква със зъби и нокти да брани територията си, а приятелят й поел на плещите си отговорността да се справи с мишката като глава на фемилито!
Резултатът? Безумен разговор между мен и сестра ми в скайп по време на лова на мишката. Дори обсъждахме възможността да си я задържат! Но на средата на тези, дръзки и в кръга на шегата, мечти се оказа, че нещастният гризач е предпочел самоубийството пред съжителството с тях тримата. След напразните опити да бъде извадена от скришното място, на което се е свряла мишката видяла своя път към свободата и поела към великите ловни полета – разбирайте взела разстоянието от хола до терасата със скоростта на Юсеин Болт и скочила през перилата. Сестра ми обобщи, че сигурно си е имала проблеми. По моему се е чувствала чужда сред своите и е подирила сродни души сред чуждите, но…уви, накрая самотната й душа е намерила пристан в отвъдното. Какво наистина е търсила нерадата сива мишчица в дома им ще остана загадка. Защо и как се е изкачила до 4 етаж също!
Мир на праха на мишката!(винаги съм намирала мишлетата за симпатични и ми е жал за тази, макар да не я познавам!) Въпросът е какво да правят сега с котката и заслужава ли тя да бъде считана все още за част от вида си? Защото ако мишката е яла нощес от храната на котката, то къде е котешкото достойнство и инстинкт? Къде са ноктите и зъбите, къде е усета, къде е гордостта от запазения само за него ареал…Въобще, Дейви, моето момче, срам върху теб :D
Всички описани лица и събития са съвсем истински!
От всичко написано трябва да сте съвсем наясно, че днес ми е скучно :)
3 Comments
Submit a Comment
Flickr
В жилището ни-изключително чисто, подредено, намиращо се на един прилично висок етаж (с цел да виждам птици сутрин), нахлу наистина с взлом мишка. В кухнята държим пиене и солети, къде си мисли, че се нанася, не знам? Има късмет, че гледаме все пак едно животно (за второ не сме мислили за момента, благодаря) и не е останала гладна, дори е привикнала към котешката храна. Зад хладилника намерихме 16 гранули, предназначени за изключително капризни котки, които явно са предпочитани и от нахални мишки.
В защита на капризната ни котка ще споделя, че той искаше да помага. Аз обаче реших, че не искам да ми се запечата в съзнанието с мишка в устата. Моето желание надделя. Минути по късно мишката се е самоубила. Аз не присъствах. И котката не присъства. Дори мишката не е запазила присъствие на духа. И всички ние вече не сме същите. Амин!
Мишката, озовала се незнайно как, явно не знаеше и къде, макар че чудесно се ориентира в маневрите из полупразните ни стаи. А живееше в хладилника, по-точно – при компресорите, което е едно приятно топло и, предвид близостта на храната на котарака – удобно местенце. И ми е жал де, не стига, че я халосах неприятно, но и бях причината да скочи през терасата. А опитах с добро да я преселя в съседите (разбирай отворих входната врата с надеждата да излезне оттам и да поеме към някой от съседните апартаменти), но не стана. Животинче, милото…
По случай случая :)
Приказка за Котката, която ходи където си ще: http://sahrazada.blogspot.com/2009/01/blog-post_18.html