Смутителката на реда обявила присъствието си притичвайки през стаята, демонстрирайки големите си и тъжни, черешови очи, драматично открояващи се на дребната й сива снага и изчезнала нейде под мебелировката. Но краткото й дефиле разбунило духовете в кроткият им иначе дом. Сутрешният мързел бил секнат! Сестра ми се усетила разколебана между потреса и умилението, котаракът – настръхнал,  сетил се, че от него се очаква със зъби и нокти да брани територията си, а приятелят й поел на плещите си отговорността да се справи с мишката като глава на фемилито!

Резултатът? Безумен разговор между мен и сестра ми в скайп по време на лова на мишката. Дори обсъждахме възможността да си я задържат! Но на средата на тези, дръзки и в кръга на шегата, мечти се оказа, че нещастният гризач е  предпочел самоубийството пред съжителството с тях тримата. След напразните опити да бъде извадена от скришното място, на което се е свряла мишката видяла своя път към свободата и поела към великите ловни полета – разбирайте взела разстоянието от хола до терасата със скоростта на Юсеин Болт и скочила през перилата. Сестра ми обобщи, че сигурно си е имала проблеми. По моему се е чувствала чужда сред своите и е подирила сродни души сред чуждите, но…уви, накрая самотната й душа е намерила пристан в отвъдното. Какво наистина е търсила нерадата сива мишчица в дома им ще остана загадка. Защо и как се е изкачила до 4 етаж също!

Мир на праха на мишката!(винаги съм намирала мишлетата за симпатични и ми е жал за тази, макар да не я познавам!) Въпросът е какво да правят сега с котката и заслужава ли тя да бъде считана все още за част от вида си?  Защото ако мишката е яла нощес от храната на котката, то къде е котешкото достойнство и инстинкт? Къде са ноктите и зъбите, къде е усета, къде е гордостта от запазения само за него ареал…Въобще, Дейви, моето момче, срам върху теб

Всички описани лица и събития са съвсем истински!

От всичко написано трябва да сте съвсем наясно, че днес ми е скучно

Вчера отбелязахме за осми път общият ни празник – тяхното раждане и моето щастливо превъплащение !

Честит рожден ден още веднъж, мои безценни съкровища!

Между многото подаръци и мили пожелания чух и изречението: “Дано сбъднат всичките ти мечти”. Замислих се – те Са моята мечта, тоест са се сбъднали вече! Двамата са точно децата, които винаги съм искала. Сега ми се иска те да осъществят своите мечти – каквито и да са те. Към днешна дата отглеждам бъдеща художничка и кандидат-писател, но кой знае след 20 години в какво ще са се превърнали мечтите им и къде ще ги е отвел пътят им ! Знам само, че аз ще ги следвам по него през годините и ще им стискам палци на всяка крачка.

На родителите е отредена ролята на Възпитатели до един момент и на Наблюдатели след това. Надявам се да запазя статута на Приятел до края и тогава ще знам, че съм се справила с едно от най-важните и вълнуващи предизвикателства на живота! Да направиш човек от едно ревящо вързопче.

Успех, мои безценни съкровища! През тези 8 години се справихте блестящо, въпреки предизвикателствата, които ни поднесе живота. Но както казва Буковски: “Животът е толкова хубав, колкото му позволиш да бъде”! Позволявайте му, бъдете смели, бъдете високо и над дребното и всичко останало ще се случи, когато му дойде времето! Очаквам следващите много по 8 със същото вълнение и трепет, с което очаквах появата ви преди 8 години!

Вие двамата сте точно това, което дава смисъл на всичко останало!

Обичам ви, мама!

Шофьора на таксито е свещеник. Дълга брада, още по-дълга, тъмна, едва прошарена коса, събрана на опашка. Задължителните за църковен служител одежди, гривната-броеница с кръстче е на лявата му ръка, от таблото ме гледа икона на Дева Мария. Отварям вратата внимателно и поздравявам , казвам и дестинацията. “Качвайте се, отиваме!” – гласът му е мек и спокоен, какъвто би трябвало да бъде гласът на всеки божи служител. Настанявам се на задната седалка. Отчето кара внимателно, но уверено, говори с ведрия си глас за някакви незначителни, ежедневни неща. Изглежда интелигентен човек, несмачкан от битието въпреки живота, който води. Дългите му пръсти държат волана, проблясва венчалната му халка, по едно време въздъхва и спира да говори. В таксито става тихо. Липсва обичайното радио Веселина или Сигнал плюс.

Всеки друг на мое място сигурно ще каже – Е, какво толкова! Свещеник, ама трябва да яде. Семейството му и то! Защо пък да не кара такси? Да, това също е работа! Почтена такава! На мен обаче ми стана чоглаво! Не посмях да попитам защо работи това и дали е постоянна или допълнителна работа и въобще какви обстоятелства са го поставили зад волана на жълтата кола.  Мислех си само, че ми е мъчно, че живея в свят, в който свещеници карат таксита, акушерки продават зарзават на пазара, а учители чистят по домовете… Бездуховно и празно усещане. Пристигаме, плащам си и слизам. Пожелаваме си хубава вечер и жълтата кола потъва в нощта. Неведоми са пътищата Господни…

Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ” е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от хилядите писма, които той и сестра му са получавали през годините от майка си. Послеписите, неизменно завършващи с „Обичам те, мама” изобилстват с проницателни наблюдения, тънък хумор и изпълнени с обич съвети.
А ето и моето избрано от тях:

Знам, че това писмо е пълно със съвети.Но всички те ми хрумнаха спонтанно.

Възползвай се от онези, които ти харесват, а останалите забрави.

Както казва Бърнард Шоу:„Да даваш съвет е като да целуваш.Хем не ти струва нищо, хем е нещо приятно.”

Тази случка ми харесва, защото подсказва,че трябва да изразяваме признателността си тогава, когато е необходимо.Един проповедник се приближава до някакъв фермер, който работи на нивата си и му казва: „Ти и Бог сте създали прекрасна ферма.” „Аха – отвръща фермерът,
- но трябваше да я видите по времето,когато принадлежеше единствено на него.”
Скъпи, зная че си разочарован. Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение, помисли за нещата, които не искаме и те наистина не ни се случват.

Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.

Едно от най-големите чудеса на Бога е, че дава възможност на обикновени хора да вършат необикновени неща.

Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?

Нямаше да се тревожиш какво си мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.

Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?

След двадесет години ще бъдеш по-разочарован от онова, което не си свършил, отколкото от това, което вече си направил.Ето защо, вдигни котва и отмавай от тихото пристанище. Улови попътния вятър.Изследвай света. Мечтай и направи свои собствени открития.

Hай-великите постижения в науката и изкуството са създадени от хора, работещи самостоятелно. В нито един парк няма статуя, посветена на някакъв комитет.

Нито един провал не е последен -и нито един успех.

Когато си търсиш белята, обикновено лесно я намираш.

Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Затаената обида е като бримка на чорап -само моце да се увеличи. Истината се крие в прошката.

Дейл Карнеги* е написал това преди около петдесет години. И днес обаче то е вярно, както и по онова време: „Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.”

В едно вестникарско допитване бяха задали въпроса: „Кои са най-щастливите хора?” Ето четирите наградени отговора:

Занаятчия или артист, който си свирука след добре свършена работа.

Дете, което прави пясъчни замъци.

Майка, която къпе бебето си.

Лекар, извършил тежка операция и спасил нечий живот.

Както виждаш, в никой от отговорите не става дума за пари, власт или вещи.

Човек, който непрестанно повтаря колко е честен, вероятно сам не вярва в това.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли: Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.

Сега, когато ти и сестра ти сте дипломирани, създали сте щастливи семейства и имате изпълнена с предизвикателства работа, която ви обезпечава финансово, ние с баща Ви разбрахме, че най-после е дошло и нашето време. Някой беше казал: „Животът не започва със зачеването, нито с раждането, а когато децата напуснат дома и кучето умре.”С нетърпение очакваме следващата глава в нашия живот. Пълен напред!

Леля Беси твърди, че едно от най-хубавите неща, свързани със старостта, е, че всичко, което си искал на младини и не си могъл да си позволиш, вече не го желаеш.

Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася кьм обикновения човек.

Щастието е като хамелеон. Дай му малко време и непременно ще се промени.

Хората често признават, че паметта им изневерява, но никога – че бъркат в оценките си за другите.

Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

Харесва ми този цитат от Хенри Кортни: „Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.”

Стара китайска поговорка: „Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие, тича след сянка.”

Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.

Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега!Там където си и с каквито възможности разполагаш!

Какво предпочиташ: да си винаги прав или – щастлив?

Стигнала съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да си купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.

Най-важното нещо, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им. Баща ти отлично се справя с това.

Елизабет нарича разочарованията „неравности за убиване на скоростта” -трябва да ги преодолееш, за да се радваш на останалата част от пътуването през живота.

Чичо Хенри казва, че е разбрал, че остарява – миналата седмица крадци разбили колата му и взели касетофона, но оставили касетите.

Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.

Давай! Възползвай се от шанса. Понякога трябва да се добериш на тихия шепот на вътрешния си глас. Не винаги специалистите знаят правилния отговор.

Според законите на аеродинамиката земната пчела не може да лети. Но предполагам, че никой не си е направил труда да й го каже.

Не спирай да летиш!

Онези, които използват по-голямата част от времето си, за да печелят пари и да ги управляват, често откриват, че нещата, към които се стремят най-силно, не могат да бъдат купени с пари.

Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко

Твоята религия е онова, което правиш след края на проповедта.

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

Критичното отношение не строи къщи, не пише пиеси, не композира песни, не рисува картини, нито решава семейните проблеми.

Вчера обаче получих покана за курс, която искрено ме развесели и не мога да не споделя с вас

Поканата е за семинар във Варна воден от някой си Гал Сасон. Признавам си, че моето невежо и назадничаво русоляво мозъче не е и чувало за въпросното светило. Затова попитах чичко Гугъл,  който ми “издаде” следното :

“Гал Сасон – лицензиран астролог, преподавател в Юдаисткия университет в Лос Анжелис по астрология, Кабала и митология, дойде в България, за да представи книгата си “Едно желание може да промени вашия живот”, издадена у нас от ик Кибеа. Младият мъж с жив буден поглед, дълбок мелодичен глас и обиграно красноречие още с първите си думи грабна аудиторията и доказа мнението на критиците, че има увлекателен, новаторски и свеж подход на поднасяне на информация. Първо, прикова вниманието с изненадата, че има български корен – баба му е българска еврейка. После въвлече присъстващите в едно от упражненията, които предлага в книгата си, и показа как да се зареждаме с живителна светлина.” (О,Боже мой!)

Като един трезвомислещ човек тези али-бали обичайно предизвикват единствено усмивка на лицето ми, но темата на семинара, който стана и причина за това ми писание, ме накара да се смея с глас!

Та, ако случайно тематиката ви влече можете да се запишете, ще се обсъждат фундаментални въпроси като:

“Астрологичен анализ на финансовата криза”

- кога ще свърши кризата?
- кои зодиакални знаци са най-силно засегнати от кризата?
- глобалната криза свързана ли е с 2012 г

“Мистичната сила на името”

- как да изберем по-добро име за новата фирма, бъдещото дете или всяко едно ново начинание?
- можем ли да овладеем силата на думите и звуците и да служим с тях по-добре в живота?

Практически курс по Кабала
“Едно желание може да промени живота ви”

Знаете ли, че желанията могат да се сбъдват не само в приказките?
Какво е вашето най-съкровено желание?

На този тридневен семинар ще научите мощна кабалистична практика за да реализирате мечтите си, която за някои хора би изглеждала като магия.

Оказва се, че отговорите на всички важни житейски въпроси и тегоби се оценява на 220лв. И после, плащайки си тази символична сума, ще откриеш един свят, за който не си предполагал, че съществува и магията ще е с теб (хахаха, не се сдръжах!)

Мигом се сетих за Кашпировски, който със страшен поглед, вперен в бъдещето, ни призоваваше от телевизионният екран да почувстваме силата на неговите мантри. Човека събираше купища заблудени души на стадионите в големите градове на България, за да ги “облива” с положителната си енергия и после хорицата се прибираха по домовете си излекувани, пречистени и окрилени! И докога?

Наивитета или невежеството са в основата на тези стадни емоции? Чудя се колко отчаян трябва да си, за да се юрнеш по подобни семинари и да чакаш просветлението, което ще те озари прочитайки нечия книга, която ти обещава да ти се сбъднат мечтите ако повярваш на написаното и го приложиш на практика!

Хора, събудете се! Моля ви! Като гледам как всички изперкват поотделно или групово си мисля, че има страшно! Останете нормални, иначе няма да оцелеете! И Кабалата дори няма да ви помогне!

И се поправям веднага! Вече не ми е смешно! Много ми е тъжно…

Вики е на 8 години и страда от детска церебрална парализа.
Още от раждането си тя се бори с всички сили, за да оцелее.

Виктория е родена преждевременно и от престоя в кувьоз зрението й е увредено, а също и двигателното й развитие изостава.
Претърпява серия операции на очите, които й помагат да вижда частично.
За прохождането й лекарите не обещават нищо, но майка й научава за лечение в Израел, което може да помогне.
Първият курс на лечението премина тази пролет и Вики вече може да седи сама, а също и пристъпва с помощ – нещо, което до преди това е било мисия невъзможна.
Необходими са три курса на лечение, а всеки курс струва 9553 евро.

Сайт с документи и първите крачки на Вики: http://inaviki.multiply.com/

Банкова сметка за лечението:
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ АД
София, ул.Г.С.Раковски103
Виктория Лазарова Илиева
IBAN :  BG38 CECB 9790 40B3 7313 00
BIC : CECBBGSF

Организираме благотворителни фотосесии в полза на Вики!

Места на срещата:

- Борисова градина, езерото с лилиите – на 12.06. от 16 ч.
- Южен парк, при статуята с гълъбите – на 12.06. от 16 ч.

- Фотостудио Калина – ще се снима на 12.06 – тел. 0889 913 003 – за записване на час
- Фотостудио Нана -снима се на 13.06 – тел. 0887 882 161 обадете се за час
- студийно снимане в детски център ТУК-ТАМЕ – на 13.06 от 13 ч до 17ч – адрес ул. Плачковски манастир 12, http://tuk-tame.blogspot.com за записване на skype: firebird_18

За най-лесна организация е желателно сумата да се внесе на сметката на Вики и да се носи платежно нареждане.
За когото не е възможно, може да плати на място.

Срещу 30 лв получвате минимум 5 снимки
Срещу 40 лв – минимум 10 снимки
Студийно – 40 лв. 15 снимки

Аз ще бъда в Южния парк! Облечете си любимите дрехи, хванете под ръка мъжа си, най-добрата приятелка, колежката или съученичка, доведете децата, изведете и кучето, можете да поканите  дядо и баба ! Чакам ви! Да си направим усмихнати снимки и да помогнем на едно дете да се усмихва!

Вики с майка си

Фотограф: Милена Коцева

1.       Обратното на мажоретка миньорка ли е? За жената не трябва да се съди само по външността, както ще ви каже Джак Изкормвачът…

2.       Любен Дилов не разбра, Възкресение Господне ще се отработва ли? Или, благодарение на кризата, ще ни се размине Светла работна събота? Искате ли да имате загорели, спортни тела? Да обикаляте света в компанията на хора, с които сте много свързани? Професията роб на галера е точно за вас!

3.       Бойко Борисов, за Великден, боядисал две яйца Фаберже… Другите новини за деня, накратко: В политиката е мръсно, в икономиката – страшно, в културата – бедно, а в спорта – срамно! Но… времето е прекрасно. Задава се вълнуващ пролетен ден! Животът е празник, ако го празнуваш всеки ден!

4.       Любен Дилов научи, че Барак Обама е разказал на Бойко какво писмо е приготвил за Стената на плача в Йерусалим: „Уважаеми Господ, миналата година ти прибра любимия ми певец – Майкъл Джексън, любимия ми актьор – Патрик Суейзи и любимата ми актриса – Фара Фосет. Бързам да ти напомня, че любимият ми политик е Махмуд Ахмадинеджад.“ А Бойко попитал може ли в последното изречение да се добави и Яне Янев…

5.       Любен Дилов поздравява търсачите на силни усещания с уикенда и припомня: на гробището, където е погребан Майкъл Джексън е абсолютно забранено пускането на парчето „Трилър“! Но, ако искате наистина вълнуващи преживявания, влезте в московското метро и силно извикайте „Аллах акбар“!

6.       Любен Дилов си спомня цигарите „Ту 154“, изработвани само за износ в СССР. Спряха ги, като вредни за здравето. В минутите на мълчание се чува плитката тишина на времето… Да, животът е птица. Насере те и отлети… Особено пък металната птица. А Платонов каза: „Човекът е начало на всякой механизъм, птиците сами на себе си са край“. Добра… седмица на всички! И ако има мъгла – летете си. Не кацайте. На земята бърза работа нямаме…

7.       Любен Дилов – по повод натякванията, че пуши много – се мъчи да се сети за някой, доживял до 100 години, който да е бил интересен с нещо различно от това, че е доживял до 100 години… И на канибала може да му се доповръща от хора!

8.       Любен Дилов пише мини-пиеса за детството. Той: „Като малък бяхме толкова бедни… ако не бях момченце, нямаше да има с какво да си играя!“ Тя: „А аз имах щастливо детство. Майка ми ме гиздеше като кукла и сплиташе много цветя в косата ми. Само вазата малко ми убиваше на врата… “

9.       Любен Дилов изучава сънища и предсказания: когато лекуващият лекар излиза в отпуск и казва на всички „довиждане“, а само на теб „сбогом“, не е истински лошо предзнаменование. Лошо предзнаменование е да пътуваш нощем… в гора… в кола… в багажника… в различни найлонови торби. Но днес ще е хубав ден, много хубав за всички ви!

10.   Петък е само предчувствие за събота! Всяка жена, служеща в армията ще ви каже, че да си под лейтенант, не е същото като да си подполковник! Еееех, къде бяха баретите, когато Краси Аврамов тръгна да се явява на „Евровизия“?!

11.   „Зададе се облак темен… Ех, мой дядо, тежко време… “ Ботев е бил пророк и проникновен ислановед!

12.   Искате да промените живота си? Започнете да тичате по три километра сутрин и три километра вечер. Всеки ден! Така другият понеделник ще сте на 42 километра оттук! Животът не е спринт. Животът е маратон. Промяната също.

13.   Любен Дилов разбира, че малките момичета и момчета обичат да си играят на „чичо доктор“, но – все пак! – отстраняване на сливиците и вазектомия не е ли прекалено?

14.   Свидетели сме на преждевременна ейяфятлайокутлация или просто мощта на исландската противоракетна отбрана. Загубените по света английски туристи ще ги прибира английския флот, изостаналите по летищата руски туристи ще ги събират руските танкове, а Бойко Борисов е наредил да се възстанови хвърковата чета на Бенковски…

15.   Внимавайте какво си пожелавате! Един просяк всеки ден молел Господ да направи живота му такъв, че дори и най-едрата банкнота да види на земята, да няма желание да се наведе да я вдигне. Чул го Господ и … го дарил с ишиас. Когато ми пишете, че сте попаднали в голяма нужда, моля уточнявайте – пари ли ви липсват, или… сте стъпили в лайно. Интелигентни хора сме, ще се разберем…

16.   Връща се любовник от гардероба, а жената уплашено крещи на мъжа си: „Иване, отивай бързо в командировка“… или… как беше… Не е страшно да си прилеп – нещата обичайно са надолу с главата. Страшно е да си прилеп с разстройство!

17.   Уикенд за равносметка: ако сутрин палачинките приличат на вас, не разрешавайте повече на жена си да ви удря с тигана по лицето!

18.   На омагьосаният принц-жабок му предсказали, че съвсем скоро ще срещне чудно хубава девойка… в часа по биология! Прекрасна седмица с добри чудеса на всички и вярвайте в Единия и Вездесъщ Коцектокмъхналщъшкощтретчетълкатлоакъл – Бог на добрата дикция и паметта!

19.   Ако, по време на официална вечеря, са забравили да ви поставят салфетка, можете по-често да целувате ръка на дамата до вас. Ако искате да отучите дядо си да си гризе ноктите, просто му скрийте изкуствените зъби. Този и още полезни съвети в новата книга на Дейл Карнеги: „Как да се отървете от приятелите, които завъдихте, следвайки съветите от предишната ми книга“

20.   Някои жени са вълнуващи като океан. Ако не сте свикнали, може да ви се повдига непрекъснато… Често съм обвиняван, че постингите ми са мачистки и дори обидни за жените. Но кой е най-добрият приятел на мъжа? Направете следния експеримент: Заключете жена и куче в банята. Отключете ги след 6 часа. Кой мислите, ще ви се зарадва повече?

21.       Експериментално пуснатите пет безшумни трамвайни мотриси, само в първия ден, причиниха гибелта на седем пенсионери… Правителството ги разглежда и като част от пенсионната реформа. В икономиката е пълно с пророци, които тепърва си търсят своя религия!

22.       Любен Дилов пише диалог за ползата от добрата литература: – Къде беше? – Ето ти Пруст, „По следите на изгубеното време“ – отвори на 168 страница! – Но… 168 страница липсва?! – Е… къде съм бил, според теб?!

23.       Правят ли кълвачите „69“ и имал ли е Пинокио кълвач, за да няма глисти? Приказен уикенд, през който истинските принцеси не поръчват жабешки бутчета в ресторанта, а птицата Феникс си умира да се ебава с директора на крематориума!

24.       Не само в жената, но и у мъжа трябва да има загадка. А не веднага да питате – „Женен ли си, не си ли“?!

25.       Любен Дилов се настройва гергьовски и фолклорично: Когато се ражда родопчанче, баща му заколва агънце. Когато шопкиня се ражда, тейко й заколва прасенце. Когато добруджанче изписка за пръв път, заможният стопанин заколва теленце. Когато се ражда македонче, баща му заколва… комшията.

26.       Внезапно се събуждате с чиста съвест? Това може да е първият признак на Алцхаймер! Все в тази връзка – заради неизправности в двигателната система – софийският родилен дом смята да изтегли от пазара на труда 3 000 екземпляра, пуснати през 1951 година. Да живее пенсионната реформа!

27.       Любен Дилов смята, че някои неща не са проучени достатъчно: вярвали ли са древните динозаври, че след смъртта си ще отидат в природонаучния музей и каква точно е връзката между клиторите и злите езици?

28.       Тихият пролетен дъжд, слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд, пролетни приказки шъпне… Тихият пролетен дъжд се предава по въздушно-капков път…

29.       Знаете ли, че ако сега започнете да броите секундите, изброявайки до 31 милиона 555 хиляди 925, вие ще установите, че цяла година сте се занимавали с пълни глупости?! А в това време апаратът Марслендър е намерил на планетата следи от лед и сол. В момента същият усилено претърсва Марс за текила и лимони…

30.   Работна събота… но винаги има надежда за добра новина. Както казал терористът на заложниците в самолета: Не се притеснявайте, щом прелетим над населено място, ще пусна жените и децата…

31.   Любен Дилов приветства новата икономическа мярка на правителството: Заради кризата светлината в края на тунела ще се пуска само на национални празници… Тази седмица влагайте парите си в абсент! Къде другаде ще получите 55%?!

32.   Ако сутринта е било нула градуса, а идиотът-синоптик по телевизията ви обещае, че по обяд ще е два пъти по-топло, в задачата се пита колко градуса ще е по обяд? Много често хората пречат на усилията да бъдеш човек…

33.   Една от прелестите на старостта – освен помъдряването – е, че можеш да си миеш зъбите и да си свирукаш едновременно. Но ако между гърдите на жена ви се появи странно образование, не бързайте да се паникьосвате и да тичате по лекари. Това може да й е пъпът! Уууу, долу гравитацията!

34.   Прескачането на огньове е бил древен български способ за епилация. През Възраждането Лазар от Чирпан измислил и лазарната епилация в областта на бикините, прескачайки огъня без гащи. Нестинарките успешно се борили с гъбичките, а изгарянето на вещици не е друго, освен средновековен способ за търсене на повече женска топлина… Огън, следвай ме!

35.   Биг Брадър фемили доказва правотата на древната индийска поговорка, че мечтата на идиота обикновено прилича на жената на съседа… И все пак, дали сомалийските деца мечтаят, когато пораснат да отвлекат самолетоносач?

36.   Любен Дилов тръгва за Видин и се сеща за особеностите на националното пътно строителство: открадваш от публичните средства за пътища, купуваш си скъпа кола и я разбиваш по лошия път… Ако пък ще пътувате със самолет и чуете на 10 000 метра стюардесата да казва: „Спокойно, без паника“, бъдете сигурен – по-сгоден случай за паника скоро няма да имате! Весел уикенд на всички!

37.   Тази върволица, която се връща днес от Халкидики, дали пък не е търсила „солунските двама братя“? Честит празник на всички, на които нещо във душата грей… Да вдигнем малко поглед от пресвещените старини и почнем да сеем и утрешното минало!

38.   Don’t panic day! Днес е ден на хавлиената кърпа, ден в който си спомняме всички галактически стопаджии и – най-вече – Дъглас Адамс, човекът прозрял, че гравитацията е просто навик. Свиквайте да отвиквате! И не се паникьосвайте!

39.   Връзката ви е в опасност, ако партньорката ви казва: „Теб само едно те интересува“, а вие не можете да си спомните кое е това едно, но пък модерното раждане под вода се развива все повече и повече. Вече не е необходимо след раждането да повивате бебето. Само трябва да сменяте водата в аквариума.

40.   Човек свиква с всичко. Дори на бесилката – помята се, помята, пък се успокои! Но проблемът с мечките-панда е, че повечето са китайско производство.

Повод за одобрение на сериозното наказание стана случаят с 45-годишен мъж обвинен, че е изнасилил и държал в плен 21-годишната си дъщеря в продължение на шест години. Жената родила две деца през 2005 и 2007 г., в резултат на изнасилванията от страна на баща й.

Новият закон също така увеличава присъдата за изнасилване на малолетен от 3 до 15 години. Досега наказанието е било от 2 до 12 години. Предвиден е и престой до три години зад решетките за всеки, осъден в опит за съблазняване на малолетни под 15 години по интернет.

Химическата кастрация всъщност представлява серия от медицинки процедури, които намаляват либидото с надеждата склонните към изнасилване да не изпитват достатъчно желание да продължат престъпленията си.
Полша ще е първата европейска страна, а може би и в света, която приема подобен закон. Няколко щати в САЩ имат подобни закони, като в Калифорния мярката е за изнасилвачи на лица под 13 годишна възраст.

Браво на Полша и на премиера  Доналд Туск. Искрено се надявам управляващите у нас да следят международният обмен и да вземат да се замислят за строги мерки и у нас!

Новината прочетох тук!

Днешният ми избор е Виолета Христова.

Ето малко парченца от поезията й:

ЩЕ ПЪТУВАМ

Името си нося
като куфар, пълен с изумления.
Пролетта е още дългокоса,
думите ми още са у мене…

Накъде във този свят безжичен,
недовършен и невероятен?
Имаш ли си нещо за обичане,
ако нямаш, да ти дам душата си?

Ще пътувам пеш и без подробности
през далечините и миражите.
Пътят е това, което идва.
Другото мълчи
и не е важното.

А животът ми оставя знаци,
точно по ръба, за да ги видя
и да разпозная непознатото,
когато идва.

Ще пътувам.
Нося си съдбата -
куфар, пълен с изумления.

Пътят е това, което имаш,
докато се луташ
в намерения

***

Дъждът

Дъждът се връща,
тихо като мъж,
почуква по стъклото неочакван.
Било е много хубаво веднъж,
а повечето пъти е прекрасно.
Далече ми е следващият гръм,
светкавиците също са далече -
но ромоли единствен дъжд навън
и прави вечерта не само вечер.
Събуждам се от шепот непознат -
листата си говорят със небето.
И става нещо важно в тоя свят,
но този път и аз съм му свидетел.
А може би дори заради мен
се връща този дъжд като надежда,
че всичкото останало небе
е истинско и няма да изчезне.

***

Остро

Порязах си небето
и потече дъжд -
червен или ръждив, или отчаян,
а изгревът не светеше и залезът не топлеше,
сърцето ми бе мъртво от вълнение.

И любовта като небесна риза
развяваше ръкави над пустинята
за сбогом на случайните оазиси,
в които се превърнаха годините.

Целунах те, преди да стане тъмно
и мокра, и пияна от видяното,
не искам вече никак да си тръгна
дори небето да е цяла рана…

Не искам утре пак да се разлистя
под чуждо име и във чужда риза.
Ще ти родя деца като мъниста,
ще ти запаля залез като изгрев.

***

Блажен е, който не очаква,
защото всичко ще се сбъдне…
Върви по пътя си нататък -
от изгрева и чак до тъмно…
Мълчи и никъде не стига,
защото всъщност си е там.
Не бърза да догони другите,
и винаги се случва сам.
Изпраща погледа си в тебе,
но погледът не става мост.
Ръцете му не търсят близост,
очите му не са въпрос.
И той не е разочарован,
не е дори разколебан.
Не вдига чаши със отрова,
от себе си не е пиян.
Търпи, чете различни знаци
и в празнодумие не пада…

Блажен е, който не очаква,
защото той ще се зарадва.

***

Вечер е сам
и понякога мисли за мене.
В безнадеждната нощ
ми изпраща писма
без надежда.
Аз умирам
и после отново изглеждам
както винаги – пясък,
както никога – себе си.
И дали ме е виждал в съня си
напълно случайно?
как вървя по ръба на очите му
и стигам до края…
Как от пясъци кули градя
и сама ги събарям…
как съм слово без глас
и очи – без тяло…

Но щом се събуди – излиза
от тази история.
И всъщност е друг.
И нищо не ми говори.

Обичам нощта!

Обичам я, защото градът замира, а улиците се изпразват. Понякога се качвам на колата и започвам да се возя бавно и безпосочно. Слушам тихичко музика и в тъмнината не виждам сивотата на града. Не виждам сивите хора с тъжни физиономии. Нямам против дори да вали, напротив – красиво е. Някакси, цялата гадост на града бива отмита и потъва в каналите. Поне за малко.

Обичам да виждам как последния трамвай бавничко се поклаща към депото. През деня не бих чул песните на птичките, но нощем успявам. Обичам да излизам на терасата, да погледна натам, където знам, че е Витоша и да се наслаждавам на чуруликането им. Поне за малко.

Обичам часовника ми да показва само малки числа. Обичам да успявам да си подредя мислите, да се отпусна и да не бързам за никъде. Да се почувствам спокоен. Поне за малко.

Обичам нощта, защото тогава мога спокойно да се разхождам на местата, на които си играех като малък, без никой да ме пита, защо очите ми са влажни. Обичам да си спомням хубавите моменти от миналите години и да забравя, че отдавна не съм дете. Поне за малко.

Обичам нощта през пролетта, когато дърветата се разлистват и въздухът мирише на озон.

Обичам нощта през лятото, когато е топло, но не е горещо.

Обичам нощта през есента, когато листата са покрили алеята пред нас и аз ги събирам или просто рия с крака в тях.

Обичам нощта през зимата, когато блещукащия сняг е натрупал, но в него няма следи. Освен моите.