Попаднаха ми размислите и страстите на Селинджъра , негов другар по питие и сборна формация форумци,  които са се пробвали да перифразират автора и да сложат думите му в устите на други именити хорица.
Резултатът ме увесели неимоверно и го споделям с вас.

1.   “Това което не ни убива – ние го убиваме….по особено мъчителен и болезнен начин!” – Стивън Сегал

2.    “Това което не ни убива – ние го убиваме с ритник със завъртанне” – Чък Норис

3.   “Това което не ни убива – ние му е…аме п…та майна”  – Стоичков

4.   “Това, което не ни убива – ние го изшмъркваме” – Марадона

5. ” Това, което не ни убива, досега да ни е убило сто пъти, ако още управляваше тройната коалиция” – Бойко Борисов

6.  “Това, което не ви убива, не сьм го правил аз. ” – Цар Киро

8.  “Това което не ни убива, ще ни оправи за 800 дни” – Симеон Сакскобурготски

9. “Това, което не ни убива сега, ще ни убие когато му дойде времето.” – Симеон Сакскобурготски

10. “Това което  ни убива, пада от небето” – Хисарския поп (Камъните падат)

11. “За това, което ги убива, аз създавам хитове.” – Елтьн Джон

12. “Пея, за да ви убия” – Веселин Маринов

13. “Срещу това което не ни убива, ще стачкуваме наесен” – Константин Тренчев

14.  “Това, което не ни убива, ние го предаваме на вашите мъже” – анонимна представителка на най-древната професия

15.  “Това, което не ме убива, само ми губи времето” – самоубиец с няколко неуспешни опита

Хев ъ найс дей

И ми стана мило, усмихнато и носталгично. Защото и аз някога съм имала подобни наивни и невинни идеи за нещата от живота, защото имам сладки и чисти спомени от тези си години, но за жалост вече съм твърде много пораснала и мога само да се усмихвам, когато откривам в някой друг босите петички на моето детство .

Та, ако имате нужда от най-добра приятелка или искате да бъдете такава и сте на подходящата възраст заповядайте в нашия вход.  Все още има време да се включите в клуба

Смутителката на реда обявила присъствието си притичвайки през стаята, демонстрирайки големите си и тъжни, черешови очи, драматично открояващи се на дребната й сива снага и изчезнала нейде под мебелировката. Но краткото й дефиле разбунило духовете в кроткият им иначе дом. Сутрешният мързел бил секнат! Сестра ми се усетила разколебана между потреса и умилението, котаракът – настръхнал,  сетил се, че от него се очаква със зъби и нокти да брани територията си, а приятелят й поел на плещите си отговорността да се справи с мишката като глава на фемилито!

Резултатът? Безумен разговор между мен и сестра ми в скайп по време на лова на мишката. Дори обсъждахме възможността да си я задържат! Но на средата на тези, дръзки и в кръга на шегата, мечти се оказа, че нещастният гризач е  предпочел самоубийството пред съжителството с тях тримата. След напразните опити да бъде извадена от скришното място, на което се е свряла мишката видяла своя път към свободата и поела към великите ловни полета – разбирайте взела разстоянието от хола до терасата със скоростта на Юсеин Болт и скочила през перилата. Сестра ми обобщи, че сигурно си е имала проблеми. По моему се е чувствала чужда сред своите и е подирила сродни души сред чуждите, но…уви, накрая самотната й душа е намерила пристан в отвъдното. Какво наистина е търсила нерадата сива мишчица в дома им ще остана загадка. Защо и как се е изкачила до 4 етаж също!

Мир на праха на мишката!(винаги съм намирала мишлетата за симпатични и ми е жал за тази, макар да не я познавам!) Въпросът е какво да правят сега с котката и заслужава ли тя да бъде считана все още за част от вида си?  Защото ако мишката е яла нощес от храната на котката, то къде е котешкото достойнство и инстинкт? Къде са ноктите и зъбите, къде е усета, къде е гордостта от запазения само за него ареал…Въобще, Дейви, моето момче, срам върху теб

Всички описани лица и събития са съвсем истински!

От всичко написано трябва да сте съвсем наясно, че днес ми е скучно

Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ” е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от хилядите писма, които той и сестра му са получавали през годините от майка си. Послеписите, неизменно завършващи с „Обичам те, мама” изобилстват с проницателни наблюдения, тънък хумор и изпълнени с обич съвети.
А ето и моето избрано от тях:

Знам, че това писмо е пълно със съвети.Но всички те ми хрумнаха спонтанно.

Възползвай се от онези, които ти харесват, а останалите забрави.

Както казва Бърнард Шоу:„Да даваш съвет е като да целуваш.Хем не ти струва нищо, хем е нещо приятно.”

Тази случка ми харесва, защото подсказва,че трябва да изразяваме признателността си тогава, когато е необходимо.Един проповедник се приближава до някакъв фермер, който работи на нивата си и му казва: „Ти и Бог сте създали прекрасна ферма.” „Аха – отвръща фермерът,
- но трябваше да я видите по времето,когато принадлежеше единствено на него.”
Скъпи, зная че си разочарован. Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение, помисли за нещата, които не искаме и те наистина не ни се случват.

Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.

Едно от най-големите чудеса на Бога е, че дава възможност на обикновени хора да вършат необикновени неща.

Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?

Нямаше да се тревожиш какво си мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.

Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?

След двадесет години ще бъдеш по-разочарован от онова, което не си свършил, отколкото от това, което вече си направил.Ето защо, вдигни котва и отмавай от тихото пристанище. Улови попътния вятър.Изследвай света. Мечтай и направи свои собствени открития.

Hай-великите постижения в науката и изкуството са създадени от хора, работещи самостоятелно. В нито един парк няма статуя, посветена на някакъв комитет.

Нито един провал не е последен -и нито един успех.

Когато си търсиш белята, обикновено лесно я намираш.

Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.

Затаената обида е като бримка на чорап -само моце да се увеличи. Истината се крие в прошката.

Дейл Карнеги* е написал това преди около петдесет години. И днес обаче то е вярно, както и по онова време: „Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.”

В едно вестникарско допитване бяха задали въпроса: „Кои са най-щастливите хора?” Ето четирите наградени отговора:

Занаятчия или артист, който си свирука след добре свършена работа.

Дете, което прави пясъчни замъци.

Майка, която къпе бебето си.

Лекар, извършил тежка операция и спасил нечий живот.

Както виждаш, в никой от отговорите не става дума за пари, власт или вещи.

Човек, който непрестанно повтаря колко е честен, вероятно сам не вярва в това.

Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.

Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли: Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.

Сега, когато ти и сестра ти сте дипломирани, създали сте щастливи семейства и имате изпълнена с предизвикателства работа, която ви обезпечава финансово, ние с баща Ви разбрахме, че най-после е дошло и нашето време. Някой беше казал: „Животът не започва със зачеването, нито с раждането, а когато децата напуснат дома и кучето умре.”С нетърпение очакваме следващата глава в нашия живот. Пълен напред!

Леля Беси твърди, че едно от най-хубавите неща, свързани със старостта, е, че всичко, което си искал на младини и не си могъл да си позволиш, вече не го желаеш.

Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася кьм обикновения човек.

Щастието е като хамелеон. Дай му малко време и непременно ще се промени.

Хората често признават, че паметта им изневерява, но никога – че бъркат в оценките си за другите.

Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва що за човек си.

Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.

Харесва ми този цитат от Хенри Кортни: „Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.”

Стара китайска поговорка: „Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие, тича след сянка.”

Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.

Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш. Започни сега!Там където си и с каквито възможности разполагаш!

Какво предпочиташ: да си винаги прав или – щастлив?

Стигнала съм до извода, че повечето от нас харчат пари, които още не са спечелили, за да си купят неща, от които нямат нужда, с желанието да впечатлят хора, които не харесват.

Най-важното нещо, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им. Баща ти отлично се справя с това.

Елизабет нарича разочарованията „неравности за убиване на скоростта” -трябва да ги преодолееш, за да се радваш на останалата част от пътуването през живота.

Чичо Хенри казва, че е разбрал, че остарява – миналата седмица крадци разбили колата му и взели касетофона, но оставили касетите.

Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към целта.

Давай! Възползвай се от шанса. Понякога трябва да се добериш на тихия шепот на вътрешния си глас. Не винаги специалистите знаят правилния отговор.

Според законите на аеродинамиката земната пчела не може да лети. Но предполагам, че никой не си е направил труда да й го каже.

Не спирай да летиш!

Онези, които използват по-голямата част от времето си, за да печелят пари и да ги управляват, често откриват, че нещата, към които се стремят най-силно, не могат да бъдат купени с пари.

Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко

Твоята религия е онова, което правиш след края на проповедта.

Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.

Критичното отношение не строи къщи, не пише пиеси, не композира песни, не рисува картини, нито решава семейните проблеми.

Вчера обаче получих покана за курс, която искрено ме развесели и не мога да не споделя с вас

Поканата е за семинар във Варна воден от някой си Гал Сасон. Признавам си, че моето невежо и назадничаво русоляво мозъче не е и чувало за въпросното светило. Затова попитах чичко Гугъл,  който ми “издаде” следното :

“Гал Сасон – лицензиран астролог, преподавател в Юдаисткия университет в Лос Анжелис по астрология, Кабала и митология, дойде в България, за да представи книгата си “Едно желание може да промени вашия живот”, издадена у нас от ик Кибеа. Младият мъж с жив буден поглед, дълбок мелодичен глас и обиграно красноречие още с първите си думи грабна аудиторията и доказа мнението на критиците, че има увлекателен, новаторски и свеж подход на поднасяне на информация. Първо, прикова вниманието с изненадата, че има български корен – баба му е българска еврейка. После въвлече присъстващите в едно от упражненията, които предлага в книгата си, и показа как да се зареждаме с живителна светлина.” (О,Боже мой!)

Като един трезвомислещ човек тези али-бали обичайно предизвикват единствено усмивка на лицето ми, но темата на семинара, който стана и причина за това ми писание, ме накара да се смея с глас!

Та, ако случайно тематиката ви влече можете да се запишете, ще се обсъждат фундаментални въпроси като:

“Астрологичен анализ на финансовата криза”

- кога ще свърши кризата?
- кои зодиакални знаци са най-силно засегнати от кризата?
- глобалната криза свързана ли е с 2012 г

“Мистичната сила на името”

- как да изберем по-добро име за новата фирма, бъдещото дете или всяко едно ново начинание?
- можем ли да овладеем силата на думите и звуците и да служим с тях по-добре в живота?

Практически курс по Кабала
“Едно желание може да промени живота ви”

Знаете ли, че желанията могат да се сбъдват не само в приказките?
Какво е вашето най-съкровено желание?

На този тридневен семинар ще научите мощна кабалистична практика за да реализирате мечтите си, която за някои хора би изглеждала като магия.

Оказва се, че отговорите на всички важни житейски въпроси и тегоби се оценява на 220лв. И после, плащайки си тази символична сума, ще откриеш един свят, за който не си предполагал, че съществува и магията ще е с теб (хахаха, не се сдръжах!)

Мигом се сетих за Кашпировски, който със страшен поглед, вперен в бъдещето, ни призоваваше от телевизионният екран да почувстваме силата на неговите мантри. Човека събираше купища заблудени души на стадионите в големите градове на България, за да ги “облива” с положителната си енергия и после хорицата се прибираха по домовете си излекувани, пречистени и окрилени! И докога?

Наивитета или невежеството са в основата на тези стадни емоции? Чудя се колко отчаян трябва да си, за да се юрнеш по подобни семинари и да чакаш просветлението, което ще те озари прочитайки нечия книга, която ти обещава да ти се сбъднат мечтите ако повярваш на написаното и го приложиш на практика!

Хора, събудете се! Моля ви! Като гледам как всички изперкват поотделно или групово си мисля, че има страшно! Останете нормални, иначе няма да оцелеете! И Кабалата дори няма да ви помогне!

И се поправям веднага! Вече не ми е смешно! Много ми е тъжно…

№502

Това е личният ми, персонален номер, под който се записвам в разпърцаната тетрадка в общината. Срещу това вълшебно съчетание от цифри получавам спорното право някога в близкото бъдеще да си взема отпуска, да си купя бисквити и пастет, да си налея вода в манерка, да нарамя спален чувал и да се наредя на опашка, за да подам заявление за нови документи.

Правото, както отбелязах, е спорно – най-вече защото тетрадката е неохраняема, нито пък е завързана с канап за вратата и още по-малко е зазидана в стената. Тя е просто една тетрадка с редове, въргаляща се върху една маса, а аз съм просто номер 502 – и то от СЛЕДВАЩАТА хилядарка.

Мини-гражданското общество в коридора, зародило се от само себе си като първичен бульон, ми обяснява, че на всяка хилядарка номерата се занулявали – за по-лесно. Евтин психологически трик, един вид.

Щото, я си представете да сте номер седемнайсет хиляди петстотин и две – дали някога ще се запишете за документи или просто ще изпратите кратко, но съдържателно писмо до Държавен вестник, в което учтиво ще се откажете от българското си гражданство и ще заминете да стрижете муфлони в Уругвай?

Приемам реда си с вял ентусиазъм и дори проявявам наченки на интелект, като питам дали няма някакъв номер, на който да се обаждам през месец-два и да се информирам дали хилядарката е превъртяна. За моя изненада имало.

На него обаче 1. не било много сигурно дали ще ми дадат правилна информация, по-добре да съм идвала всеки ден да проверявам – минавали по около 100-130 души дневно, ама то и това не било много сигурно и въобще кво е сигурно в тоя живот?!?

и 2. не се знае кой отговаря – просто звъниш, казваш „Добро утро, случайно да знаете кой номер и коя хилядарка минават днес в общината“ и ако имаш късмет, ти казват – „Четиристотин седемдесет и пет, втора“, а ако нямаш, ти теглят една, ти казваш „мерси“, отиваш на гара Подуене и лягаш под влака.

Напускам общината със смесени чувства. От една страна – хей, 502-ри номер съм! От друга – как, по дяволите, да съм сигурна кога ще е моят ред?

Понеже не мога да съставя алгоритъм за решението на задачката, споделям ребуса с баща ми, който наскоро издаде книга, в която се разправя за алгебрични модели и квантови групи.

Тъй като аз по-предизвикателен алгебричен модел от общината не съм срещала, моментално му прехвърлям правата върху решението. Той пък създава уравнение с две-три хиляди неизвестни, и с необяснима за мен сигурност отсича – на 29 април. Егати.

29 април.

Взела съм си отпуска, купила съм си вода. Влизам в коридора на общината със самочувствието на завоевател. Мини-гражданското общество вътре си съществува все така сплотено, а лидер е оправна леля, охраняваща зорко ГКПП-то или казано по друг начин – Вратата Към Гишето. Откривам се в тетрадката, за да удостоверя пред охранителката, че не съм злостна измамница. След това се заковавам досущ като побит камък и се заклевам, че няма да мръдна, та ако ще да посрещна Нова година там.

Не мога да кажа, че времето на опашката тече бавно – най-вече заради разнообразните социални сблъсъци, които се разиграват в коридора, разделени в следните жанрове:

Семейна драма. В главните роли – момиченце и майка му, които изглеждат като да са спали пред общината. Майката е изнервена, детето – още повече, разменят се остри реплики в стил „НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ЧАКАМ ТУКА“, последвани от майчино съскане, детски рев, сополи, истерия и тичане навън, „Яна, ела тук… Яна, ела тука… ЯНАЕЛАТУКАВЕДНАГА!!!!“, още по-силен рев, тропане с крак и финалния детски удар „НИКОГА НЕ СИ СПАЗВАШ ОБЕЩАНИЯТА!!!“. В името на общото благо и в разрез с всички тетрадки, майката с детето бива натикана преди всички през ГКПП-то.

Екшън. Мъж е дошъл да пита „за нещо друго“, минава през границата нелегално, докато охранителката блее, но на връщане е спипан на местопрестъплението. Мъжете на опашката солидарно обединяват сили, нарушителят обаче също не отстъпва, а най-лошото е, че аз съм по средата. Полицаят отвън самоотвержено предотвратява баталната сцена.

Романтична мелодрама. Симпатичен младеж влиза задъхано, пита кой номер е наред и, о, ужас – греда! Неговият е минал преди 20 номера. Трябвало да пътува за Испания, щял да си изпусне полета, нямало ли някакъв начин да решим проблема /ето така се ражда корупцията…./. Уви, никой не откликва – дори аз. Хубав е, но… сори, пич, не мога да те пусна в мойта хилядярка. Тук става въпрос за алгебричен модел, как да ти го обясня?!? За щастие, лелите проявяват типичните за българката добродетели и го пускат.

Междувременно десетки граждани-утописти влизат с бодра крачка в общината, дошли с налудничавата мисъл, че ей сега си подават заявлението, нали, няма и 10 минути, и после си тръгват, хаха, само че това да не ти е като по филмите, бе, алооо? Тука има ТЕТРАДКА!

А аз откога съм била чакала на опашката? Ми, аз тука си живея, бе, госпожо. Цял живот си чакам.

НОМЕР ПЕТСТОТИН И ДВЕ, обявява в тоя момент лелята, а аз получавам сърцебиене от вълнение – мой ред е!

Следва гише 3, две заявления, каса, „а трийсет стотинки дали ще имате“, още пет метра листа, гише 8, гише 9, подпишете се тука, къде е медицинското, ама защо не сте писала колко сте висока?!? – още ли сте толкова, колкото сте била през 2000-та година /ми, не мога да се закълна, ебаси!/, седнете да ви снимаме, станете, идете на биометричната станция, сложете си тука показалеца… показалеца…. ПОКАЗАЛЕЦА, БЕ, МОМИЧЕ!!! Довиждане, след един месец документите ще са готови.

Полуприпаднала от напрежение и зор, потна, трепереща, но щастлива, напускам територията на общината.

И искам да ви кажа, че друго може и да не знам, обаче на бас се хващам, че в следващите 10 години по-изтерзани и измъчени физиономии от тези в българските паспорти никой граничар по света няма да види. МАЙНО ЛЬО.

Красимира Хаджииванова

Ми това е! Гуд лък на щастливците, чийто документи изтичат през  тази година! Здрави нерви и тренирайте щастливата усмивка в огледалото у дома, за не се срамувате да си показвате личната карта после

Какво толкова интересно и весело ще си каже някой?

През август 2008-а година бях за кратко гост на този хотел и понеже престоя там остави неизлечими следи в паметта ми му посветих едно писание в този блог, което моите постоянни посетители са чели, но за моя радост са го прочели и много абсолютно непознати за мен хора. Всъщност според статистиките в блога ми това е най-четената ми статия и излиза доволно напред в търсачките, каквато всъщност беше и целта ми!

Та, с удоволствие ви информирам, мили хора, че на въпросното обиталище не му върви лейтли. Толкова не му върви, че се продава. Което доказва правотата ми – беше кофти “замък”, с кофти мениджмънт!  Искрено се надявам новите му собственици да са нясно как се върти хотел и как се печелят клиенти. Аз лично надали ще рискувам някога пак да се приближа до това място, но знае ли човек

А, да! Митак, ще направя една ревизия на банковите си авоари и ако все пак успея да изляза с оферта, за да купя хотела обещавам да помисля за подземен коридор до дома ви и после мисля да го превърна в най-голямото студио! Пък какво ще се снима там – все ще измислим ))

Моят коментар е от една дума – Жестоко! И в пряк и в  преносен смисъл. Действителността е различна, времената са други  и възприятието ни(ми) се променя. Ето го и различният поглед

Темата на раздумката е “Кое ми харесва в това, че съм жена”. Та ето и моите съждения по тази извечна тема.

Първо никога не съм искала да съм мъж. От невинна детска възраст съм била доволна от пола си и като поведение на 100% принадлежна към женското съсловие. Никога не съм разбирала вайкането на тема “Кой ме наказа да се родя жена” О, неразумни и юроде! Че какво и е на жената?!? Само хубави работи помоему. Да не говорим, че жените имат и някои умения, които малко мъже биха успели да усъвършенстват до такива висини. Например колко мъже познавате които могат да танцуват цяла нощ на 10 сантиметрови токове и то да го правят грациозно и с усмивка на уста? Е, аз мога! Също така мога да се преоблека 7 пъти за 20 минути ако не се харесам в последният момент и то без да си разваля прическата и грима и когато накрая изляза на улицата да не ми личи през каква нервна криза съм преминала Освен това мога да мия чинии с лакирани нокти и да запазя лака необелен. Мога да изглеждам секси в бански въпреки, че съм 50 кила (крайно недостатъчно тегло за мъж ). Мога и да нося две пазарски чанти, раница на гръб и по едно дете уловено за свободното кутре на двете ми ръце и пак да пресичам на неправилно място, защото колите спират да ми направят път Мога да си позволя да нося къса пола и да обирам погледите както на мъжете, така и на жените Мога да плача в трамвая без това да накърни репутацията ми, най-много да разчувства някой на тема “кой разплака доброто момиче”. Имам право на лишени от логика постъпки, които да оправдавам с “женска интуиция” и които за всеобща мъжка изненада да се оказват правилни в крайна сметка А след дълъг и натоварен работен ден мога да се прибера усмихната и да бъда мила и съпричастна към всички у дома без да ми личи, че съм със схванат врат!

Също така с облекчение отчитам факта, че не се налага да прекарам една сериозна част от живота си намествайки атрибутите си в панталона и то деликатно и ненатрапчиво, за да не си мислят хората, че по цял ден си пипам чатала. Изключително благодарна съм и за това, че не трябва да знам имената на всички вратари от Б футболна група, че мога и да не гледам английското първенство и че нямам приятелки, които са си организирали импровизиран боксов спаринг с хулиганите от съседния квартал и после са дошли у дома да полеят победата с всичката налична бира от кварталния павилион, а за капак са завършили вечерта заспали в некомфортни пози по мебелите и килима ми, с обувки бършещи се в пердетата ми и с дъх, способен да убие и винарка! Чувствам се удовлетворена и от факта, че от мен не се очаква да разбирам от коли и да сменям гумите, маслото и течността за спирачките, защото иначе тази кола никога нямаше да бъде в движение

В обобщение на изписаните глупости признавам: Жена съм, доволна съм от това и един цикъл (един от често изтъкваните минуси) няма да ме откаже от удобството да живея в собствената си кожа! Радостта от живота е разтегливо понятие – някои имат всичко, а дори не го знаят, защото са слепи за истинските неща! Аз гледам на себе си като на щастлива жена – благословена съм с две деца и любовта на този, когото обичам! Е, за какво ми е тогава да бъда мъж ?!? Щях да бъда сама и нещастна, защото жените като мен са отдавна заети

П.П. След цялата тази несериозна тирада искам най-сериозно да заявя, че мъжете са несъвършени, не само защото не могат да раждат деца, а и защото са дефектни – липсва им едно ребро