<?xml version="1.0" encoding="UTF-8"?>
<rss version="2.0"
	xmlns:content="http://purl.org/rss/1.0/modules/content/"
	xmlns:wfw="http://wellformedweb.org/CommentAPI/"
	xmlns:dc="http://purl.org/dc/elements/1.1/"
	xmlns:atom="http://www.w3.org/2005/Atom"
	xmlns:sy="http://purl.org/rss/1.0/modules/syndication/"
	xmlns:slash="http://purl.org/rss/1.0/modules/slash/"
	>

<channel>
	<title>Cookies with Cream &#187; Ала-бала</title>
	<atom:link href="http://withcream.net/category/%d0%b0%d0%bb%d0%b0-%d0%b1%d0%b0%d0%bb%d0%b0/feed" rel="self" type="application/rss+xml" />
	<link>http://withcream.net</link>
	<description>So delicious!</description>
	<lastBuildDate>Thu, 02 Jun 2011 07:37:27 +0000</lastBuildDate>
	<language>en</language>
	<sy:updatePeriod>hourly</sy:updatePeriod>
	<sy:updateFrequency>1</sy:updateFrequency>
	<generator>http://wordpress.org/?v=3.3.2</generator>
		<item>
		<title>Когато децата говорят &#8211; възрастните да слушат внимателно :)</title>
		<link>http://withcream.net/2011/04/15/623.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2011/04/15/623.html#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 15 Apr 2011 12:58:04 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=623</guid>
		<description><![CDATA[Случвало ли ви се е да ви зададат въпрос, на който не можете да отговорите? Не защото няма някакъв известен научно-обоснован отговор, а защото формулировката на въпроса ви кара да се усмихнете. Къдравото и палаво нанизване на думичките в изречение, което само едно хлапе може да роди. Ето ви малко размисли на малките всезнайковци по [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Случвало ли ви се е да ви зададат въпрос, на който не можете да отговорите? Не защото няма някакъв известен научно-обоснован отговор, а защото формулировката на въпроса ви кара да се усмихнете. Къдравото и палаво нанизване на думичките в изречение, което само едно хлапе може да роди. Ето ви малко размисли на малките всезнайковци по разни въпроси от общ характер:</p>
<p><span id="more-623"></span></p>
<p><strong>Какво е душата?</strong></p>
<ul>
<li>Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)</li>
<li>Душата има форма на сърце. (8г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е тъгата?</strong></p>
<ul>
<li>Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо конете имат подкови?</strong></p>
<ul>
<li>На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)</li>
<li>На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво означава думата &#8220;модерен&#8221;?</strong></p>
<ul>
<li>Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Как се прави парфюм?</strong></p>
<ul>
<li>Парфюм се прави от вода, запушалка и парфюм. (5 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?</strong></p>
<ul>
<li>Лястовичките,  когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите  крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си  взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?</strong></p>
<ul>
<li>Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само &#8220;мяу&#8221;. (10 г.)</li>
<li>Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)</li>
<li>Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?</strong></p>
<ul>
<li>Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?</strong></p>
<ul>
<li>Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)</li>
<li>Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)</li>
<li>Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо Земята се върти?</strong></p>
<ul>
<li>Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е затъмнението?</strong></p>
<ul>
<li>Затъмнението е липса. (12 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е амбиция?</strong></p>
<ul>
<li>Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е възрастният?</strong></p>
<ul>
<li>Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е усмивката?</strong></p>
<ul>
<li>Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)</li>
<li>Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо се мием със сапун?</strong></p>
<ul>
<li>Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е дрогата?</strong></p>
<ul>
<li>Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво са сълзите?</strong></p>
<ul>
<li>Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)</li>
<li>Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е газирана вода?</strong></p>
<ul>
<li>Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Колко години трае детството?</strong></p>
<ul>
<li>Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)</li>
<li>Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)</li>
<li>Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)</li>
<li>Детството  продължава 20 години и след това децата започват да остаряват.  Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш.  (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е мъглата?</strong></p>
<ul>
<li>Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)</li>
<li>Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)</li>
<li>Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)</li>
<li>Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)</li>
<li>Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво е небето?</strong></p>
<ul>
<li>Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какво са микробите?</strong></p>
<ul>
<li>Микробите  са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил  картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)</li>
<li>Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Как светят светулките?</strong></p>
<ul>
<li>Светулките  имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят.  Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне  още коса пак светят. (10 г.)</li>
<li>Светулките могат да светят, защото  са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда  се раждат светулки. (10 г.)</li>
<li>Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо някои охлюви имат къща, а други не?</strong></p>
<ul>
<li>Някои  охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само  цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?</strong></p>
<ul>
<li>Звездите  питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките  се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?</strong></p>
<ul>
<li>Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?</strong></p>
<ul>
<li>Защото са свещеници на паяците. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?</strong></p>
<ul>
<li>Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)</li>
<li>Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?</strong></p>
<ul>
<li>Ние  гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние  имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да  правят и си правят дрехи.</li>
</ul>
<p><strong>Защо сънуваме?</strong></p>
<ul>
<li>Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)</li>
<li>Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)</li>
<li>Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо цветята имат аромат?</strong></p>
<ul>
<li>Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо кокошката не лети като другите птици?</strong></p>
<ul>
<li>Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.</li>
</ul>
<p><strong>Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?</strong></p>
<ul>
<li>Млякото  има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила  простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)</li>
<li>Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Какъв цвят има водата?</strong></p>
<ul>
<li>Водата има стъклен цвят. (8 г.)</li>
<li>Водата има лъскав цвят. (9 г.)</li>
</ul>
<p><strong>За какво са веждите?</strong></p>
<ul>
<li>Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)</li>
</ul>
<p><strong>Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?</strong></p>
<ul>
<li>Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)</li>
<li>Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже &#8220;Ку-ку&#8221; отколкото &#8220;Ку-ку-ри-гу&#8221; (13 г.)</li>
<li>Майсторът,  който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да  смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11  г.)</li>
</ul>
<p><strong>На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?</strong></p>
<ul>
<li>На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)</li>
</ul>
<p><a href="http://withcream.net/wp-content/uploads/2011/04/smiling-kids1.jpg"><img class="alignleft size-full wp-image-624" title="smiling kids1" src="http://withcream.net/wp-content/uploads/2011/04/smiling-kids1.jpg" alt="" width="400" height="268" /></a></p>
<p>﻿</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2011/04/15/623.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>2</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Мен ме има, но НСИ хич ги няма!</title>
		<link>http://withcream.net/2011/02/19/575.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2011/02/19/575.html#comments</comments>
		<pubDate>Sat, 19 Feb 2011 20:51:40 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=575</guid>
		<description><![CDATA[&#8220;Има ме и мен!&#8221; Под този слоган в началото на месеца стартира поредното преброяване на населението и жилищният фонд в милата ни Татковина. Като съвестен гражданин на 01.02 реших да видя как става тая работа с преброяването. Известна съм като ведър темерут и перспективата непознат екземпляр (не дай си Боже неприятен, досаден, некъпан или с [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>&#8220;Има ме и мен!&#8221; Под този слоган в началото на месеца стартира поредното преброяване на населението и жилищният фонд в милата ни Татковина. Като съвестен гражданин на 01.02 реших да видя как става тая работа с преброяването. Известна съм като ведър темерут и перспективата непознат екземпляр (не дай си Боже неприятен, досаден, некъпан или с друг някакъв непростим недостатък) да нахлуе в дома ми, за да попълваме заедно &#8211; в задушевна близост- анкетки ми се видя крайно неприемлива.  Да го държа на стълбите също е леко невъзпитано. Затова избрах най-малкото зло &#8211; попълване на формулярите онлайн.</p>
<p><span id="more-575"></span></p>
<p>Регистрирах се без особени усилия, получих парола след някакво време и се впуснах в дебрите на сайта на НСИ. Според познати, успели да преборят системата в първите възможни часове, моя милост трябваше да се впише като временно пребиваваща, на адреЗа си, тъй като постоянната ми регистрация по лична карта е в друг квартал. Оказа се, обаче, че формата не позволява да се запиша като временно пребиваваща, ако няма и постоянен обитател на апартамента.  За да избегна грешки и допускайки, че може и да не съм разбрала нещо реших да позвъня на телефона за въпроси. Без резултат. Очевидно желаещите да задават въпроси бяха много, а служителите малко. Номера или даваше заето или свободно и така и не успях да се свържа. След около час, изнервена от невъзможността да довърша започнатото, реших да им пиша мейл, в който да опиша ситуацията и да помоля за напътствия.  Писах и зачаках.  Ден, два, три&#8230;ни вест ни кост от Националният статистически институт. Накрая реших просто да направя това, което преценя за правилно, да попълня проклетият формуляр и да ми се маха от главата. Сдобих се със заветното номерче,  на 11.02 мина една кротка женица, която си преписа цифричките в една табличка и се разделихме по живо по здраво след краткото си запознанство.</p>
<p>Отхвърлила от плещите си това задължение съвсем забравих за случката, докато на 16.02, цели 15 дни след моят мейл, получих отговор от НСИ! О, Небеса.  Прочетох няколко пъти  „изчерпателният “ отговор недоумявайки аз ли грешно пиша или те криво четат. В първото изречение любезно ми благодаряха за запитването. Във второто ме съветваха да дам кода на домоуправителя на постоянният ми адрес или да се обадя в Общинската преброителна комисия, с чиято помощ да се сдобия с телефона на Моят преброител и да му звънна, че да се разберем кога и къде да му дам кода. Нито дума по въпроса за временното и постоянно пребиваване, което всъщност ме вълнуваше.  И всичко това една седмица след  като онлайн преброяването беше официално приключило, а проителят беше вече минал и заминал и бяхме отдавна забравили един за друг. Най-отдолу под този фундаментален мейл се мъдреше подпис Цветелина Раковска , НСИ-Подпомагащ център.</p>
<p>Не успях, а и не пожелах,  да подтисна надигналото се в мен спонтанно желание да отговоря на госпожа Раковска. И го направих. Уверих я, че грижата им всеки писал до тях  да получи отговор,  дори и той да е безполезен или закъснял ме е трогнала до сълзи. И я успокоих, че благодарение на средната ми интелигентност съм успяла и сама да се справя с казуса, на който те така и така не ми отговориха. Чудя се дали ще дочакам някакъв коментар от госпожата. Но като се замислих по-внимателно се сетих, че следващото преброяване ще е след 10 години. Може би чак тогава някоя друга чиновничка , ще види мейла ми  в инбокса и ще ми върне някой друг нищо незначещ отговор, неразбрала, че писмото дори не е било за нея.</p>
<p><img class="alignnone" title="NSI" src="http://www.gabrovonews.bg/wp-content/themes/gabrovonews/images/banner-nsi.gif" alt="" width="372" height="90" /></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2011/02/19/575.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Най-добрите български сайтове в надпревара за 11 път!</title>
		<link>http://withcream.net/2010/10/20/504.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/10/20/504.html#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 20 Oct 2010 18:47:28 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=504</guid>
		<description><![CDATA[Конкурсът БГ Сайт &#8211; най-престижните у нас уеб награди за Български сайт се провежда за единадесети път. Тази година за наградата се бори и един от любимите ми блогове &#8211; този на   Sulla Всеки блогър е попадал поне веднъж на &#8220;Ъплоуднатите постинги за делитване&#8221; на Иван Стамболов.  А веднъж прочел някой от свежите му текстове [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><strong>Конкурсът </strong><a href="http://www.bgsite.org/fondacia" target="_blank"><strong>БГ Сайт</strong></a> &#8211; най-престижните у нас уеб награди за Български сайт се провежда за единадесети път. Тази година за наградата се бори и един от любимите ми блогове &#8211; този на  <a href="http://sulla.bg" target="_blank"> Sulla</a></p>
<p><span id="more-504"></span>Всеки блогър е попадал поне веднъж на &#8220;Ъплоуднатите постинги за делитване&#8221; на Иван Стамболов.  А веднъж прочел някой от свежите му текстове със сигурност се е върнал пак. Ако вие сте от малцината, които не познават ироничният му стил и страхотното чувство за хумор, ако не сте чели забавните му и адски точни анализи на реклами, както и горчиво-правдивите текстове за &#8220;розовата картинка&#8221; в държавата ни &#8211; сега е момента да поправите този си пропуск! Със сигурност ще намерите нещо, което да харесате!</p>
<p>Ако четете този блог или сега съм привлякла вниманието ви и ви е харесал стила на автора гласувайте за блога на Иван <a href="http://www.bgsite.org/vote.php" target="_blank">тук</a> Маркирайте &#8220;Ъплоуднати постинги за делитване&#8221; или sulla.bg в списъка от кандидати и после потвърдете гласа си през вашият е-мейл.</p>
<p>Успех, Сула!<br />
<a href="http://withcream.net/wp-content/uploads/2010/10/5099709843_b109253673_z2.jpg"><img src="http://withcream.net/wp-content/uploads/2010/10/5099709843_b109253673_z2-300x67.jpg" alt="" title="5099709843_b109253673_z" width="300" height="67" class="alignleft size-medium wp-image-509" /></a></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/10/20/504.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Притча</title>
		<link>http://withcream.net/2010/10/20/499.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/10/20/499.html#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 20 Oct 2010 18:32:54 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=499</guid>
		<description><![CDATA[Стар чероки разказвал на своя внук за това, как човек гради характера си, за борбата, която се води във всеки един от нас, докато открие себе си. И за да обясни на момчето по-ясно казал му, че в душите ни се борят два вълка. Единият е зъл! Той олицетворява гневът, завистта, недоволството, отрицанието, алчността, надменността, [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Стар чероки разказвал на своя внук за това, как човек гради характера си, за борбата, която се води във всеки  един от нас, докато открие себе си. И за да обясни на момчето по-ясно казал му, че в душите ни се борят два вълка.</p>
<p><span id="more-499"></span>Единият е зъл! Той олицетворява гневът, завистта, недоволството, отрицанието,  алчността, надменността, самосъжалението, чувството за малоценност или  пък за превъзходство, лъжата, фалшивата гордост и егоцентризмът. Другият  е добър! Той пък символизира радостта, мирът, любовта, надеждата, спокойствието,  скромността, добротата, благосклонността, взаимността, щедростта,  искреността, състраданието и вярата.</p>
<p>Внукът се замислил за момент и след това попитал дядо си:<br />
-И кой вълк побеждава?</p>
<p>-Този, когото нахраниш. – отговорил старият чероки.</p>
<p><img src="http://i281.photobucket.com/albums/kk218/RadiomonkeyCaso/Moons/WolfMoonimage400px.jpg" alt="вълк" /></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/10/20/499.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>&#8220;Това, което не ни убива, ни прави по-силни&#8221;</title>
		<link>http://withcream.net/2010/08/25/475.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/08/25/475.html#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 25 Aug 2010 08:48:56 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=475</guid>
		<description><![CDATA[Тъй рече Ницше ! Далече, далече, назад във времето. Дали е бил прав или крив не е тема на обсъждане в това писание! Попаднаха ми размислите и страстите на Селинджъра , негов другар по питие и сборна формация форумци,  които са се пробвали да перифразират автора и да сложат думите му в устите на други [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Тъй рече Ницше ! Далече, далече, назад във времето. Дали е бил прав или крив не е тема на обсъждане в това писание!</p>
<p>Попаднаха ми размислите и страстите на Селинджъра , негов другар по питие и сборна формация форумци,  които са се пробвали да перифразират автора и да сложат думите му в устите на други именити хорица.<br />
Резултатът ме увесели неимоверно и го споделям с вас.</p>
<p><span id="more-475"></span>1.   &#8220;Това което не ни убива &#8211; ние го убиваме&#8230;.по особено мъчителен и болезнен начин!&#8221; &#8211; Стивън Сегал</p>
<p>2.    &#8220;Това което не ни убива &#8211; ние го убиваме с ритник със завъртанне&#8221; &#8211; Чък Норис</p>
<p>3.   &#8220;Това което не ни убива &#8211; ние му е&#8230;аме п&#8230;та майна&#8221;  &#8211; Стоичков</p>
<p>4.   &#8220;Това, което не ни убива &#8211; ние го изшмъркваме&#8221; &#8211; Марадона</p>
<p>5. &#8221; Това, което не ни убива, досега да ни е убило сто пъти, ако още управляваше тройната коалиция&#8221; &#8211; Бойко Борисов</p>
<p>6.  &#8220;Това, което не ви убива, не сьм го правил аз. &#8221; &#8211; Цар Киро</p>
<div>7.  &#8220;Това, което не ни убива, ни кара да продължаваме да мислим, че сме в играта&#8221; &#8211; ЦСКА</div>
<p>8.  &#8220;Това което не ни убива, ще ни оправи за 800 дни&#8221; &#8211; Симеон Сакскобурготски</p>
<p>9. &#8220;Това, което не ни убива сега, ще ни убие когато му дойде времето.&#8221; &#8211; Симеон Сакскобурготски</p>
<p>10. &#8220;Това което  ни убива, пада от небето&#8221; &#8211; Хисарския поп (Камъните падат)</p>
<p>11. &#8220;За това, което ги убива, аз създавам хитове.&#8221; &#8211; Елтьн Джон</p>
<p>12. &#8220;Пея, за да ви убия&#8221; &#8211; Веселин Маринов</p>
<p>13. &#8220;Срещу това което не ни убива, ще стачкуваме наесен&#8221; &#8211; Константин Тренчев</p>
<p>14.  &#8220;Това, което не ни убива, ние го предаваме на вашите мъже&#8221; &#8211; анонимна представителка на най-древната професия</p>
<p>15.  &#8220;Това, което не ме убива, само ми губи времето&#8221; &#8211; самоубиец с няколко неуспешни опита</p>
<p>Хев ъ найс дей :)</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/08/25/475.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Клуб &#8220;Най-добра приятелка&#8221;</title>
		<link>http://withcream.net/2010/07/30/463.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/07/30/463.html#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 30 Jul 2010 08:02:50 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=463</guid>
		<description><![CDATA[В повечето входове на блокове има скучна, коркова дъска за съобщения. Обичайно хората рядко се спират пред нея, тъй като е пълна с информация, която в повечето случаи не ти се иска да знаеш &#8211; дължими суми за сметки, скучни общи събрания и прочие битовизми.  Днес обаче погледа ми се спря на едно по-различно съобщение. [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>В повечето входове на блокове има скучна, коркова дъска за съобщения. Обичайно хората рядко се спират пред нея, тъй като е пълна с информация, която в повечето случаи не ти се иска да знаеш &#8211; дължими суми за сметки, скучни общи събрания и прочие битовизми.  Днес обаче погледа ми се спря на едно по-различно съобщение.</p>
<p><span id="more-463"></span>И ми стана мило, усмихнато и носталгично. Защото и аз някога съм имала подобни наивни и невинни идеи за нещата от живота, защото имам сладки и чисти спомени от тези си години, но за жалост вече съм твърде много пораснала и мога само да се усмихвам, когато откривам в някой друг босите петички на моето детство .</p>
<p><img src="http://farm5.static.flickr.com/4131/4842580739_955acca323_z.jpg" alt="снимка" /></p>
<p>Та, ако имате нужда от най-добра приятелка или искате да бъдете такава и сте на подходящата възраст заповядайте в нашия вход.  Все още има време да се включите в клуба :)</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/07/30/463.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Мишка! Къде е котката?</title>
		<link>http://withcream.net/2010/07/28/456.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/07/28/456.html#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 28 Jul 2010 11:12:19 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=456</guid>
		<description><![CDATA[В дома на сестра ми освен нея и приятелят й живее и котка. Котарак, за да сме точни. Млад, с щръкнали мустаци и плавна походка. Но не щеш ли домашната идилия била разклатена тази сутрин, когато открили, че не са сами, а си имат И мишка! Смутителката на реда обявила присъствието си притичвайки през стаята, [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>В дома на сестра ми освен нея и приятелят й живее и котка. Котарак, за да сме точни. Млад, с щръкнали мустаци и плавна походка. Но не щеш ли домашната идилия била разклатена тази сутрин, когато открили, че не са сами, а си имат И мишка!</p>
<p><span id="more-456"></span></p>
<p>Смутителката на реда обявила присъствието си притичвайки през стаята, демонстрирайки големите си и тъжни, черешови очи, драматично открояващи се на дребната й сива снага и изчезнала нейде под мебелировката. Но краткото й дефиле разбунило духовете в кроткият им иначе дом. Сутрешният мързел бил секнат! Сестра ми се усетила разколебана между потреса и умилението, котаракът &#8211; настръхнал,  сетил се, че от него се очаква със зъби и нокти да брани територията си, а приятелят й поел на плещите си отговорността да се справи с мишката като глава на фемилито!</p>
<p>Резултатът? Безумен разговор между мен и сестра ми в скайп по време на лова на мишката. Дори обсъждахме възможността да си я задържат! Но на средата на тези, дръзки и в кръга на шегата, мечти се оказа, че нещастният гризач е  предпочел самоубийството пред съжителството с тях тримата. След напразните опити да бъде извадена от скришното място, на което се е свряла мишката видяла своя път към свободата и поела към великите ловни полета &#8211; разбирайте взела разстоянието от хола до терасата със скоростта на Юсеин Болт и скочила през перилата. Сестра ми обобщи, че сигурно си е имала проблеми. По моему се е чувствала чужда сред своите и е подирила сродни души сред чуждите, но&#8230;уви, накрая самотната й душа е намерила пристан в отвъдното. Какво наистина е търсила нерадата сива мишчица в дома им ще остана загадка. Защо и как се е изкачила до 4 етаж също!</p>
<p>Мир на праха на мишката!(винаги съм намирала мишлетата за симпатични и ми е жал за тази, макар да не я познавам!) Въпросът е какво да правят сега с котката и заслужава ли тя да бъде считана все още за част от вида си?  Защото ако мишката е яла нощес от храната на котката, то къде е котешкото достойнство и инстинкт? Къде са ноктите и зъбите, къде е усета, къде е гордостта от запазения само за него ареал&#8230;Въобще, Дейви, моето момче, срам върху теб :D</p>
<p><img src="http://news.nationalgeographic.com/news/2009/03/images/090320-new-mouse-picture_big.jpg" alt="" /></p>
<p>Всички описани лица и събития са съвсем истински!</p>
<p>От всичко написано трябва да сте съвсем наясно, че днес ми е скучно :)</p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/07/28/456.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>3</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>P.S. Обичам те</title>
		<link>http://withcream.net/2010/06/23/433.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/06/23/433.html#comments</comments>
		<pubDate>Wed, 23 Jun 2010 14:17:37 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>
		<category><![CDATA[Изпод перото]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=433</guid>
		<description><![CDATA[Преди време получих книгата подарък от майка ми.  Тези дни пренареждайки библиотеката си я открих и отново я прелистих. И ми дойде някак отвътре  да споделя малко от нея тук! Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ&#8221; е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>Преди време получих книгата подарък от майка ми.  Тези дни пренареждайки библиотеката си я открих и отново я прелистих. И ми дойде някак отвътре  да споделя малко от нея тук!</p>
<p>Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ&#8221; е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от хилядите писма, които той и сестра му са получавали през годините от майка си. Послеписите, неизменно завършващи с „Обичам те, мама&#8221; изобилстват с проницателни наблюдения, тънък хумор и изпълнени с обич съвети.<br />
А ето и моето избрано от тях:</p>
<p><span id="more-433"></span></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Знам, че това писмо е пълно със съвети.Но всички те ми хрумнаха спонтанно.</strong></em></p>
<p><em><strong>Възползвай се от онези, които ти харесват, а останалите забрави.</strong></em></p>
<p><em><strong>Както казва Бърнард Шоу:„Да даваш съвет е като да целуваш.Хем не ти струва нищо, хем е нещо приятно.&#8221;</strong><strong> </strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Тази случка ми харесва, защото подсказва,че трябва да изразяваме признателността си тогава, когато е необходимо.Един проповедник се приближава до някакъв фермер, който работи на нивата си и му казва: „Ти и Бог сте създали прекрасна ферма.&#8221; „Аха &#8211; отвръща фермерът,<br />
- но трябваше да я видите по времето,когато принадлежеше единствено на него.&#8221;<br />
</strong><strong>Скъпи, зная че си разочарован. Не винаги получаваме всичко, което ни се ще. Но за успокоение, помисли за нещата, които не искаме и те наистина не ни се случват.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Характерът ни е това, което правим, когато си мислим, че никой не ни гледа.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Едно от най-големите чудеса на Бога е, че дава възможност на обикновени хора да вършат</strong><strong> </strong><strong>необикновени неща.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Всеки ден по нас хвърлят камъни. Важното е какво градим с тях? Мостове или стени?</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Нямаше да се тревожиш какво си мислят хората за теб, ако знаеше колко рядко го правят.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Колко души щяха да си купят Мерцедес, ако нямаше кой да види, че минават с него?</strong><strong> </strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>След двадесет години ще бъдеш по-разочарован от онова, което не си свършил, отколкото от това, което вече си направил.Ето защо, вдигни котва и отмавай от тихото пристанище. Улови попътния вятър.Изследвай света. Мечтай и направи свои собствени открития.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>H</strong><strong>ай-великите постижения в науката и изкуството са създадени от хора, работещи самостоятелно.</strong><strong> </strong><strong>В нито един парк няма статуя, посветена на някакъв комитет.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Нито един провал не е последен -и нито един успех.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Когато си търсиш белята, обикновено лесно я намираш.</strong><strong> </strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Обещавай само онова, кoето можеш да дадеш. После дай повече, отколкото си обещал.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Затаената обида е като бримка на чорап -само моце да се увеличи. Истината се крие в прошката.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Дейл Карнеги* е написал това преди около петдесет години. И днес обаче то е вярно, както и по</strong><strong> </strong><strong>онова време: „Можеш да спечелиш повече приятели за два месеца, като искрено се интересуваш</strong><strong> </strong><strong>от другите, отколкото за две години, като се опитваш да ги накараш да се заинтересуват от теб.&#8221;</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>В едно вестникарско допитване бяха задали въпроса: „Кои са най-щастливите хора?&#8221; Ето</strong><strong> </strong><strong>четирите наградени отговора:</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Занаятчия или артист, който си свирука след добре свършена работа.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Дете, което прави пясъчни замъци.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Майка, която къпе бебето си.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Лекар, извършил тежка операция и спасил нечий живот.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Както виждаш, в никой от отговорите не става дума за пари, власт или вещи.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Човек, който непрестанно повтаря колко е честен,</strong><strong> </strong><strong>вероятно сам не вярва в това.</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Ако познаваш някого, който иска да удави мъката си, добре е да му кажеш, че тя знае да плува.</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Този стикер за кола, който видяхме докато пътубахме до Сейнт Луис, силно ме впечатли:</strong><strong> </strong><strong>Ако си се запътил в погрешна посока, не забравяй че Бог разрешава обратния завой.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Сега, когато ти и сестра ти сте дипломирани, създали сте щастливи семейства и имате изпълнена</strong><strong> </strong><strong>с предизвикателства работа, която ви обезпечава финансово, ние с баща Ви разбрахме, че</strong><strong> </strong><strong>най-после е дошло и нашето време. Някой беше казал: „Животът не започва със зачеването, нито</strong><strong> </strong><strong>с раждането, а когато децата напуснат дома и кучето умре.&#8221;С нетърпение очакваме следващата глава в нашия живот. Пълен напред!<br />
</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Леля Беси твърди, че едно от най-хубавите неща,</strong><strong> </strong><strong>свързани със старостта, е, че всичко,</strong><strong> </strong><strong>което си искал на младини</strong><strong> </strong><strong>и не си могъл да си позволиш, вече не го желаеш.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Великата личност показва своето величие с начина, по който се отнася кьм обикновения човек.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Щастието е като хамелеон. Дай му малко време и непременно ще се промени.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Хората често признават,</strong><strong> </strong><strong>че паметта им изневерява,</strong><strong> </strong><strong>но никога &#8211; че бъркат в оценките си за другите.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Какво правиш, когато си ядосан или си претърпял поражение? Каквото и да е, то добре показва</strong><strong> </strong><strong>що за човек си.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Ако в края на деня се чувстваш като пребито куче, вероятно цял ден си ръмжал.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Харесва ми този цитат от Хенри Кортни: „Колкото повече важност си придаваш, толкова по-малко тежиш на мястото си.&#8221;</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Стара китайска поговорка: „Онзи, който напуска дома си, за да търси щастие,</strong><strong> </strong><strong>тича след сянка.&#8221;</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Понякога да си добре възпитан означава просто да търпиш лошото възпитание на другите.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Ако стоиш със скръстени ръце и чакаш подходящия момент, може никога нищо да не започнеш.</strong><strong> </strong><strong>Започни сега!Там където си и с каквито възможности разполагаш!</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Какво предпочиташ: да си винаги прав или &#8211; щастлив?</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Стигнала съм до извода, че повечето от нас</strong><strong> </strong><strong>харчат пари, които още не са спечелили,</strong><strong> </strong><strong>за да си купят неща,</strong><strong> </strong><strong>от които нямат нужда,</strong><strong> </strong><strong>с желанието да впечатлят хора,</strong><strong> </strong><strong>които не харесват.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Най-важното нещо, което един баща може да направи за децата си, е да обича майка им. Баща ти</strong><strong> </strong><strong>отлично се справя с това.</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Елизабет нарича разочарованията „неравности за убиване на скоростта&#8221; -трябва да ги</strong><strong> </strong><strong>преодолееш, за да се радваш на останалата част от пътуването през живота.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Чичо Хенри казва, че е разбрал,</strong><strong> </strong><strong>че остарява &#8211; миналата седмица</strong><strong> </strong><strong>крадци разбили колата му и взели касетофона,</strong><strong> </strong><strong>но оставили касетите.</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Ако си се запътил в правилна посока, всяка стъпка, колкото и малка да е, те приближава към</strong><strong> </strong><strong>целта.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Давай! Възползвай се от шанса. Понякога трябва да се добериш на тихия шепот на вътрешния си</strong><strong> </strong><strong>глас. Не винаги специалистите знаят правилния отговор.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Според законите на аеродинамиката земната пчела не може да лети. Но предполагам, че никой</strong><strong> </strong><strong>не си е направил труда да й го каже.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Не спирай да летиш!</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> </strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Онези, които използват по-голямата част от времето си, за да печелят пари и да ги управляват,</strong><strong> </strong><strong>често откриват, че нещата, към които се стремят най-силно, не могат да бъдат купени с пари.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> </strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Само Господ може да си позволи да гледа някого отвисоко<br />
</strong><strong></strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong>Твоята религия е онова,</strong><strong> </strong><strong>което правиш след края на проповедта.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Почти всичките ни нещастия идват оттам, че непрекъснато се сравняваме с другите.</strong></em></p>
<p style="text-align: left;"><em><strong> Критичното отношение не строи къщи, не пише пиеси, не композира песни, не рисува картини,</strong><strong> </strong><strong>нито решава семейните проблеми.</strong></em></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/06/23/433.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Звездите ми го говорят!</title>
		<link>http://withcream.net/2010/06/18/428.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/06/18/428.html#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 18 Jun 2010 09:44:40 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=428</guid>
		<description><![CDATA[След промяна на хостинга преди седмица служебната ми поща отново започна да се пълни с всевъзможен спам! Бях забравила колко много мои разнородни нужди, за които дори не подозирам, хората желаят да удовлетворят :D Готови са да ми издадат диплома за висше образование,  (каквато за радост си имам), да ми удължат пениса, (който ако беше [...]]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p>След промяна на хостинга преди седмица служебната ми поща отново започна да се пълни с всевъзможен спам! Бях забравила колко много мои разнородни нужди, за които дори не подозирам, хората желаят да удовлетворят :D Готови са да ми издадат диплома за висше образование,  (каквато за радост си имам), да ми удължат пениса, (който ако беше пораствал с по 1 милиметър всеки път, когато са ме оферирали вече щях да го настъпвам), да запиша всевъзможни курсове от типа &#8220;как да накараме потребителя да си купи нещо, от което няма нужда&#8221; и &#8220;тактики за въздействие и промяна на чуждото мнение в желана от нас насока&#8221; и прочие!</p>
<p>Вчера обаче получих покана за курс, която искрено ме развесели и не мога да не споделя с вас :D</p>
<p><span id="more-428"></span>Поканата е за семинар във Варна воден от някой си Гал Сасон. Признавам си, че моето невежо и назадничаво русоляво мозъче не е и чувало за въпросното светило. Затова попитах чичко Гугъл,  който ми &#8220;издаде&#8221; следното :</p>
<p>&#8220;Гал Сасон &#8211; лицензиран астролог, преподавател в Юдаисткия университет в Лос Анжелис по астрология, Кабала и митология, дойде в България, за да представи книгата си &#8220;Едно желание може да промени вашия живот&#8221;, издадена у нас от ик Кибеа. Младият мъж с жив буден поглед, дълбок мелодичен глас и обиграно красноречие още с първите си думи грабна аудиторията и доказа мнението на критиците, че има увлекателен, новаторски и свеж подход на поднасяне на информация. Първо, прикова вниманието с изненадата, че има български корен &#8211; баба му е българска еврейка. После въвлече присъстващите в едно от упражненията, които предлага в книгата си, и показа <strong>как да се зареждаме с живителна светлина.</strong>&#8221; (О,Боже мой!)</p>
<p>Като един трезвомислещ човек тези али-бали обичайно предизвикват единствено усмивка на лицето ми, но темата на семинара, който стана и причина за това ми писание, ме накара да се смея с глас!</p>
<p>Та, ако случайно тематиката ви влече можете да се запишете, ще се обсъждат фундаментални въпроси като:</p>
<p><span><span style="font-size: medium;">&#8220;Астрологичен анализ на финансовата криза&#8221;</span></span></p>
<p><strong><span>- кога ще свърши кризата?<br />
- кои зодиакални знаци са най-силно засегнати от  кризата?<br />
- глобалната криза свързана ли е с 2012 г</span></strong></p>
<p><span><span style="font-size: medium;">&#8220;Мистичната сила на името&#8221;</span></span></p>
<p><strong>- как да изберем по-добро име за новата фирма, бъдещото дете или всяко  едно ново начинание?<br />
- можем ли да овладеем силата на думите и звуците и да  служим с тях по-добре в живота?</strong></p>
<p><span><span style="font-size: medium;">Практически курс по Кабала<br />
&#8220;Едно желание може да промени живота  ви&#8221;</span></span></p>
<p><strong>Знаете ли, че желанията могат да се сбъдват не само в  приказките?<br />
Какво е вашето най-съкровено желание?</strong></p>
<p><span style="text-decoration: underline;"><em>На този тридневен  семинар ще научите мощна кабалистична практика за да реализирате мечтите си,  която за някои хора би изглеждала като магия.</em></span></p>
<p><span>:D :D :D</span></p>
<p><span>Оказва се, че отговорите на всички важни житейски въпроси и тегоби се оценява на 220лв. И после, плащайки си тази символична сума, ще откриеш един свят, за който не си предполагал, че съществува и магията ще е с теб (хахаха, не се сдръжах!)</span></p>
<p><span>Мигом се сетих за Кашпировски, който със страшен поглед, вперен в бъдещето, ни призоваваше от телевизионният екран да почувстваме силата на неговите мантри. Човека събираше купища заблудени души на стадионите в големите градове на България, за да ги &#8220;облива&#8221; с положителната си енергия и после хорицата се прибираха по домовете си излекувани, пречистени и окрилени! И докога? </span></p>
<p><span>Наивитета или невежеството са в основата на тези стадни емоции? Чудя се колко отчаян трябва да си, за да се юрнеш по подобни семинари и да чакаш просветлението, което ще те озари прочитайки нечия книга, която ти обещава да ти се сбъднат мечтите ако повярваш на написаното и го приложиш на практика!</span></p>
<p><span>Хора, събудете се! Моля ви! Като гледам как всички изперкват поотделно или групово си мисля, че има страшно! Останете нормални, иначе няма да оцелеете! И Кабалата дори няма да ви помогне!</span></p>
<p><span>И се поправям веднага! Вече не ми е смешно! Много ми е тъжно&#8230;<br />
</span></p>
<p><span><br />
</span></p>
<p><span><strong><br />
</strong></span></p>
<p><strong><span><br />
</span></strong></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/06/18/428.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>0</slash:comments>
		</item>
		<item>
		<title>Мисъл на деня!</title>
		<link>http://withcream.net/2010/04/30/373.html</link>
		<comments>http://withcream.net/2010/04/30/373.html#comments</comments>
		<pubDate>Fri, 30 Apr 2010 11:53:52 +0000</pubDate>
		<dc:creator>Cream</dc:creator>
				<category><![CDATA[Ала-бала]]></category>

		<guid isPermaLink="false">http://withcream.net/?p=373</guid>
		<description><![CDATA[]]></description>
			<content:encoded><![CDATA[<p><img src="http://sphotos.ak.fbcdn.net/hphotos-ak-sjc1/hs543.snc3/29740_1371047950877_1072087753_1073318_7361316_n.jpg" alt="лаф!" /></p>
]]></content:encoded>
			<wfw:commentRss>http://withcream.net/2010/04/30/373.html/feed</wfw:commentRss>
		<slash:comments>1</slash:comments>
		</item>
	</channel>
</rss>

