Вчера отбелязахме за осми път общият ни празник – тяхното раждане и моето щастливо превъплащение !

Честит рожден ден още веднъж, мои безценни съкровища!

Между многото подаръци и мили пожелания чух и изречението: “Дано сбъднат всичките ти мечти”. Замислих се – те Са моята мечта, тоест са се сбъднали вече! Двамата са точно децата, които винаги съм искала. Сега ми се иска те да осъществят своите мечти – каквито и да са те. Към днешна дата отглеждам бъдеща художничка и кандидат-писател, но кой знае след 20 години в какво ще са се превърнали мечтите им и къде ще ги е отвел пътят им ! Знам само, че аз ще ги следвам по него през годините и ще им стискам палци на всяка крачка.

На родителите е отредена ролята на Възпитатели до един момент и на Наблюдатели след това. Надявам се да запазя статута на Приятел до края и тогава ще знам, че съм се справила с едно от най-важните и вълнуващи предизвикателства на живота! Да направиш човек от едно ревящо вързопче.

Успех, мои безценни съкровища! През тези 8 години се справихте блестящо, въпреки предизвикателствата, които ни поднесе живота. Но както казва Буковски: “Животът е толкова хубав, колкото му позволиш да бъде”! Позволявайте му, бъдете смели, бъдете високо и над дребното и всичко останало ще се случи, когато му дойде времето! Очаквам следващите много по 8 със същото вълнение и трепет, с което очаквах появата ви преди 8 години!

Вие двамата сте точно това, което дава смисъл на всичко останало!

Обичам ви, мама!

Много ми се искаше да напиша тук впечатленията и емоциите си от най-първият Първи Учебен Ден, но все не ми остава време да седна и да си събера мислите, а колкото повече минава времето, толкова повече се обезмисля начинанието!

Затова просто ще кажа “На добър час, мои безценни съкровища!”

И понеже днес обсъждах с един познат евентуалното ми ситуиране на Орлов мост като крайгълен камък на кръстовището(един вид да допълня композицията изобразявайки “Орлицата-майка” ) се сетих за една любима книжка от детските ми години, която, според мен,  е задължителна за всеки родител! Един чудесен начин да видим света през очите на дечицата ни! Та реших да споделя два откъса от нея за тези, които поради някаква причина са я пропуснали, както и за тези, които са я забравили :-)

КОЛЕЛОТО

Татко не искаше да ми купува колело. Казваше, че децата са непредпазливи, че все правят разни фокуси и накрая чупят колелата и се пребиват. Аз казвах на татко, че ще внимавам, после плачех и се сърдех, и казвах, че ще се махна от къщи, и накрая татко каза, че ще ми купи колело, ако бъда между първите десет на контролното по математика.

Затова, като се прибрах вчера от училище, бях много доволен, понеже бях десети на контролното. Като разбра, татко се ококори и каза: „Ама че работа брей, ама че работа“, пък мама ме целуна и каза, че татко веднага ще ми купи хубаво колело и че е много добре, дето съм си направил контролното по математика. То всъщност аз бях извадил късмет, понеже на контролното бяхме само единайсет човека, всички останали бяха болни от грип, и единайсетият беше Клотер, а той винаги е последен, обаче за него не е страшно, нали си има колело.

И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.

— Имаме една изненада за нашето голямо момче! каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам — ха познайте де! — колело.

Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.

— Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш — каза татко — и няма да правиш фокуси!

Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!

Татко остана с мен в градината.

— Ти нали знаеш — каза ми той, — че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист? Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.

— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.

Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.

— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!

Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.

— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!

— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист! Татко почна да се смее.

— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!

Това обаче не се хареса на господин Бледюр.

— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.

— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!

— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.

— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.

Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.

— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.

Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.

— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.

— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.

— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.

— Нали колелото е мое — казах аз.

— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.

— Така ли? — попита господин Бледюр. Така! — отговори татко.

Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.

— Ей, колелото! — извиках аз.

Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:

— Само опитай, ако ти стиска!

След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:

— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка па квартала и ще се види кой е по-добър!

— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.

— Пъзльо! — каза господин Бледюр.

— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!

Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!

— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!

— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.

— А аз какво да правя? — попитах аз.

Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.

— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.

Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.

Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.

— Колко време? — попита той, като стигна до мен.

— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.

Татко почна да се кикоти.

— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!

— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!

Татко взе колелото и потегли.

Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът ся вървеше, станаха девет, а после и десет минути.

— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.

След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.

— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?

И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Билката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.

— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.

На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.

— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.

———————————————————————————–

За всички, на които написаното им е допаднало  има електронен  вариант на книжката!

Рене Госини – Малкият Никола

Не губете връзка с детето в себе си! Така ще имате най-добрата връзка с вашето собствено дете!

Изумително е как в европейска България не се прилага закон приет  от Парламента на същата тази държава. А гражданите, които този закон касае са заблуждавани всячески, за да може в един момент окончателно да бъдат отрязани от Социално министерство и да останат напразни надеждите им за получаване на законово гарантираните допълнителни помощи за отглеждане на близнаци!

Единственият отговор на въпроса: “Как е възможно в една парламентарна република, изпълнителната власт съзнателно да не изпълнява решенията на законодателя в абсолютен разрез с нормативно установените изисквания?” изглежда, че е: “Живеем в страна на абсурдите, в която госпожа Масларова е по-права от всеки един закон и нейните желания стават закони”

Особено нагло е отношението на подопечните на госпожа министърката социални служби! При запитвания от страна на майките на близнаци, които са адресати на предвидените семейни помощи от въпросните служби твърдят, че такъв закон не съществува или ги отпращат с уверението, че съвсем скоро ще бъде изготвен правилника по прилагането на закона и ще си получат помощите със задна дата! Когато обаче влезе в сила новият закон, задна дата няма да има! Семействата с близнаци вече започнаха да търсят своите права! Изготвено е писмо, което е подкрепено до момента от над 80 семейства с близнаци между 1 и 2 годинки. Медиите също са запознати с този парадокс. Искрено се надявам, че справедливост ще има и родителите в заварено положение, които ще бъдат ощетени от промяната на закона ще получат някакво извинение от госпожа Масларова изразяващо се в парично обезщетение!

До: г-жа Христина Христова, г-н Хасан Адемов
До членовете на парламентарната комисия по труда и социалната политика
До министър-председателя на Република България
До председателите на парламентарни групи в 40-то Народно събрание
До народните представители в 40-то Народно Събрание
Копие до президента на Република България
Копие до председателя на партия ГЕРБ
Копие до електронни и печатни медии

ОТВОРЕНО ПИСМО
относно Законопроект за изменение и допълнение на Закона за семейните помощи за деца

Дами и господа,
Според настоящия и в сила от 1 януари 2009 година Закон за семейните помощи за деца чл.8а (Нов – ДВ, бр. 110 от 2008 г., в сила от 1.01.2009 г.) (1) Месечни помощи за отглеждане на близнаци до две години в размер, определен със закона за държавния бюджет на Република България за съответната година, но не по-малък от предходната година, се предоставят в пари и/или под формата на социални инвестиции на майката (осиновителката) на близнаци, която има право да получава обезщетение за отглеждане на дете по реда на чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване, независимо от доходите на семейството.
(2) Месечните помощи по ал. 1 се предоставят на майката от момента на придобиване правото на обезщетение по чл. 53, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване до навършване на 2-годишна възраст на детето и се диференцират съобразно броя на близнаците, родени от майката.

Към момента този закон не се прилага от съответните институции. Защо? Защо в момента е внесен законопроект, изцяло променящ философията за социална закрила на семействата на близнаци, който лишава близнаците до две години от подобна помощ, като освен това той трябва да влезе в сила със задна дата – от 1 януари 2009 г. и по този начин се цели избягването на плащанията на семействата с деца близнаци между 1 и 2 годишна възраст.
Според г-н Адемов “Най-голямата потребност от финансов ресурс е в първите дни след раждането и тъкмо затова предложението, което сега правим, е еднократно да се даде цялата сума, която се дава за една година помощ по този закон” и това налага настоящата промяна.
Уважаеми г-н Адемов, разбира се, че нуждата след раждането е най-голяма и нали затова в последните години неколкократно се променя сумата давана при раждането на близнаци. Сумата за две деца близнаци през 2007 е 400 лв., през 2008 – 800 лв. и за 2009 вече е 1200 лв. за две деца.
Разбира се, че нуждата е голяма, но в този период майката получава и майчинство в размер на 90% от работната си заплата.
Философията на в момента действащият закон е, че майката и децата имат нужда от социална защита в периода до 2-годишна възраст, когато майката получава месечно обезщетение, което не е обвързано с работната й запалата и е в размер на една минимална работна заплата и именно в този момент на шоково спадане на доходите на семейството с близнаци то има нужда от социална закрила.
Защо трябва при раждането да се дава огромна сума, когато тя може да бъде разпределена така, че да обхване най-добре нуждите на семействата с близнаци?
Не искаме да бъдем разбирани погрешно – изключително се радваме, че най-накрая държавниците ни разбраха, че семействата с близнаци имат нужда от закрила, но освен индентификацията на тази нужда е нужно и разбиране в кои моменти именно е най-силна тя и дали тя е еднократна или има няколко критични момента.
В действащия в момента закон много добре са индентифицирани именно критичните периоди, в които семействата на близнаци се нуждаят от закрила. Защо трябва помощта за раждане на близнаци и тази за отглеждането им да бъде съсредоточена в един единствен момент? Защо искате да отнемете вече възникнало право със задна дата?

Госпожо Христова, с какво се промени ситуацията в последните два месеца? Защо внасяте законопроект, който със задна дата ще лиши децата между 1 и 2 годишна възраст от социална закрила, които в момена имат правото на такава? Защо първо се съобразихте с мнението на майките, а сега, два месеца по-късно, тотално го отхвърляте?
Г-н Адемов, дами и господа членове на комисията по труда и социална политика, защо допускате такава подмяна и влизането й в сила със задна дата? Не осъзнавате ли, че отнемате права, които в момента са валидни?

Господа председатели на парламентарни групи, дами и господа народни представители, настояваме да обърнете внимание и да не приемате на второ четене текстовете в този им вид, за да защитите правата на децата близнаци до 2 годишна възраст.

Господин министър-председател, защо в момента действащият закон не се прилага? Защо чакате децата близнаци родени през 2007 и 2008 година да бъдат ощетени?

Уважаеми господин президент на Република България, настояваме да следите отблизо гласуването на новия законопроект за семейните помощи за деца и ако той бъде гласуван във вид, подменящ със задна дата сега действащия закон и ощетяващ децата близнаци до 2 годишна възраст, да наложите правото си на вето.

Господин председател на партия ГЕРБ, настояваме отблизо да следите приемането на този закон и да вземете отношение по него. Ако все пак законопроектът стане закон в сегашния си вид и ощети децата близнаци, които в момента са между 1 и 2 годишна възраст, молим Ви ясно да заявите дали ще се ангажирате, ако Вашата партия участва в управлението след провеждането на изборите за 41-во Народно събрание, незабавно да намерите законово решение на проблема.

Дами и господа представители на медиите, призоваваме ви да дадете гласност на проблема и да следите развитието му. Семействата на деца близнаци между 1 и 2 години се чувстват излъгани от обещанията на правителството и ограбени от неприлагането на в момента действащ закон. Много ви молим проблемът да бъде широко отразен във вашите медии.
И в момента майките на близнаци продължават да подават заявления за тези помощи, дори и с цената на в много случаи безобразно държание от страна на служителите в районните администрации на Агенцията за социално подпомагане. Призоваваме всички родители на близнаци между 1 и 2 години, които все още не са подали своите заявления да сторят това преди законопроектът да е минал и на второ четене. Само така, ако новият закон е в ущърб на децата от 1 до 2 години те ще могат да защитят правата си.
Накрая заявяваме твърдата позиция, на стотици семейства с близнаци до 2 годишна възраст да отстояваме правата на нашите деца докрай. Ние не желаем те да стават заложници на популистки решения. Ако бъдем ощетени от новоприетия закон, ще предпримем необходимите съдебни действия срещу институциите и лицата, които с действията или бездействията си смятаме, че нарушават правата ни.
Предпочитаме обаче да не се стига да такъв сценарий и проблемът да бъде решен цивилизовано.

05 март 2009 година

П.П. Сещам се за идеята на госпожа Масларова пенсионерите да получават безплатни спа процедури! Въпреки наглед странната идея за облекчаване на битието на хората от третата възраст(все пак много от тях са на границата на мизерията и със сигурност предпочитат някой лев отгоре, за да вържат двата края през масажи по спа центрове) всъщност се оказва, че този проект е съвсем разумен след като на няколко места изскочи новинката, че госпожа Масларова стои зад голям спа център в Старозагорските минерални бани…Явно надеждата за семействата с близнаци е министърката да стане баба на  внучета-близнаци, че да започне да проявява разбиране към нуждите и грижите на тези родители!

Преди месец имах възможността да се включа като помощник при снимките на календара на тризнаците от Мулти мама в София и съвсем наживо преживях преобличането и подготовката на 6 тройки дечица от 3 до 11 месеца. Мога да кажа само едно голямо “Браво” на родителите, които се усмихваха през цялото време и успяваха с два чифта ръце да обгрижват три броя деца. Те си знаят как го правят!

Ако искате да се порадвате и вие на тези мили семейства и сладките им дечица купете си календара на българските тризнаци и помогнете в набирането на средства за проекта Мулти мама.

Тризнашкия Календар вече е факт благодарение на усилията на Румяна Оронова, която стартира проекта Мулти мама преди по-малко от година, и с помощта на Кодак, които застанаха зад нейното начинание и помогнаха за осъществяването му. За снимките позираха български семейства, родители на тризнаци, от София, Варна, Велико Търново, Шумен и т.н.

Продажбата на календарите стартира на 1.12.2008г. в магазините от веригата Кодак. Ето списъка на градовете, в които ще можете да намерите “Мулти-мама Календар 2009″:
1 Банско 2770 ул. “Цар Симеон” № 61 тел. 0887/ 303 020
2 Благоевград 2700 ул. “Тракия” №2 тел. 073/ 835 353
3 Бургас 8000 ул. “Богориди” № 40 тел. 056/ 843 341
4 Варна 9000 бул. “Княз Борис I” № 17 тел. 052/ 602 036
5 Варна 9000 бул. “Варненчик” № 48 тел. 052/ 608 349
6 Варна 9000 ул. “Цар Симеон I” № 1 тел. 052/ 602 464
7 Велико Търново 5000 ул. “Стефан Стамболов” № 7 тел. 062/ 600 663
8 Велико Търново 5000 ул.” Васил Левски ” № 10 Б тел. 062/ 644 066
9 Враца 3000 ул. “Н. Войводов” № 16 тел. 092/ 660 665
10 Велинград 4600 Кооперативен пазар тел. 0359/ 54 062
11 Габрово 5300 ул. “Радецки” № 14 тел. 066/ 806 715
12 Горна Оряховица 5100 ул. “Г. Измирлиев” №1 Хотел Раховец тел. 0618/ 60 646
13 Казанлък 6100 ул. “Дондуков” № 1 тел. 0431/ 62 847
14 Кърджали 6600 бул. “България” №61 тел. 0361/ 62 409
15 Ловеч 5500 ул. “Мостова” № 2 тел. 068/ 624 629
16 Лом 3600 ул. “Славянска” № 62 тел. 0887/ 754 164
17 Монтана 3400 ул. “Цар Борис III” № 5 тел. 096/ 306 047
18 Несебър 8230 ул.”Хан Крум” № 16 тел. 0554/ 42 680
19 Павликени 5200 ул. “Илия Златев” № 1 тел. 0888/ 935 120
20 Пазарджик 4400 пл. Съединение № 1 А тел. 034/ 443 854
21 Перник 2300 ул. “Миньор” № 1 тел. 076/ 602 014
22 Плевен 5800 ул. “Димитър Константинов” № 17 тел. 064/ 833 551
23 Плевен 5800 ул. “Васил Левски” № 92 тел. 0878/ 212 120
24 Раднево 6260 ул. “Андон Черковски” № 1 тел. 0417/ 83 034
25 Радомир 2400 пл. Свобода № 2 тел. 0777/ 60 10
26 Разград 7200 бул. “България” № 34 тел. 084/ 66 20 45
27 Разлог 2760 ул. “Шейново” 10 тел. 0747/80099
28 Русе 7000 ул.” Александровска” № 71 тел. 082/ 834 959
29 Сандански 2800 ул. “Свобода” № 4 тел. 0746/ 31737
30 Свищов 5250 ул.”Цар Освободител” № 88 тел. 089/6664 534
31 Севлиево 5400 ул. “Христо Спиридонов” № 5 тел. 0675/ 32 715
32 Сливен 8800 пл. “Цар Освободител” № 8 тел. 044/ 662 924
33 Сливен 8800 ул. ” Великокняжеска” №16 тел. 044/ 28 329
34 София 1113 ул.”Атанас Далчев” № 10 А тел. 02/ 8739 973
35 София 1000 бул. “Витоша” № 4 тел. 02/ 988 32 38
36 София 1463 бул. “Витоша” № 80 тел. 02/ 954 96 50
37 София 1301 бул.”Мария Луиза”N25-Хали партер тел. 02/ 917 61 16
38 София 1504 ул.”Шипка” № 12 тел. 02/ 943 83 84
39 София 1463 бул. “Витоша” № 112 тел. 02/ 953 32 98
40 София 1202 бул. “Мария Луиза” № 50 тел. 02/ 983 10 05
41 София 1504 бул.”Мадрид” № 5 тел. 02/ 943 73 61
42 София 1714 Младост 4 Битов Комбинат тел. 02/ 8740 047
43 София 1000 пл.”Славейков” № 11 тел. 02/ 987 00 74
44 София 1111 бул.” Шипченски проход” № 21 тел. 02/ 973 32 83
45 София 1784 жк.Младост 1бл.31 вх.2 ап.17 тел. 02/ 884 0858
46 София 1142 ул. “Г. С. Раковски” № 156 тел. 0888/ 899 134
47 София 1408 ул. “Нишава” № 131 тел. 0888/ 899 134
48 София 1618 ул. “Братя Бъкстон” № 28 тел. 088/ 882 2777
49 София 1421 бул. “Арсеналски” CCS тел. 089/ 6664 527
50 София 1303 бул. “Ал. Стамболийски” 101 МОЛ София тел. 089/ 6664 529
51 София 1111 ул. “Гео Милев” 57 тел. 02/ 872 3514
52 София ул. “Коста Лулчев” 7 тел. 02/ 871 0010
53 Стара Загора 6000 бул. “Методи Кусев” № 24 тел. 042/ 622 493
54 Стара Загора 6000 ул. “Христо Ботев “№ 80 тел. 042/ 639 632
55 Троян 5600 ул. “Васил Левски” № 8 тел.0670/ 23 219
56 Харманли 6450 бул. “България” №2 тел. 0373/ 83 325
57 Хасково 6300 бул. “България” № 55 тел. 038/ 662 784
58 Шумен 9700 пл. Плиска № 34 тел.054/ 863 206
59 Ямбол 8600 ул. “Търговска” № 30 тел. 046/ 665 614

Календарът има 2 варианта:

6-листен календар
Размери 50 х 35 см, със спирала
Цена за 1бр. – 10.00лв

Еднолистен календар
Размери 50 х 70 см, с лайстна отгоре и отдолу
Цена за 1бр. – 5.00лв

Ако вашият град го няма в списъка може да поръчате календар чрез доставка с куриер. Доставката е 4.74лв за цялата страна с наложен платеж, ако поръчате наведнъж до 5бр. от календара. Пратката ще пътува до вас от 3 до 5 дни. За контакти тук

Организатори у нас са Национален Комитет по Кърмене към Министерството на Здравеопазването, Ла Лече Лига България, Център за бременни жени – Пловдив, Център Съвременни родители – София и ентусиастите от най-големия в България портал за родители www.bg-mamma.com. Медийни партньори –списание “Моето дете”, списание “Кенгуру”, списание ‘’По-здрави”, радио FM +, BTV. Спонсори са: Ganchev и Libra.С подкрепата и участието на рекламна агенция “Remembrand”, Well Done Productions.

Програмата на седмицата можете да намерите тук, в блога на Бу, която с вярата си, че най-доброто за детето е майчиното мляко успя да “зарази” много жени с идеята за кърменето като начин на живот! Браво за ентусиазма ти, Бу! Вижте клипа посветен на кърменето, съвместна продукция на Ла Лече Лига Бг и Welldone productions.

И дългата версия на клипчето!

Но да започнем от начало. На 11.07.2002г. в 16часа следобяд за първи път се прокрадна съмнението, че може би се започва. Час по-късно категорично ми беше обещано, че след една система време всичко ще се нормализира и ще продължа да мътя необезпокоявана до крайния срок.

Аз, научена да вярвам на авторитетни люде, приех думите им за чиста монета и предполагам за това продължих необезпокоявана да чета за стотен път “На Изток от Рая”. По-късно обзета от скука се отдадох на неангажиращи разговори и разказване на вицове с персонала. Чак на следващият ден си обясних изненадата, с която ме гледаха и следяха за промени в поведението ми. Предполагам, че щеше да е нормално ако виках, плачех или пъшках. Все пак бях в предродилна зала :-)Но да започнем отначало.

Моите бъдещи деца известиха присъствието си на 20.12. 2001г. с двете чертички на теста за бременност. Радост, но и страх. Объркани чувства, скоро пометени от еуфорията и вътрешното усещане, че този път всичко ще бъде наред. Първият преглед потвърди бременността и аз потънах в тихи мечти за всичко, което ми предстоеше. Изкарах Коледа и Нова година преструвайки се на болна, за да не събудя подозрението на родителите си. Не исках да казвам преди да съм сигурна, преди да чуя сърчицето на детето…

17.01.2002г. Антоновден – събуждам се, чувствам се странно, има защо, кървя…паниката, нещо, което не се забравя, телефона, доктор Калев, най-близкият ми човек в онези дни. Приема ме веднага – новините са две – аз ще се оправя и имаме сърчица. Две! Дежа Вю…Нов страх, нова радост, прокрадваща се надежда.

18.01.2002 – влизам във Втора градска. Доктор Калев е с мен, той беше с мен всеки един ден от тези месеци. Накара ме да му обещая, че ще му родя близнаци – той винаги си бил мечтал за свои, но нямал, аз съм била шанса му. Знам, че просто ме окуражава и успокоява, но се хващам за всяка дума като за спасителна нишка.  Времето в болницата минава бавно. Скоро всички ме познават – другите пациентки идват за няколко дни в патологията и после ги изписват : или с бебе на ръце или в по-добро състояние и ги пращат да си бременеят у дома. А аз все съм си там, едният от лекарите ме наричаше шеговито на визитации Вечната Амбър. Зимата мина, дойде пролетта, разменяме си мартенички в отделението с лекарите и сестрите – те са новото ми семейство. Най-накрая ми разрешават да се прибера за уикенда. И изненадаааааа. Дрехите, с които съм влязла в болницата не ми стават – обувам панталона, но никакъв шанс да вдигна ципа. Огромната болнична нощница ме е заблуждавала, че все още съм много слаба. Дебелея, доволна съм, те растат. Една нощ ги сънувам – момче и момиче са. В съня ми имам тъмнокоса, тъмноока дъщеря и слабо, русо момченце с очила…Почти мога да извикам в паметта си образите от съня ми. Доста месеци по-късно установих, че те изглеждат точно на обратно от видяното насън :-)

13.04.2002 – нещо се случва, отначало не разбирам какво точно е. Но то се повтаря след няколко часа. После пак – в един момент вече няма съмнение – ритат. Моите деца, движат се в мен, аз ги усещам и това ме кара да се почувствам като храм, в който расте чудо. Моето лично чудо. “”И Бог създаде Човека” е написано – аз не съм Бог, но го направих. Създадох живот.  Усещане, което не може да се сравни с никое друго.

Месеците минават, пролетта прецъфтява. Бременността ми е очебийна. Стартирах от 45 килограма, но в началото на 6 месец изглеждах като диня на клечки. Растях основно на корем. Харесвах го – имаше неправилна форма и ако се вгледаше човек внимателно можеше да различи очертанията на телцата им, когато се преобръщаха вътре в мен. Страхотно. Защо нямах камера тогава – беше гледка, която заслужаваше да се види.

Влязох в 7 месец, колкото повече напредваше времето и натежавах толкова по-доволна и спокойна се чувствах. Наближаваше момента, който чаках отдавна. 22 август. Датата, на която трябваше да стана майка. Но явно съм си правила плановете без децата. Те имаха собствено мнение по въпроса. Това с мнението продължава да важи в пълна сила и в момента :-)

Дни преди рожденният ми ден отивам на контролен преглед – любимият ми доктор заминава на море и иска да ме види, за да се увери, че ще дочакам завръщането му в пълен комплект :-)

Явно прегледа не го успокоява – след няколко месеца пауза ме праща отново в болницата. Изписват ми дълъг списък с лекарства, който допълва това, което вече пия. С контракции съм от 4 месец – свикнала съм. Лекарствата и дискомфорта ме съпътстват от самото начало. Но няма значение. Нищо няма значение освен целта – да се родят живи и здрави.

03.7.2002 – навършвам 27 години. Сама съм в болничната стая. Обадиха ми се приятели, получих и два букета. Но никога не съм имала по-самотен рожден ден. И по-тревожен. Така или иначе яснотата на ситуацията е плашеща – да, стигнах до тук, но сега вече нищо не зависи от мен – тялото ми следва някакви собствени вътрешни импулси и аз просто се подчинявам със сляпа надежда на всички лекарски предписания, стискайки си палци да знаят какво правят и да ми помогнат да задържа децата максимално дълго.

11.07.2002г. – горещ, летаргичен ден. Цял ден четох книжка и изядох килограм ябълки и банани. Топло ми е, трудно подвижна съм, всичко ме боли, но иначе се чувствам добре. Във ведро настроение. В един момент регулярното, следобедно записване на тоновете се превръща в лудо препускане – появява се акушерка с количка, дежурен лекар от родилна зала, настояват да се преместя в предродилна зала. Паникьосани са. Не разбирам защо е тази врява – чувствам се добре, да боли ме, но мен ме боли от 4 месеца насам. Нищо ново. Припомням, че не съм тяхна пациентка. Моят лекар все още е в отпуска. Докато го няма имам два телефона на негови колеги, които да потърся при нужда. И понеже дежурният лекар д-р Желязков държи на своето, че сигурно са ми изтекли водите (как по-дяволите е възможно да не усетя това – не съм ставала от леглото цял ден!!!) и настоява да бъда приведена по спешност в родилното отделение решавам да ползвам номерата за спешни случаи. Звъня. За мой късмет човека е в болницата. Идва бързо. Междувременно ме местят без да ми позволят да си взема нищо освен книгата. Все така истерично-паникьосани ми забраняват да пия вода, питат кога съм яла и възмутено клатят глава, когато разбират колко банани съм изяла само преди 10 минути. Започват да ми лазят по нервите – за пореден път настоявам, че се чувствам добре и нямам намерение да раждам. Междувременно се появява моя ангел-спасител  – д-р Димов. Бърз преглед на видеозона – водите не са изтекли, всичко с децата е наред. Но, да, контракциите ми са се учестили. Човека въдворява ред. Укротява кудкудякащия дежурен, който си знае неговото – отговорността била негова и аз съм била за раждане. Когато чуват, че съм в 33г.с. изведнъж млъкват и започват да приемат доводите на д-р Димов, че не трябва да бързаме, а да се опитаме да предотвратим раждането. Вече не съм лиглата, която не иска да ражда – гледат ме със съчувствие, клатят глави, шушукат, 8 месец, сигурно са мънички. Прокрадва се думата – местене. Майчин дом е за мен, тук нямат апаратура за толкова недоносени-шепнат, но чувам всяка дума. Протестирам, настоявам да говорят с мен, а не да се държат все едно не съм в стаята.

В крайна сметка разума надделява, духовете са успокоени. Включват ми система. Д-р Димов обещава, че след една-две банки положението ще е под контрол и ще ме върнат обратно в стаята ми. Вярвам му, той изглежда спокоен и уверен. А и аз искам да е прав. Знам, че е рано. Системата влива във вените ми нещо, което ме отпуска. Скоро спирам да усещам контракциите толкова отчетливо и започвам отново да чета. Дни след това си дадох сметка каква късметлийка съм, че бях сама в предродилна зала. Ако до мен имаше раждащо момиче, което да чувам и виждам със сигурност нямаше да мога да запазя спокойствие и да отпъдя паниката. Времето напредваше – акушерките се появяваха една по една на вратата на равни интервали и с изпитателни погледи ме питаха как съм и дали нещо ме боли. В 7 застъпи нощната смяна. Оказаха се повече познати физиономии – вечеряхме заедно, смяхме се, вицове за блондинки и т.н. В един момент системата свърши. За мой късмет на смяна беше д-р Василев – другият лекар, който трябваше да търся при нужда.

Последен преглед, за да решат какво правят и ….о, ужас…. 7 сантиметра разкритие, нямаме време, спешно секцио, чувам като във фуния, говорят ми нещо, а на мен главата ми кънти – рано е, не се справих…Поемат ме някакви ръце, водят ме, обясняват ми процедурите,подготвят ме, няма време, бързаме, помагат ми да се кача на масата, анестезиолога има плешива глава, която свети над мен огряна от прожектора над операционната. Пита как се казвам..през сълзи се опитвам да му отговоря…не помня дали успях, заспала съм.

Събуждам се, тъмно е, не съм сигурна дали съм си отворила очите или просто съм се събудила без да гледам. Странно усещане. Опитвам да се размърдам – болката изведнъж се появява-дали от движението ми или защото съм промрънкала нещо без да се усетя, но чувам глас в дясно от себе си – Здравей, аз съм Петя.

Явно съм будна, невидимата Петя звъни на сестрите. Идва една акушерка и пали лампата, вече определено съм будна и виждам, гледа ме изпитателно, усещам устата си странно подута от упойката ми трудно артикулирам, но успявам: Добре ли са? Това е единственият въпрос, който има значение в момента и отговора: “Честито, имаш син и дъщеря” Да! Да!

Александър – 2230кг и 46см роден на 12.07.2002 в 00:12ч

и Виктория – 2020кг и 45см родена на 12.07.2002 в 00:15

Така в един най-обикновен юлски петък светът ми се преобърна. И вече 6-та година се наслаждавам на последствията от появата на двете същества, които ми показаха колко малко знам за себе си и колко неподозирани възможности имам.  6 години, в които ме дариха с безкрайна върволица от първи “неща” – първи усмивки, първи зъбчета, първи крачки, първи думички, първи изречения, първи откровени разговори…дълъг, дълъг списък от  спомени. Къде важни, къде дребни неща, които сме правили, откривали, измисляли заедно. Многобройните белези, които маркират израстването им.Дори и сега (само след 6 години заедно) мога да разказвам повече от денонощие без да се уморя и да ми омръзне всякакви случки, които една след друга изникват в съзнанието ми – усмивки, сълзи, възторзи, сръдни. Малките камъчета очертали пътечката на дните ни, които са още в началото. Преди 6 години за  8 месеца имах 3 сърца. Сега две от тях бият извън мен, но аз все още ги усещам в себе си и знам, че винаги ще е така! И това ме прави безкрайно щастлива! Благодаря ви, мои малки Малечко и Палечка. След вас нищо вече не е същото! Открих, че тепърва имам много да уча за любовта!Отивам да целуна за “лека нощ” моите две Радости, които предизвикаха появата на тази Ода! Утре е техният ден – денят, на който ние се срещнахме! Честит рожден ден, бисквитки!

Според учени от университетите в Лондон и Осло, които са анализирали данните за 1,5 млн. мъже и жени на възраст от 45 до 68 години, хората с дете и висше образование живеят по-дълго.

Ура, спестявам си разходите за регенерираща козметика за следващото десетилетие и започвам да се наслаждавам на втората си младост. Имам дете (дори две) имам и тапия от Алма Матер, следователно шансовете ми да дочакам следващото преминаване на Халеевата комета значително нарастват.

Изследването на Емили Грундю и Айнщайн Кравдал, с което ни запознава Нетинфо ме накара да се откажа от еретичните мисли за бръчки и целулит, типични за жена наченала четвъртото си десетилетие и да се отдам на розови мечти за свеж и младеещ 80-годишен визаж, за който другите дълголетници, като костенурките например, не биха могли и да мечтаят!

Безспорно е (поне за мен), че децата са извор на радост за родителите си, но сега се оказа, че са извор и на младост :-) И това ако не е добър стимул и мощен старт на кампания за увеличаване на прираста на населението. Поне на територията на България (другите държави няма да ги мислим ние).

Ако Грундю и Кравдал са прави (аз аз не виждам защо да не са) е време младите жени да се откажат от предразсъдъците, че раждането на дете ще се отрази пагубно на външния им вид и да се впуснат смело в това вълнуващо начинание, радвайки се на всичките плюсове, които то ще им донесе!

И за да излезем от шеговития ми анализ на това изследване, аз наистина вярвам, че децата са извор на младост и радост! Моите две “хапчета за младост” всекидневно ме поддържат в тонус докато ги гоня във всички 4 посоки (едновременно :-) ). Непрекъснато предизвикват ума ми с въпроси, които не биха хрумнали на възрастен и изискващи отговори , които –  признавам си, не винаги съм в състояние да дам от раз. Не оставят въображението ми да си почива с историите, които си съчиняват. Не ми позволяват да порастна, защото искат да съм част от игрите и белите им. И да, чувствам се млада и щастлива, за това че ги имам! 

В този ред на мисли, старите семейни фотографии на семейства с много деца и винаги са ме карали леко да завиждам на задружния и изпълнен с топлота начин на живот, който ми се струва, че са водели. Повелите да оставиш нещо след себе си – да родиш дете, да посадиш дърво – едва ли са случайни. Сякаш, когато традиционните семейни ценности са били по-популярни, животът е бил по-смислен и щастлив. Може би следващият път, когато ми хрумне да си купя маска с морски водорасли за изглаждане на околоочния контур ще е сигнал, че е време да родя още едно дете(обич, ти не чети :-) ), май освежаващият ефект ще е по-дълготраен  :-) 

След като две години стоически отказвах да запиша Алекс на футбол, тази година жестокостта ми се сломи пред неговия довод, че “всички момчета ходят да ритат, а той през това време седи при момичетата”. И за да не се цепи детето от мъжката агитка започна да рита и то. Снабдихме се с екип и започнах периодично да чувам ласкави коментари за бате Иво, треньора, както и да ми демонстрира разни техники от типа “странично бягане”, които не успяха да ме запалят по идеята, че от сина ми ще става ритнитопковец.

Тази събота за 7-ми пореден път се състоя Футболното първенство на столичните детски градини. Развълнуваното човече не спря да говори за предстоящите мачове, за това как трябва да бият, чак мен ме зарази с ентусиазма си. Леко скептични ( у дома освен Алекс, никой друг не си пада по футбол), но съпричастни, в събота сутрин цялото семейство се изсипахме в Зимния дворец, за да наблюдаваме изявата на детето. И, о изненада, той се оказа добър! Вкара гол! Майчиното ми, антифутболно сърце гордо претупа веднъж-дваж по-бързо! Дори, рязко загубила безразличието си към спорта, скандирах окуражително от трибуните името му! Хлапетата играха с такъв хъс, че им се възхитих. Успяха да бият в единия мач и да завършат 0:0 в другия, като в техния отбор бяха 7 човека, а опазиха вратата си от противниковия тим с 12 играча.

Голямо браво на бате Иво, който е успял да направи от нашите малки диваненца отбор. Поздавления за играта на Теди Калоянов-страхотен в защита, Момчил, Деян, Гого Вълков и Вихрен, които се оказаха и вихрени нападатели, Теди Габраков и , разбира се, Алекс, който вкара гол за отбора!

Ой, на мама, гарджето!

“Мулти-мама” е проект на Сдружение “Детски град”, който цели да подпомогне семейства с тризнаци, четиризнаци и други многознаци в България още от зачеването. Многоплодната бременност е високо рискова, с възможност за усложнения до 2-3 пъти по-често от обикновената. Всеки неин етап протича различно. Жените с многоплодна бременност се нуждаят от много повече пренатална грижа.

Как може да бъдете включена в “Мулти-мама”?

За да бъдете включена в “Мулти-мама” е необходимо да сте бременна или родила многознаци. Наш представител от същото населено място ще се срещне с Вас, за да събере необходимата първоначална информация и да Ви включи в проекта. Могат да участват само родители, които постоянно пребивават в страната и са част от “Предай на мулти-мама”. 

Как се разпределят предметни дарения и средства?

Предметните дарения и средства се разпределят според нуждите на семействата и наличността в склада на Сдружението. С предимство за предметни дарения са най-малките бебета, както и родители участващи в “Предай на мулти-мама”. Средствата се разпределят според преценка на дарителя или чрез гласуване на местните представители по градове.

Какво е “Предай на мулти-мама”?

Това е възможността ненужните на Вашите многознаци дрехи и принадлежности да бъдат предотстъпени безвъзмездно на друга мулти-мама. Тези, които откажат да предадат биват изключени от проект “Мулти-мама” за неопределен срок.

Как и къде може да дарите бебешки и детски принадлежности?

Можете да изпращате Вашите предметни дарения в склада на Сдружение “Детски град”, на адрес с. Бистрица, ПК 1444, ул. Шопско хоро №1

Или

На конкретно семейство от нашият списък. Адреси на многодетните фамилии може да получите на мейл r.oronova@detskigrad.org

Как и къде може да дарите средства за “Мулти-мама”?

1.По банков път:
Сдружение “Детски град”
IBAN: BG80BPBI79425077242001
BIC: BPBIBGSF
Юробанк И Еф Джи България, клон Бизнес парк
Основание: Мулти-мама

2.Като закупите стикер “Близнаци в колата”. Повече информация за това можете да получите на r.oronova@detskigrad.org

3.Лични банкови сметки на мулти-мами и адреси може да получите на същия мейл

За да родиш и отгледаш тризнаци, е нужно повече от няколко допълнителни пелени!

Сдружение с нестопанска цел в частна полза “Детски град”
Съдебна регистрация: ф.д. № 241/2008, парт. 14552, т. 317, р. V, стр. 25
Адрес: гр. София 1715, жк Младост 4, бл. 463
Булстат: 175468505
Управител: Румяна Оронова

Повече за проекта тук