Новото начало всъщност започва в най-тъмната част на нощта. Току след полунощ идва новият ден! В една такава нощ, току след полунощ дойде и моето Ново начало! 00.12ч и 00.15 ч на 12 юли 2002 година. Три минути време, в което от “просто жена” станах “мама на двама”! И така вече 8 години!
София, ранна вечер, кръстовище в центъра, оглеждам се за такси. Няма на стоянката, бързам, въртя се и така 10 минути … съзирам спасителният жълт цвят малко преди да се откажа и да тръгна да търся алтернативни форми на транспорт. Успявам да му махна преди светофара да е пуснал останалите коли и да го е отнесъл трафика. В момента, в който колата минава покрай мен и спира осмислям необичайното в ситуацията.
Всеки от нас ходи. Толкова е естествено, че не го забелязваме. Често в разговори едни майки успокояват други, че “няма непроходило дете”. За жалост… има.
Вики е на 8 години и страда от детска церебрална парализа.
Още от раждането си тя се бори с всички сили, за да оцелее.
Ако трябва на примависта да изредя 17 мига, които са променили живота ми ще ми е трудно да избера само 17. Сещам се за множество моменти, които са ме накарали да се почувствам жива, различна, обичана, преродена, нова, истинска и пълна до ръбчето с емоции. Кога точно прелива сърцето ни и няма място за повече? Никога – просто важното остава, а другото бива изтласкано с кръвта!
Recent Comments