Вчера отбелязахме за осми път общият ни празник – тяхното раждане и моето щастливо превъплащение !

Честит рожден ден още веднъж, мои безценни съкровища!

Между многото подаръци и мили пожелания чух и изречението: “Дано сбъднат всичките ти мечти”. Замислих се – те Са моята мечта, тоест са се сбъднали вече! Двамата са точно децата, които винаги съм искала. Сега ми се иска те да осъществят своите мечти – каквито и да са те. Към днешна дата отглеждам бъдеща художничка и кандидат-писател, но кой знае след 20 години в какво ще са се превърнали мечтите им и къде ще ги е отвел пътят им ! Знам само, че аз ще ги следвам по него през годините и ще им стискам палци на всяка крачка.

На родителите е отредена ролята на Възпитатели до един момент и на Наблюдатели след това. Надявам се да запазя статута на Приятел до края и тогава ще знам, че съм се справила с едно от най-важните и вълнуващи предизвикателства на живота! Да направиш човек от едно ревящо вързопче.

Успех, мои безценни съкровища! През тези 8 години се справихте блестящо, въпреки предизвикателствата, които ни поднесе живота. Но както казва Буковски: “Животът е толкова хубав, колкото му позволиш да бъде”! Позволявайте му, бъдете смели, бъдете високо и над дребното и всичко останало ще се случи, когато му дойде времето! Очаквам следващите много по 8 със същото вълнение и трепет, с което очаквах появата ви преди 8 години!

Вие двамата сте точно това, което дава смисъл на всичко останало!

Обичам ви, мама!

Шофьора на таксито е свещеник. Дълга брада, още по-дълга, тъмна, едва прошарена коса, събрана на опашка. Задължителните за църковен служител одежди, гривната-броеница с кръстче е на лявата му ръка, от таблото ме гледа икона на Дева Мария. Отварям вратата внимателно и поздравявам , казвам и дестинацията. “Качвайте се, отиваме!” – гласът му е мек и спокоен, какъвто би трябвало да бъде гласът на всеки божи служител. Настанявам се на задната седалка. Отчето кара внимателно, но уверено, говори с ведрия си глас за някакви незначителни, ежедневни неща. Изглежда интелигентен човек, несмачкан от битието въпреки живота, който води. Дългите му пръсти държат волана, проблясва венчалната му халка, по едно време въздъхва и спира да говори. В таксито става тихо. Липсва обичайното радио Веселина или Сигнал плюс.

Всеки друг на мое място сигурно ще каже – Е, какво толкова! Свещеник, ама трябва да яде. Семейството му и то! Защо пък да не кара такси? Да, това също е работа! Почтена такава! На мен обаче ми стана чоглаво! Не посмях да попитам защо работи това и дали е постоянна или допълнителна работа и въобще какви обстоятелства са го поставили зад волана на жълтата кола.  Мислех си само, че ми е мъчно, че живея в свят, в който свещеници карат таксита, акушерки продават зарзават на пазара, а учители чистят по домовете… Бездуховно и празно усещане. Пристигаме, плащам си и слизам. Пожелаваме си хубава вечер и жълтата кола потъва в нощта. Неведоми са пътищата Господни…

Вики е на 8 години и страда от детска церебрална парализа.
Още от раждането си тя се бори с всички сили, за да оцелее.

Виктория е родена преждевременно и от престоя в кувьоз зрението й е увредено, а също и двигателното й развитие изостава.
Претърпява серия операции на очите, които й помагат да вижда частично.
За прохождането й лекарите не обещават нищо, но майка й научава за лечение в Израел, което може да помогне.
Първият курс на лечението премина тази пролет и Вики вече може да седи сама, а също и пристъпва с помощ – нещо, което до преди това е било мисия невъзможна.
Необходими са три курса на лечение, а всеки курс струва 9553 евро.

Сайт с документи и първите крачки на Вики: http://inaviki.multiply.com/

Банкова сметка за лечението:
Централна кооперативна банка /ЦКБ/ АД
София, ул.Г.С.Раковски103
Виктория Лазарова Илиева
IBAN :  BG38 CECB 9790 40B3 7313 00
BIC : CECBBGSF

Организираме благотворителни фотосесии в полза на Вики!

Места на срещата:

- Борисова градина, езерото с лилиите – на 12.06. от 16 ч.
- Южен парк, при статуята с гълъбите – на 12.06. от 16 ч.

- Фотостудио Калина – ще се снима на 12.06 – тел. 0889 913 003 – за записване на час
- Фотостудио Нана -снима се на 13.06 – тел. 0887 882 161 обадете се за час
- студийно снимане в детски център ТУК-ТАМЕ – на 13.06 от 13 ч до 17ч – адрес ул. Плачковски манастир 12, http://tuk-tame.blogspot.com за записване на skype: firebird_18

За най-лесна организация е желателно сумата да се внесе на сметката на Вики и да се носи платежно нареждане.
За когото не е възможно, може да плати на място.

Срещу 30 лв получвате минимум 5 снимки
Срещу 40 лв – минимум 10 снимки
Студийно – 40 лв. 15 снимки

Аз ще бъда в Южния парк! Облечете си любимите дрехи, хванете под ръка мъжа си, най-добрата приятелка, колежката или съученичка, доведете децата, изведете и кучето, можете да поканите  дядо и баба ! Чакам ви! Да си направим усмихнати снимки и да помогнем на едно дете да се усмихва!

Вики с майка си

Фотограф: Милена Коцева

Сещам се за много минути на среща със себе си, на откровение, на промяна, на надежда…моменти от живота ми, довели до промяна или до ново начало!  Но има едни 2 429 280 минути, които искам да запомня до една! Защото всяка една ми е специална, различна и моя, наша… Точно толкова са  прекараните минути с него! От първата целувка – до затворената зад гърба му врата! И в тези 2 492 280 минути се е случило всичко, което има значение между двама души, всичко което ги е свързвало и ги е белязало за цял живот, всичко което ги прави специални един за друг! Всичко онова, което ги е карало да се усещат без думи, само с поглед или докосване! Да усещат настроенията и мислите си, да могат да помълчат на една и съща тема,  да знаят кога може и кога не трябва.  За някои хора са важни само големите моменти, но за мен всеки миг си има своята прелест и причина да бъде запомнен. Затова си пазя и кътам всичките 2 492 280 минути, нанизала съм ги като молитвена броеница на най-здравия си нерв! И когато докосна някое мънисто от спомените си момента оживява в паметта ми, като да се  случва сега, а не преди години, преди месеци или преди седмици… И в момента сърцето ми е пълно с всичко, което искам! И няма място за нищо повече.

Лято пълно с диня, лято мокро от коктейли и морски пръски, лято топло не само от слънцето, но и от усмихнатите очи, които ме гледат, лято влажно и тежко от неизречени, но ясни неща! Лято с нощи като половинка портокал в тъмносиня купа! Лято с аромати, които галят сетивата ми! Лято пълно с мисли за него, защото го срещнах през едно лято и за мен той винаги ще е лято! Моят сезон! Времето, в което се чувствам пълна с живот, пълна с любов и готова да попия цялата тази енергия, което ще ми липсва през останалите три четвърти от годината! Лятото е като един безкраен уикенд! Времето, в което всичко те изкушава и те кара да се усмихваш, да си щастлив, само защото денят е започнал със слънце и ще завърши с нечий глас в телефона ти и това е достатъчно, за да те зареди през целия ден!
Това лято го чакам от миналото още :) Надявам се да не ме разочарова! Всъщност съм почти убедена, че няма :)

Summertime

http://www.youtube.com/watch?v=vMyLbZuzXo0

Jack Johnson – Cacoon

Well based on your smile
I’m betting all of this
Might be over soon
But your bound to win
Cause if I’m betting against you
I think I’d rather lose
But this is all that I have

So please
Take what’s left of this heart and use
Please use only what you really need
You know I only have so little
So please
Mend your broken heart and leave

I know it’s not your style
I can tell by the way that you move
It’s real, real soon
But I’m on your side
And I don’t want to be your regret
I’d rather be your cocoon
But this is all that you have

So please
Let me take what’s left of your heart and I will use
I swear I’ll use only what I need
I know you only have so little
So please
Let me mend my broken heart and

You said this was all you had
And it’s all I need
But blah blah blah
Because it fell apart and
I guess it’s all you knew
And all I have
But now we have
Only confused hearts and
I guess all we have
Is really all we need

So please
Let’s take these broken hearts and use
Let’s use only what we really need
You know we only have so little
So please
Take these broken hearts and leave

http://www.youtube.com/watch?v=vMyLbZuzXo0

Днес – 06 април 2010! Ден като ден, но не съвсем! Защото този, когото обичам празнува рожден ден.

Любимият ми Фредерик Бегбеде казва, че най-хубавите празници са тези, които се случват вътре в нас! А вътре в мен живее някой, който ликува, че е срещнал Рожденника и не се е разминал с него по пътя. Защото тази случайна среща беше последвана от  5 прекрасни години, пълни с неща, които други не успяват да изживеят за много повече време! Има хора, които цял живот прекарват с някого без да го обичат. Има други, които цял живот прекарват разделени от този, когото обичат. Аз имах щастието да срещна и да бъда с  този, който беше моят компас, моята посока, моята утеха и моята радост!  Моят смях, моето откровение, моята слабост и моята сила! Моята сродна душа, другото ми Аз!  Ти беше моят път към вкъщи, а аз твоят! Защото дом е там, където е сърцето – а моето е в теб! И душата ми и тя,  тихо трополи на прозореца ти…

Честит рожден ден, Любовче! Запази всичко онова, което те прави толкова специален и заради, което не спираш да ми пукаш неистово! Животът е толкова хубав, колкото му позволиш да бъде! Позволявай му!

1. Неотдавна навърших тридесет, една никаква възраст, когато си твърде стар, за да бъдеш млад и твърде млад, за да бъдеш стар.”

2. “Твърде много спомени, твърде много неща за забравяне, мъчно ще изтрие всичко това, ще се наложи да преживее доста нови приятни моменти, за да забрави предишните.”

3. “Аз съм мъртъв човек. Сутрин се събуждам с неудържимото желание да спя. Обличам се в черно, защото жалея сам себе си. Нося траур за човека, който можех да бъда.”

4. “Големият въпрос в живота е болката, която причиняваме. И най-изтънчената философия не оправдава човека, разкъсал любящото го сърце.”

5. “..времето заличи чувствата ми, но не тези, които бих искала.”

6. “Проблемът ми е, че решението си ти.”

7. Животът ми е пълен провал, но никой не го забелязва, защото съм учтива: постоянно се усмихвам. А се усмихвам, защото си мисля, че скриеш ли страданието си, то изчезва. Донякъде е така: не се ли вижда, все едно го няма, защото ние живеем във видимия свят, сред материалното и осезаемото. Болката ми не е материална. Тя е скЪтана. Аз отказвам да забележа самата себе си.

8. „…изпаднах в плен на вулгарното изкушение да бъда щастлива. По-късно разбрах, че това е най-добрият начин да се саморазрушиш.”

9. “…Тяхната двойка изникна от пепелта на двоен развод, сякаш бяха нужни две човешки жертвоприношения, за да се роди нова любов. Шумпетер нарича това “градивно разрушение”, само че Шумпетер е икономист, а икономистите рядко биват сантиментални. Разрушиха два брака, за да бъдат заедно, подобно на макромолекула, която поглъща своите жертви, за да расте. Щастието е нещо толкова чудовищно, когато в негово име трябва да извършите поне няколко убийства.”

10. “Сърцето е като корабни платна, в началото на странстването те са чисто бели и неопетнени, но бурите и ветровете ги разкъсват многократно, докато един ден целите платна станат в кръпки съшити с дебел конец, но никоя буря не може да ги скъса отново…”

11. “…Отивайки си, всеки отнася от вас частица, от която капе кръв. Ставате скелет, защото както сте си мислили, че обичате череши, оказва се, че сте обичали някоя Катрин, която,като си е отишла, е отнесла със себе си вкуса ви към тях.”

12. „Най-лошият начин да ти липсва някой е да бъдеш с него и да знаеш, че никога няма да е твой.“

13.    “А аз се чудя коя жена зарязва такъв мъж…

Мойта, казва ми. Много я обичах, но тя не ме разбра.

Досущ като в мазна, сръбска песен.

Клише до клише, обаче тоя човек изгледаше толкова истински потресен от клишетата на живота, че няма накъде повече.”

14. “Ние минаваме често пъти покрай щастието, без да го видим, без да го погледнем, или ако сме го видели и погледнали – без да го познаем.”

15. “Някой винаги чака някого, а другият не се завръща у дома. Винаги някой обича някого малко повече, отколкото е обичан и след време този някой изпитва желание да унищожи другия, за да не му причинява болка”.

16. - Кой път да поема от тук? – попита Алиса.

- Зависи къде искаш да стигнеш – отговори Усмихващият се котарак.- Няма значение — отвърна Алиса.- Тогава няма значение и кой път ще поемеш – усмихна се загадъчно Котаракът.- …стига да стигна някъде – допълни Алиса.- О, това със сигурност ще се случи, каза Котаракът, стига да вървиш достатъчно дълго.

17. Винаги има едно утре и животът ни дава и други удобни възможности, за да направим нещата така, както трябва, но в случай, че направя грешка и ни остава само днес, бих искал да ти кажа колко те обичам и че никога няма да те забравя.

18. “Някои, правейки паралел с целостта на кожата, говорят за зарастнали рани. В човеката душа зарастнали рани няма. Може с времето да се смалят до убодено с топлийка, но винаги са там”

19. “…Защото вече знаех, че трябва да се пазя само от една жена – онази, която ме обича заради мен самия. Срещу нея бях подготвен на всичко. Бях готов да използвам отрова и кинжал, да търся мрачна пещера, в която да заровя отрязаната и глава. Не можех да си позволя лукса да подаря живота си  на такава жена. Особено, ако не ми изневерява, не ме лъже и главната и грижа на живота и е моята собствена особа…”

20. “Нас не ни помнят с това, което сме били, нито с постъпките, които истински ни обрисуват, а много често с нещо дребно, нещо неприсъщо, сторено, когато сме прекрачили само за миг извън обичайната орбита на нашия живот.”

21. “И не ви казвам, че човек не може да живее и без любов – може – и това е най-гадното…..Може да потърсим убежище и забрава и в сексуалността и да живеем като автобусна спирка.  И така, проявете предпазливост, тя винаги е добро извинение…..Или пък тръгнете утре с мен. Не правете глупостта да минете някъде встрани поради излишък на житейски опит.Тръгнете с мен, дайте шанс на невъзможното.Нямате представа доколко му е писнало на невъзможното и каква нужда има то от нас. Когато човек е обичал една жена с отворени очи, с всичките си утрини, с всички поля, гори, извори и птици, разбира, че все още не я е обичал достатъчно и че светът е само началото на всичко, което остава да направите.”

22. “Толкова малко любов има между хората. Който умее да обича, не би трябвало да прави нищо друго….”

23. .”Бъдещето идва много бързо.Каквото и да правите. И тогава разбирате, колко е важно да имате време да живеете, да бъдете щастливи”.

24. Човек обикаля света в търсене на това, от което се нуждае, за да се върне и да го намери в къщи.

25. Ако съвестта наистина гризеше,по улицата често биха ходили скелети.

26. „Най-важните неща се намират съвсем близо до истинската ти същност, която не обичаш да показваш на другите- като съкровище, което враговете ти с радост биха ограбили. И може да се случи така, че да разкриеш душата си, което съвсем не е лесно, само за да те изгледат особено, без изобщо да разберат какво си казал или защо си помислил казаното за така важно, че едва не си се разплакал, докато си споделял своята тайна.Струва ми се, че това е най-лошото-когато тайната остава заключена в тебе, не поради липса на разказвач, а поради липса на слушател, който да те разбере”

Ами стига толкова…

Предстои ми да пресека Рубикон – точката от която няма връщане и ми е много, много страшно!

Днес във Фейсбук попаднах на списъка на Клеми за какво служи майката и ми стана мило :) затова поздравявам с него всички жени, които днес са получили цвете и картичка с надпис “Честит празник, мамо”

Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за в къщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички… повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. … И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).

Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.

П.П. Да са ни здрави децата! И майките ни – заради тях сме това, което сме!