P.S. Обичам те

Преди време получих книгата подарък от майка ми.  Тези дни пренареждайки библиотеката си я открих и отново я прелистих. И ми дойде някак отвътре  да споделя малко от нея тук!

Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ” е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от хилядите писма, които той и сестра му са получавали през годините от майка си. Послеписите, неизменно завършващи с „Обичам те, мама” изобилстват с проницателни наблюдения, тънък хумор и изпълнени с обич съвети.
А ето и моето избрано от тях:

Read the rest of this entry »

Виолета Христова

Петъка е хубав ден за стихове!

Днешният ми избор е Виолета Христова.

Ето малко парченца от поезията й:

Read the rest of this entry »

Обичам нощта!

Днес искам да споделя един текст, четенето на който ми достави голямо удоволствие! Гост-автор  Стефан

Read the rest of this entry »

Самота в компания

Човек може и да не се е появил на този свят, за да бъде сам, но си е такъв: дори когато е женен, човек си остава сам и изоставен на една планета, която се носи в междузвездното пространство със скорост 29,79 километра в секунда. Човек се ражда, тича, бърза да живее, чете книги, ходи на кино, страда, закусва, умира. Понякога междувременно може и да му се стори, че не става за вечен ергенски живот. В такива случаи рискува да се влюби, сиреч да излъже една красива жена, както и самия себе си. Нека погледнем на него с умиление: той се опитва да съблазнява, подобно на депутат в разгара на избирателната кампания; дали подозира, че обещанията му така и ще си останат неизпълнени? Може да се постарае да убеди себе си, че е щастлив. Ще се ожени, ще се размножи, ще прави цветни снимки в опит да обезсмърти мимолетното. Колко трогателна е усмивката му върху тези снимки! Държи в ръце розово бебе, което все още не знае, че и то в един момент ще остане самотно. Стиска ръката на своята съпруга (дали за да й попречи да избяга или в търсене на упование за себе си?).

Read the rest of this entry »