Едно момиче, което е на 24 
Уж момиче, а стиховете й звучат като написани от жена! Едно момиче, което има невероятен усет за думите. Едно момиче, което помня като дете, когато баба му го разхождаше в парка – тогава не съм предполагала, че някой ден ще чета стиховете й и ще им се радвам!
Моето избрано от Елица Мавродинова:
Иска ми се да започна седмицата с нещо красиво! Това е моето избрано от великолепния Жак Превер
Paris at night
Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна лицето ти,цялото.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
докато към мен те притискам.
Слабостта ми към поезията е добре позната на близките ми. Днес ми е ден за Станка Пенчева. За себе си тя казва: “Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духовното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на…”, а „въпреки че…” ”
Душата ми… Какво ли не видя!? Насилвах я, предавах я и мамех. Завлякох я на края на Света… Буквално! Носех я през рамо. Потисках всеки неин бунт. Озъбвах и се – тя като роптаеше. Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг! А после… После се разкайвах.
Recent Comments