P.S. Обичам те

Преди време получих книгата подарък от майка ми.  Тези дни пренареждайки библиотеката си я открих и отново я прелистих. И ми дойде някак отвътре  да споделя малко от нея тук!

Книгата „P.S. ОБИЧАМ ТЕ” е поредната от сборниците с житейски напътствия и максими на Хорас Джаксън Браун. В нея той е събрал избрани послеписи от хилядите писма, които той и сестра му са получавали през годините от майка си. Послеписите, неизменно завършващи с „Обичам те, мама” изобилстват с проницателни наблюдения, тънък хумор и изпълнени с обич съвети.
А ето и моето избрано от тях:

Виолета Христова

Петъка е хубав ден за стихове!

Днешният ми избор е Виолета Христова.

Ето малко парченца от поезията й:

Обичам нощта!

Днес искам да споделя един текст, четенето на който ми достави голямо удоволствие! Гост-автор  Стефан

Самота в компания

Човек може и да не се е появил на този свят, за да бъде сам, но си е такъв: дори когато е женен, човек си остава сам и изоставен на една планета, която се носи в междузвездното пространство със скорост 29,79 километра в секунда. Човек се ражда, тича, бърза да живее, чете книги, ходи на кино, страда, закусва, умира. Понякога междувременно може и да му се стори, че не става за вечен ергенски живот. В такива случаи рискува да се влюби, сиреч да излъже една красива жена, както и самия себе си. Нека погледнем на него с умиление: той се опитва да съблазнява, подобно на депутат в разгара на избирателната кампания; дали подозира, че обещанията му така и ще си останат неизпълнени? Може да се постарае да убеди себе си, че е щастлив. Ще се ожени, ще се размножи, ще прави цветни снимки в опит да обезсмърти мимолетното. Колко трогателна е усмивката му върху тези снимки! Държи в ръце розово бебе, което все още не знае, че и то в един момент ще остане самотно. Стиска ръката на своята съпруга (дали за да й попречи да избяга или в търсене на упование за себе си?).

Елица Мавродинова

Едно момиче, което е на 24 :)Уж момиче, а стиховете й звучат като написани от жена! Едно момиче, което има невероятен усет за думите. Едно момиче, което помня като дете, когато баба му го разхождаше в парка – тогава не съм предполагала, че някой ден ще чета стиховете й и ще им се радвам!
Моето избрано от Елица Мавродинова:

Жак Превер

Иска ми се да започна седмицата с нещо красиво! Това е моето избрано от великолепния Жак Превер

Paris at night

Три клечки кибрит – една подир друга запалени
в мрака.
Едната – за да погледна лицето ти,цялото.
Втората – за да погледна очите ти.
Третата – за да погледна устата ти.
Пълен мрак след това – за да си спомня всичко,
докато към мен те притискам.