Ето и коментара на Иван Стамболов след награждаването:

“Реших окончателно и категорично догодина да се явя на конкурс за красота и да го спечеля. Целта ми се вижда съвсем достижима, при положение че тази година успях да спечеля наградата за блог на Българската WEB асоциация, наградата за блог на БГ Сайт и втора награда на публиката на БГ Сайт. Винаги съм смятал, че по-добре изглеждам отколкото пиша (което не значи, че се мисля за много красив, просто съм критичен към текстовете си) и след като мога да победя с писане, защо да не победя и с изглеждане. Ето, „Менхънт”, „Мистър България”, а защо не и „Сър България” ме очакват да ги покоря. Дано само регламентът да не изисква да се дефилира по бански, защото тогава пред всички ще лъсне белотата на моето увлечение по бирата.

С известно самохвалство трябва да призная, че досега в кариерата си съм имал доста успешни и дори, както биха се изразили някои господари на словото, звездни моменти. Но никога не съм бил толкова щастлив и толкова трогнат, колкото се почувствах снощи на церемонията по награждаването, когато ме спираха съвсем непознати хора и ми казваха, че четат откровените ми щуротии в блога и ги харесват. Сред тях имаше много мои връстници (между 40 и 50), но имаше и много млади момчета и момичета по на 20 и няколко години. Не бях предполагал, че моите често префърцунени и в много отношения тегави писания ще докоснат млади хора, които имат къде-къде по-важни и интересни занимания.

Никога не съм бил толкова щастлив и толкова трогнат, колкото останах от отношението на приятелите ми в Интернет. Винаги съм си мислел, че, дращейки в блога, градя образ на един кисел мърморко, който вечно е недоволен от нещо и вечно на нещо се присмива като някой дърт комплексар. Хората обаче ми отговориха със симпатия. Почти не ме ругаха и дори ме хвалеха. И аз се досещам защо е така. Защото, колкото и кисел и присмехулен да съм бил, никога не съм преставал да съм честен и искрен, а изглежда уважението към честността и искреността все още не е умряло.

Благодаря на всички приятели и няма да им кажа какво си мисля за тях, защото те си знаят. J

CHEERS!”

Още веднъж честита заслужена победа :)

Любопитството ме накара да го потърся в гугъл. Така попаднах на страницата му, която започнах да следя.  Днес ви предлагам един негов текст, който особено много ми допада.

Страници от Рая/ Магьосници/ Страница – 220

Той стоеше пред пианото. Ръцете му се бяха надвесили над клавишите, като лавина, но времето бе спряло. Приличаше на вкаменена морска вълна. Горчеше красотата наоколо. Стените на стаята бяха високи, чисти и бели. Когато ги гледаш, насълзяваха очите ти, но неговите очи гледаха нищото. Дори не сълзяха. Нямаше болка, нямаше страх, нямаше смърт, нямаше живот. Отвреме на време пръстите му потрепваха. Той затаяваше дъх, вкаменяваше се, и с болка издишаше. Имаше пепел по пода, сякаш ангелите около този мъж бяха изпепелени. Перата на живота бяха станали на прах. Нямаше полет…а само една замръзнала лавина от неизказаност в ръцете му. Ако се вслуша някой, можеше да чуе как кръвта преминава през вените на ръцете му. Но никой не се вслушваше, защото никой не разбираше, че музиката ще започне да се случва, когато тази кръв се вкамени.  Навън валеше. По тротоарите се чуваха гласове на нещастници, които мислеха, че обсъждат живота. Той знаеше, че когато отвореха устите си се чуваше едно безкрайно ехо на егоцентричната човешка празнина. Бродещи трупове, отплавали в океана на животоспасяващия бесен кислород, който искаше…само… Кислородът искаше да гори…и той гореше в очите му, които отразяваха черно-белите клавиши на това древно пиано. Засвиреше ли, нямаше буря, която можеше да не утихне. Чуваше се от съседния етаж как плаче дете, което ненаситно търсеше себе си в обграждащото безлюбовие из мокрите и кални тротоари на животите ни. От горния етаж се чуваше смях, който изкривяваше енергията от счупения телевизионен  монитор на изродските стаи на човешкото подсъзнание. Пианистът знаеше как изглеждат очите на този смях- изкривени огледала, които могат да се счупят всеки момент. Нямаше лек. Нямаше война, но и мир нямаше. Тъпчеха  се мозъците и душите в хлебчета, като поредния ход-дог, който ще се изяде от една празна устна кухина, която ще нахрани след 40 секунди мозъка и ще даде блясък на очите им. Каква представа носеше в душата си? Вкаменена. Обезличена. Нямаше клавиш на пианото, който можеше да отрази това безумие, това безмислие.  Имаше само любов в ръцете му, любов, която той не можеше да вкамени и никога не би могъл. Ръцете потрепнаха и започнаха да докосват клавишите. Стените паднаха, етажите се преобърнаха. Детето спря да плаче. Хората млъкнаха. Пепелта се превърна във вода. От пръстите му започна да капе кръвта на Бог. И затуптяха сърцата на хората. Той знаеше, че това е за миг, знаеше, че нищо няма да остане същото след тази музика, но знаеше, че ако не докосне клавишите … кислородът щеше да пламне.

Радослав Гизгинджиев

1.       Обратното на мажоретка миньорка ли е? За жената не трябва да се съди само по външността, както ще ви каже Джак Изкормвачът…

2.       Любен Дилов не разбра, Възкресение Господне ще се отработва ли? Или, благодарение на кризата, ще ни се размине Светла работна събота? Искате ли да имате загорели, спортни тела? Да обикаляте света в компанията на хора, с които сте много свързани? Професията роб на галера е точно за вас!

3.       Бойко Борисов, за Великден, боядисал две яйца Фаберже… Другите новини за деня, накратко: В политиката е мръсно, в икономиката – страшно, в културата – бедно, а в спорта – срамно! Но… времето е прекрасно. Задава се вълнуващ пролетен ден! Животът е празник, ако го празнуваш всеки ден!

4.       Любен Дилов научи, че Барак Обама е разказал на Бойко какво писмо е приготвил за Стената на плача в Йерусалим: „Уважаеми Господ, миналата година ти прибра любимия ми певец – Майкъл Джексън, любимия ми актьор – Патрик Суейзи и любимата ми актриса – Фара Фосет. Бързам да ти напомня, че любимият ми политик е Махмуд Ахмадинеджад.“ А Бойко попитал може ли в последното изречение да се добави и Яне Янев…

5.       Любен Дилов поздравява търсачите на силни усещания с уикенда и припомня: на гробището, където е погребан Майкъл Джексън е абсолютно забранено пускането на парчето „Трилър“! Но, ако искате наистина вълнуващи преживявания, влезте в московското метро и силно извикайте „Аллах акбар“!

6.       Любен Дилов си спомня цигарите „Ту 154“, изработвани само за износ в СССР. Спряха ги, като вредни за здравето. В минутите на мълчание се чува плитката тишина на времето… Да, животът е птица. Насере те и отлети… Особено пък металната птица. А Платонов каза: „Човекът е начало на всякой механизъм, птиците сами на себе си са край“. Добра… седмица на всички! И ако има мъгла – летете си. Не кацайте. На земята бърза работа нямаме…

7.       Любен Дилов – по повод натякванията, че пуши много – се мъчи да се сети за някой, доживял до 100 години, който да е бил интересен с нещо различно от това, че е доживял до 100 години… И на канибала може да му се доповръща от хора!

8.       Любен Дилов пише мини-пиеса за детството. Той: „Като малък бяхме толкова бедни… ако не бях момченце, нямаше да има с какво да си играя!“ Тя: „А аз имах щастливо детство. Майка ми ме гиздеше като кукла и сплиташе много цветя в косата ми. Само вазата малко ми убиваше на врата… “

9.       Любен Дилов изучава сънища и предсказания: когато лекуващият лекар излиза в отпуск и казва на всички „довиждане“, а само на теб „сбогом“, не е истински лошо предзнаменование. Лошо предзнаменование е да пътуваш нощем… в гора… в кола… в багажника… в различни найлонови торби. Но днес ще е хубав ден, много хубав за всички ви!

10.   Петък е само предчувствие за събота! Всяка жена, служеща в армията ще ви каже, че да си под лейтенант, не е същото като да си подполковник! Еееех, къде бяха баретите, когато Краси Аврамов тръгна да се явява на „Евровизия“?!

11.   „Зададе се облак темен… Ех, мой дядо, тежко време… “ Ботев е бил пророк и проникновен ислановед!

12.   Искате да промените живота си? Започнете да тичате по три километра сутрин и три километра вечер. Всеки ден! Така другият понеделник ще сте на 42 километра оттук! Животът не е спринт. Животът е маратон. Промяната също.

13.   Любен Дилов разбира, че малките момичета и момчета обичат да си играят на „чичо доктор“, но – все пак! – отстраняване на сливиците и вазектомия не е ли прекалено?

14.   Свидетели сме на преждевременна ейяфятлайокутлация или просто мощта на исландската противоракетна отбрана. Загубените по света английски туристи ще ги прибира английския флот, изостаналите по летищата руски туристи ще ги събират руските танкове, а Бойко Борисов е наредил да се възстанови хвърковата чета на Бенковски…

15.   Внимавайте какво си пожелавате! Един просяк всеки ден молел Господ да направи живота му такъв, че дори и най-едрата банкнота да види на земята, да няма желание да се наведе да я вдигне. Чул го Господ и … го дарил с ишиас. Когато ми пишете, че сте попаднали в голяма нужда, моля уточнявайте – пари ли ви липсват, или… сте стъпили в лайно. Интелигентни хора сме, ще се разберем…

16.   Връща се любовник от гардероба, а жената уплашено крещи на мъжа си: „Иване, отивай бързо в командировка“… или… как беше… Не е страшно да си прилеп – нещата обичайно са надолу с главата. Страшно е да си прилеп с разстройство!

17.   Уикенд за равносметка: ако сутрин палачинките приличат на вас, не разрешавайте повече на жена си да ви удря с тигана по лицето!

18.   На омагьосаният принц-жабок му предсказали, че съвсем скоро ще срещне чудно хубава девойка… в часа по биология! Прекрасна седмица с добри чудеса на всички и вярвайте в Единия и Вездесъщ Коцектокмъхналщъшкощтретчетълкатлоакъл – Бог на добрата дикция и паметта!

19.   Ако, по време на официална вечеря, са забравили да ви поставят салфетка, можете по-често да целувате ръка на дамата до вас. Ако искате да отучите дядо си да си гризе ноктите, просто му скрийте изкуствените зъби. Този и още полезни съвети в новата книга на Дейл Карнеги: „Как да се отървете от приятелите, които завъдихте, следвайки съветите от предишната ми книга“

20.   Някои жени са вълнуващи като океан. Ако не сте свикнали, може да ви се повдига непрекъснато… Често съм обвиняван, че постингите ми са мачистки и дори обидни за жените. Но кой е най-добрият приятел на мъжа? Направете следния експеримент: Заключете жена и куче в банята. Отключете ги след 6 часа. Кой мислите, ще ви се зарадва повече?

21.       Експериментално пуснатите пет безшумни трамвайни мотриси, само в първия ден, причиниха гибелта на седем пенсионери… Правителството ги разглежда и като част от пенсионната реформа. В икономиката е пълно с пророци, които тепърва си търсят своя религия!

22.       Любен Дилов пише диалог за ползата от добрата литература: – Къде беше? – Ето ти Пруст, „По следите на изгубеното време“ – отвори на 168 страница! – Но… 168 страница липсва?! – Е… къде съм бил, според теб?!

23.       Правят ли кълвачите „69“ и имал ли е Пинокио кълвач, за да няма глисти? Приказен уикенд, през който истинските принцеси не поръчват жабешки бутчета в ресторанта, а птицата Феникс си умира да се ебава с директора на крематориума!

24.       Не само в жената, но и у мъжа трябва да има загадка. А не веднага да питате – „Женен ли си, не си ли“?!

25.       Любен Дилов се настройва гергьовски и фолклорично: Когато се ражда родопчанче, баща му заколва агънце. Когато шопкиня се ражда, тейко й заколва прасенце. Когато добруджанче изписка за пръв път, заможният стопанин заколва теленце. Когато се ражда македонче, баща му заколва… комшията.

26.       Внезапно се събуждате с чиста съвест? Това може да е първият признак на Алцхаймер! Все в тази връзка – заради неизправности в двигателната система – софийският родилен дом смята да изтегли от пазара на труда 3 000 екземпляра, пуснати през 1951 година. Да живее пенсионната реформа!

27.       Любен Дилов смята, че някои неща не са проучени достатъчно: вярвали ли са древните динозаври, че след смъртта си ще отидат в природонаучния музей и каква точно е връзката между клиторите и злите езици?

28.       Тихият пролетен дъжд, слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд, пролетни приказки шъпне… Тихият пролетен дъжд се предава по въздушно-капков път…

29.       Знаете ли, че ако сега започнете да броите секундите, изброявайки до 31 милиона 555 хиляди 925, вие ще установите, че цяла година сте се занимавали с пълни глупости?! А в това време апаратът Марслендър е намерил на планетата следи от лед и сол. В момента същият усилено претърсва Марс за текила и лимони…

30.   Работна събота… но винаги има надежда за добра новина. Както казал терористът на заложниците в самолета: Не се притеснявайте, щом прелетим над населено място, ще пусна жените и децата…

31.   Любен Дилов приветства новата икономическа мярка на правителството: Заради кризата светлината в края на тунела ще се пуска само на национални празници… Тази седмица влагайте парите си в абсент! Къде другаде ще получите 55%?!

32.   Ако сутринта е било нула градуса, а идиотът-синоптик по телевизията ви обещае, че по обяд ще е два пъти по-топло, в задачата се пита колко градуса ще е по обяд? Много често хората пречат на усилията да бъдеш човек…

33.   Една от прелестите на старостта – освен помъдряването – е, че можеш да си миеш зъбите и да си свирукаш едновременно. Но ако между гърдите на жена ви се появи странно образование, не бързайте да се паникьосвате и да тичате по лекари. Това може да й е пъпът! Уууу, долу гравитацията!

34.   Прескачането на огньове е бил древен български способ за епилация. През Възраждането Лазар от Чирпан измислил и лазарната епилация в областта на бикините, прескачайки огъня без гащи. Нестинарките успешно се борили с гъбичките, а изгарянето на вещици не е друго, освен средновековен способ за търсене на повече женска топлина… Огън, следвай ме!

35.   Биг Брадър фемили доказва правотата на древната индийска поговорка, че мечтата на идиота обикновено прилича на жената на съседа… И все пак, дали сомалийските деца мечтаят, когато пораснат да отвлекат самолетоносач?

36.   Любен Дилов тръгва за Видин и се сеща за особеностите на националното пътно строителство: открадваш от публичните средства за пътища, купуваш си скъпа кола и я разбиваш по лошия път… Ако пък ще пътувате със самолет и чуете на 10 000 метра стюардесата да казва: „Спокойно, без паника“, бъдете сигурен – по-сгоден случай за паника скоро няма да имате! Весел уикенд на всички!

37.   Тази върволица, която се връща днес от Халкидики, дали пък не е търсила „солунските двама братя“? Честит празник на всички, на които нещо във душата грей… Да вдигнем малко поглед от пресвещените старини и почнем да сеем и утрешното минало!

38.   Don’t panic day! Днес е ден на хавлиената кърпа, ден в който си спомняме всички галактически стопаджии и – най-вече – Дъглас Адамс, човекът прозрял, че гравитацията е просто навик. Свиквайте да отвиквате! И не се паникьосвайте!

39.   Връзката ви е в опасност, ако партньорката ви казва: „Теб само едно те интересува“, а вие не можете да си спомните кое е това едно, но пък модерното раждане под вода се развива все повече и повече. Вече не е необходимо след раждането да повивате бебето. Само трябва да сменяте водата в аквариума.

40.   Човек свиква с всичко. Дори на бесилката – помята се, помята, пък се успокои! Но проблемът с мечките-панда е, че повечето са китайско производство.

Повод за одобрение на сериозното наказание стана случаят с 45-годишен мъж обвинен, че е изнасилил и държал в плен 21-годишната си дъщеря в продължение на шест години. Жената родила две деца през 2005 и 2007 г., в резултат на изнасилванията от страна на баща й.

Новият закон също така увеличава присъдата за изнасилване на малолетен от 3 до 15 години. Досега наказанието е било от 2 до 12 години. Предвиден е и престой до три години зад решетките за всеки, осъден в опит за съблазняване на малолетни под 15 години по интернет.

Химическата кастрация всъщност представлява серия от медицинки процедури, които намаляват либидото с надеждата склонните към изнасилване да не изпитват достатъчно желание да продължат престъпленията си.
Полша ще е първата европейска страна, а може би и в света, която приема подобен закон. Няколко щати в САЩ имат подобни закони, като в Калифорния мярката е за изнасилвачи на лица под 13 годишна възраст.

Браво на Полша и на премиера  Доналд Туск. Искрено се надявам управляващите у нас да следят международният обмен и да вземат да се замислят за строги мерки и у нас!

Новината прочетох тук!

Сутринта по БТВ гледах репортаж за разделното събиране на боклука, в който се спомена за възможността да се затворят пунктовете за събиране на вторични суровини, в които клошарите връщат изровените от контейнерите хартии и картони! Вместо да се занимават с нещастните старци, които цял ден обикалят града, за да върнат накрая наръч вестници, срещу които да си купят комат хляб, не е ли по-добре да започнат да прилагат строги наказания не само срещу крадците на метали, но и срещу пунктовете, които изкупуват въпросните предмети – а именно релси, части от жп вагони, та дори и улични щахти!

Що за държава е тази, в която цял влак хора мръзнат половината нощ в нищото, защото друга група (все още драпаща по еволюционната стълбичка в посоката “хора”) е изконсумирала релсите, по които те е трябвало да се приберат по домовете си. Изкосумирала ги е  под формата на домашна ракия и салам “кучешка радост” след като е пласирала железата на някой безхаберен търговец, който е също толкова виновен за мен, колкото и крадците!

Къде са били нощес загрижените ни премиер и вътрешен министър, защо не са прелетели като Супермен и Батман да спасят бедстващите граждани или ще окаже, че някой от предишното управление е виновен в подбудителство към крадците с цел да руши авторитета на правителството!

Преди година товарен влак дерайлира заради откраднати релси, този път, за радост до такъв инцидент не се е стигнало…Чудя се обаче докога ще живеем в този абсурд?!? Докато закрием железопътната инфраструктура поради липса на релси? Или докато закрием цялата държава, защото междувременно поданиците й са се изнесли през Терминал 1 и 2 на летище София (докато още функционира) в търсене на място за живот с пътища, които водят нанякъде!

№502

Това е личният ми, персонален номер, под който се записвам в разпърцаната тетрадка в общината. Срещу това вълшебно съчетание от цифри получавам спорното право някога в близкото бъдеще да си взема отпуска, да си купя бисквити и пастет, да си налея вода в манерка, да нарамя спален чувал и да се наредя на опашка, за да подам заявление за нови документи.

Правото, както отбелязах, е спорно – най-вече защото тетрадката е неохраняема, нито пък е завързана с канап за вратата и още по-малко е зазидана в стената. Тя е просто една тетрадка с редове, въргаляща се върху една маса, а аз съм просто номер 502 – и то от СЛЕДВАЩАТА хилядарка.

Мини-гражданското общество в коридора, зародило се от само себе си като първичен бульон, ми обяснява, че на всяка хилядарка номерата се занулявали – за по-лесно. Евтин психологически трик, един вид.

Щото, я си представете да сте номер седемнайсет хиляди петстотин и две – дали някога ще се запишете за документи или просто ще изпратите кратко, но съдържателно писмо до Държавен вестник, в което учтиво ще се откажете от българското си гражданство и ще заминете да стрижете муфлони в Уругвай?

Приемам реда си с вял ентусиазъм и дори проявявам наченки на интелект, като питам дали няма някакъв номер, на който да се обаждам през месец-два и да се информирам дали хилядарката е превъртяна. За моя изненада имало.

На него обаче 1. не било много сигурно дали ще ми дадат правилна информация, по-добре да съм идвала всеки ден да проверявам – минавали по около 100-130 души дневно, ама то и това не било много сигурно и въобще кво е сигурно в тоя живот?!?

и 2. не се знае кой отговаря – просто звъниш, казваш „Добро утро, случайно да знаете кой номер и коя хилядарка минават днес в общината“ и ако имаш късмет, ти казват – „Четиристотин седемдесет и пет, втора“, а ако нямаш, ти теглят една, ти казваш „мерси“, отиваш на гара Подуене и лягаш под влака.

Напускам общината със смесени чувства. От една страна – хей, 502-ри номер съм! От друга – как, по дяволите, да съм сигурна кога ще е моят ред?

Понеже не мога да съставя алгоритъм за решението на задачката, споделям ребуса с баща ми, който наскоро издаде книга, в която се разправя за алгебрични модели и квантови групи.

Тъй като аз по-предизвикателен алгебричен модел от общината не съм срещала, моментално му прехвърлям правата върху решението. Той пък създава уравнение с две-три хиляди неизвестни, и с необяснима за мен сигурност отсича – на 29 април. Егати.

29 април.

Взела съм си отпуска, купила съм си вода. Влизам в коридора на общината със самочувствието на завоевател. Мини-гражданското общество вътре си съществува все така сплотено, а лидер е оправна леля, охраняваща зорко ГКПП-то или казано по друг начин – Вратата Към Гишето. Откривам се в тетрадката, за да удостоверя пред охранителката, че не съм злостна измамница. След това се заковавам досущ като побит камък и се заклевам, че няма да мръдна, та ако ще да посрещна Нова година там.

Не мога да кажа, че времето на опашката тече бавно – най-вече заради разнообразните социални сблъсъци, които се разиграват в коридора, разделени в следните жанрове:

Семейна драма. В главните роли – момиченце и майка му, които изглеждат като да са спали пред общината. Майката е изнервена, детето – още повече, разменят се остри реплики в стил „НЕ ИСКАМ ПОВЕЧЕ ДА ЧАКАМ ТУКА“, последвани от майчино съскане, детски рев, сополи, истерия и тичане навън, „Яна, ела тук… Яна, ела тука… ЯНАЕЛАТУКАВЕДНАГА!!!!“, още по-силен рев, тропане с крак и финалния детски удар „НИКОГА НЕ СИ СПАЗВАШ ОБЕЩАНИЯТА!!!“. В името на общото благо и в разрез с всички тетрадки, майката с детето бива натикана преди всички през ГКПП-то.

Екшън. Мъж е дошъл да пита „за нещо друго“, минава през границата нелегално, докато охранителката блее, но на връщане е спипан на местопрестъплението. Мъжете на опашката солидарно обединяват сили, нарушителят обаче също не отстъпва, а най-лошото е, че аз съм по средата. Полицаят отвън самоотвержено предотвратява баталната сцена.

Романтична мелодрама. Симпатичен младеж влиза задъхано, пита кой номер е наред и, о, ужас – греда! Неговият е минал преди 20 номера. Трябвало да пътува за Испания, щял да си изпусне полета, нямало ли някакъв начин да решим проблема /ето така се ражда корупцията…./. Уви, никой не откликва – дори аз. Хубав е, но… сори, пич, не мога да те пусна в мойта хилядярка. Тук става въпрос за алгебричен модел, как да ти го обясня?!? За щастие, лелите проявяват типичните за българката добродетели и го пускат.

Междувременно десетки граждани-утописти влизат с бодра крачка в общината, дошли с налудничавата мисъл, че ей сега си подават заявлението, нали, няма и 10 минути, и после си тръгват, хаха, само че това да не ти е като по филмите, бе, алооо? Тука има ТЕТРАДКА!

А аз откога съм била чакала на опашката? Ми, аз тука си живея, бе, госпожо. Цял живот си чакам.

НОМЕР ПЕТСТОТИН И ДВЕ, обявява в тоя момент лелята, а аз получавам сърцебиене от вълнение – мой ред е!

Следва гише 3, две заявления, каса, „а трийсет стотинки дали ще имате“, още пет метра листа, гише 8, гише 9, подпишете се тука, къде е медицинското, ама защо не сте писала колко сте висока?!? – още ли сте толкова, колкото сте била през 2000-та година /ми, не мога да се закълна, ебаси!/, седнете да ви снимаме, станете, идете на биометричната станция, сложете си тука показалеца… показалеца…. ПОКАЗАЛЕЦА, БЕ, МОМИЧЕ!!! Довиждане, след един месец документите ще са готови.

Полуприпаднала от напрежение и зор, потна, трепереща, но щастлива, напускам територията на общината.

И искам да ви кажа, че друго може и да не знам, обаче на бас се хващам, че в следващите 10 години по-изтерзани и измъчени физиономии от тези в българските паспорти никой граничар по света няма да види. МАЙНО ЛЬО.

Красимира Хаджииванова

Ми това е! Гуд лък на щастливците, чийто документи изтичат през  тази година! Здрави нерви и тренирайте щастливата усмивка в огледалото у дома, за не се срамувате да си показвате личната карта после :)

Какво толкова интересно и весело ще си каже някой?

През август 2008-а година бях за кратко гост на този хотел и понеже престоя там остави неизлечими следи в паметта ми му посветих едно писание в този блог, което моите постоянни посетители са чели, но за моя радост са го прочели и много абсолютно непознати за мен хора. Всъщност според статистиките в блога ми това е най-четената ми статия и излиза доволно напред в търсачките, каквато всъщност беше и целта ми!

Та, с удоволствие ви информирам, мили хора, че на въпросното обиталище не му върви лейтли. Толкова не му върви, че се продава. Което доказва правотата ми – беше кофти “замък”, с кофти мениджмънт!  Искрено се надявам новите му собственици да са нясно как се върти хотел и как се печелят клиенти. Аз лично надали ще рискувам някога пак да се приближа до това място, но знае ли човек :)

А, да! Митак, ще направя една ревизия на банковите си авоари и ако все пак успея да изляза с оферта, за да купя хотела обещавам да помисля за подземен коридор до дома ви и после мисля да го превърна в най-голямото студио! Пък какво ще се снима там – все ще измислим :)))

Но да разкажем историята! Петелът Джани, единствен представител на мъжкия пол във ферма в Тоскана, оцелял по чист късмет след вероломно нападение на лисица, която го лишила от целия му харем.

Няколко дни по-късно, след като се съвзел от загубата и първоначалния шок, Джани явно осъзнал не само размера на личната си трагедия, но и опасността да се прекъсне рода му и самоотвержено започнал да снася яйца пред изумените погледи на стопаните си!

Очаква се тежката дума на експерти от организацията за селско стопанство към ООН, които да разбулят мистерията как Джани е станал кокошка!  Чудя се ако това беше станало в България дали вече нямаше да има чалга-хит посветен на Джани – един апотеоз на мъжкото и женското начало обединили се в името на бъдещите поколения! И съответно, поуката , че при определени обстоятелства промяната на пола не само, че не е признак за промяна на сексуалната ориентация, а си е един вид саможертва и дълг :D

Новината за Джани ме развесели тук

Германия: грижовните татковци-гейове

Докато едни умуват около въпроса способни ли са гейовете да станат родители, два мъжки пингвина от зоологическата градина в Бременхафен доказаха, че хомосексуалните могат да са добри и грижовни бащи. Животинчетата осиновиха оплодено яйце от техния вид, изоставено от биологичните родители, и го мътиха по ред.

След излюпването на пингвинчето двата пингвина са като истински родители. Те се грижат за тоалета и храната на дребосъка. Дават му рибена каша. Служителите на зоопарка обясниха, че чифтосването при животните не е непременно свързано с възпроизвеждането.

Израел: Богатство на боклука
Желаейки да изненада майка си, като й подари нов матрак и хвърли стария, израелка докара възрастната дама до просешка тояга. В матрака били скрити един милион долара в брой.

Когато научила, че спестяваните през целия й живот пари са изчезнали на боклука, възрастната жена веднага отишла на общинското сметище в Кирия, близо до Тел Авив – но късно. Ценният дюшек вече бил пренесен заедно с още 3000 тона боклук в огромно сметище, където се оказал неоткриваем.

САЩ: Самопоканили се в Белия дом
Барак Обама е сред най-добре охраняваните мъже в света, но американска двойка успя да влезе без покана на официална вечеря в Белия дом и дори да се доближи до президента. Според девиза, че чрез нахалство се печели, съпрузите Салахи заобиколиха мерките за сигурност и се наредиха на опашката сред гостите, пристигнали за приема. Усмихнати и елеганти, те бяха посрещнати лично от президента. Двойката даде гласност на измамата си във Фейсбук със своя снимка в компанията на вицепрезидента Джо Байдън.

Цялата статия тук

Проучването на Стийв Хенри и Дейвид Албъртс проведено във Великобритания показало, че човек се чувства еднакво щастлив когато чуе “обичам те” от любимия си и когато спечели от лотарията 163 424 паунда.

“Книгата е за нова ценностна система, алтернатива на чисто финансовата система”, казва Хенри. “Като пряк резултат от кризата хората търсят нов начин на живот и търсят нещо, което да замести парите като основен критерий за ценност”.

Сред скъпо оценените добри новини се нареждат вестите за добро здраве, обяснението в любов и стабилните семейни отношения.

Четенето на книги не е попаднало в ТОП 10, но все още се оценява по-високо от ходенето на кино.

Според същото това проучване добрият старт на деня е по-малко ценЕн от края на работното време! Явно това не е типично българска черта :-)

Още за книгата и проучването можете да прочетете тук !