Дали гледаш отгоре с небесната чета?
На Околчица – дъжд. И разгонени псета.
На Околчица – срам. Имаш много поклонници.
Генерали и лумпени, политически конници…
Живи трупове жалят за мъртвите, Христо.
Всенародната кал днес се кланя начисто.
Цветове… Гласове… Знамена… Шарения.
Обещания светли и …помия до шия.
Как се люби и мрази? Там пишеш ли нещо
или вече не искаш дори да се сещаш.
Много здраве от мен на небесната чета.
Във дванайсет завийте и вие, момчета.
И станете на крак, и за вас помълчете…
Втори юни си струваше всичко, поете!

© Яна Кременска

Тя звънти, когато пея,
в радостни игри ехти;
вечер приказки на нея
баба тихо ми реди.

И над книгата унесен,
родна реч ми пак шепти…
Милва като нежна песен,
като утрен звън трепти!

Ран Босилек

Честит 24-ти май, българи!

Върви, народе възродени

- Да пукнеш – вика, – да се смряскаш, че и червеите да не могат да те намерят. От моста дано цопнеш, кога се връщаш пиян вечер – вика, – че и аз бял ден да видя! Мари, боже – вика, – какви бяха тия късметлии жени, дето по два мъжа им измряха, а аз трийсет години вече от една рошава маймуна не мога да се отърва?… Дано озъбен те намерят насред пазаря агентите, – дума, – та и аз да се засмея един път в живота си…

Ей такива червиви приказки нарежда, знаеш, братче, и ми тормози семейното положение.

- Цанке бе – думам й, – мъча се бе, гълъбо, трудя се и денем, и нощем да те зарадвам и да се махна от тоя свят, ама не ме ще господ бе, душке! От дете още, от пеленаче, мама, бог да я прости, е усещала, види се, че на такава холера като тебе ще налетя, та със сърпа пъпа ми е отрязала, дано ме хване инфекцията, ама на. Главата ми е била като пъпеш дълга, кога съм се родил. Натискала я, горката, мачкала я да я прави валчеста, ама не се пука, пущинята, и не се пука. И с въглен ме е парила по долния край на корема, «клини» да ме не ловят, и с вряла вода ме е къпала, та ми се е свличала кожата като на смок пролетно време, ама кога не е писано на човека да мре, вари го, печи го – все толкова. На третия ден от рождението ми пак ме посолила с две кила едра сол, по очите, по устата и навред ме насипала, та съм заприличал на колибарска сланина, ама ха де! Не ще и не ще! И замърсена светена вода с пръст от здравец и босилек ми е сипвала в коритото, и козина, и перушина за «песцата» ми е слагала във водата. По едно време, като нямаше мляко, започна да ми дъвче залъци и да ме храни, ама й омръзна и почна да ми ги тика в устата целички. Опъвам шия аз и очите ми изскачат като на малко гардже, кога поглъща скакалец, ама насила не се умира!

Като поотраснах, седем пъти от дърво съм падал, три пъти от магаре и веднъж във воденичен улей. И каруца е минавала през мене, и бясно куче ме е хапало, и пчелите ме натиснаха веднъж и ме жилиха, жилиха, та се надух като гайда, и с гъби съм се тровил – вместо да се спомина, все по-голям раснах и все по левент ставах. Вземаха ме войник. Що бой съм изял там, мале мила! И ефрейторът, и младшият, и старшият, и фелдфебелът по азбучен ред са се изреждали да ме бият. И все толкоз. Като се уволних, налетях пък на тебе. Събрахме се двамката, гълъбо – й думам, – и почнаха войните. Войни, войни, войни!… И с турци, и с гърци, и със сърби, и с англо-френци, и всички се свършиха, само тая с тебе се не свърши. Нападна те фронтално, ти ми направиш обход и ми унищожиш фланговете; окопая се някъде, ти ме откриеш; реча да те подмамя да ми влезеш в територията, че да те подхвана оттам, ти се намъкнеш и не излизаш. Рекох да сключа примирие – не щеш. И аз си кротувам и си плащам редовно репарации, а ти думкаш, врещиш и не преставаш. Отчаях се и реших да се спомина. Ще се отровя, рекох, и го ударих на вино. Пия вечер бяло вино и ям печени дробчета, пия вино и ям кебапчета – не помага. Тогава го ударих на черно. Черно вино и печени костенурки, варени крачка, пълнени шерденчета. Наям се, напия се и на туй отгоре, като се върна в къщи, пак ям, дано се пукна най-после и да се отървеш от мене, ама пак не ще. И на ракия го обърнах, и на мастика, и на коняк, и със сода разредявах виното, дано стомахът се разшири, чер дроб да се повреди или далак да се подуе – няма, та няма!

Кажи ми – думам, – какво да правя, та да ти помогна? Ако искаш да легна, да лежа цял ден под сянка, та да простина и пукна, ще го направя още утре. На баня, ако речеш, да ида във Варна, та дано глътна солена вода и се удавя – и него ще направя. Цял гивеч със зарзават да ме накараш да оплюскам, че да ми се надуе коремът и да се пръсне, и това съм готов да сторя. Ако щеш, и червен пипер му сложи, и черен, и люти чушки му накъсай, та дано се отровя най-подире, да легна и да не стана, та да се освободиш от мене и засмяна да тръгнеш из махалата.

…Тъй й думам, братче, тъй я утешавам, а тя врещи като коза, кълне, кълне и фучи, па седне насред двора, рита, скубе си косите и дрехите, докато се запени като бясна свиня по устата.

Таа… Такива ми ти работи знаеш? Ами! Какво се чудиш? Що ме гледаш? Не е болка за умиране то. Я му дръпни едничко! Тъй си е вървяла открай време и тъй ще си върви. Дето думат старите хора: то чушка ако не люти, краставица ако не горчи, жена ако не гълчи, и мъж ако не мълчи, де ще му излезе краят, а?

ЧУДОМИР

Питам го веднъж:
— Стефко бе, че какво, такова, си отпаднал в телосложението и бузите ти залесени тук-там на участъци?

— Аз — кай, — бай Димо, тъй си живея, такова ми е — кай — убеждението. По природата се водя — кай.

— Ама не се ли храниш — думам, — не похапнуваш ли си повечко, та си се източил като бобена вейка?

— Храня се, похапвам си, ама месо не ям и каквото взема — сурово го вземам. С плодове — кай, — със зеленчуци, с ядки и сокове поддържам живота. Орехи ям — казва — много, защото те са четири пъти по-хранителни от месото, четири пъти — от яйцата и повече от десет пъти — от млякото. Имат си — кай — и тлъстините, и захарите, и белтъците.

Ха сега де! Орех с белтък!

— Е, хубаво — казвам, — сурови ги ядеш, ама боб суров може ли да се яде? Картофи ядат ли се? Сурови тикви, да речем, само прасетата, да прощаваш, такова…

— Тъй — казва, — сурови си ги ям, защото огънят — кай — ги разваля. Променя им — кай — химическия и енергическия състав и ги прави — кай — по-мъчно смилаеми.

И това не бях чувал, и това научих! Бря, пуста наука, бря! Побърка ни хубавите момчета и вер селям!

Питам после поп Еня вярно ли е, дето го разправя.

— Вярно е — кай. — Не му знам — кай — каква вяра изповядва, съботник ли е, от жълтото братство ли е, ама и хляб не яде, а кълве житото като мисирек. Леля му Райна разправяла на попадията. Сурово го кълвял, или пък го топял в студена вода и го джвакал като дъвка, песоглавецът му с песоглавец! Сохрани боже!

Кръсти се попът и разправя, а аз се пуля насреща му и се чудя и мая.

— А бе какво се чудиш — обажда се Лъжлив Съби, — и бъзуняк яде момъкът, и млечък, и капикоса, и каквото му попадне. На моята нива — кай, — до гробищата, синора го е опасал като магаре до дъно. Ами! И тръне имаше тук-там, и тях ги няма.

Един ден — кай, — като гледал как сладко пасат конете люцерната в хаджи Дончовата ливада, да вземе да се намъкне и той, че да нагъва люцерна, да нагъва, додето му се издул коремът като на малко циганче, кога яде варени тикви. Щял да се пукне момъкът и да експлодира без малко.

Разтривали го, церили го, хеле му преминало.

— А бре, майка — думала му кака Деля, — ами че може ли тъй като добитъка?… Ами че хайде, да речем, прияло ти се е люцерна, ами че посоли си я малко, полей си я с оцет отгоре, че тогава! А то тъй на какво прилича?

Оттогава — кай — не е хапвал вече люцерна. Кощрава почна да нагъва и по-добре му е на момчето, заглади му се косъмът и брадата му по-честа стана.

— Ех, Събко — думам му, — смеем се ние и се подиграваме, ама знам ли? Както ми е тръгнало и на мене толкова време без работа, дали няма да се пиша и аз в неговата партия, че да тръгнем кооперативно да пасем по синорите. А?!”

ЧУДОМИР

Какво е душата?

• Душата е, когато мама ти сложи сладки на масата, а ти оставяш на братчето си. (8 г.)
• Душата има форма на сърце. (8г.)

Какво е тъгата?

• Тъгата е, когато един човек отива при друг и много пие. (7 г.)

Защо конете имат подкови?

• На коня му слагат подкови, защото те са по-леки от него и се движат по-бързо. (8 г.)
• На коня му слагат подкови, за да тропа по улиците, защото иначе не би бил кон. (7 г.)

Какво означава думата “модерен”?

• Модерен е, когато видиш нещо хубаво и скъпо, а нямаш пари. (12 г.)

Как се прави парфюм?

• Парфюм се прави от вода, запушалка и парфюм. (5 г.)

Как успяват прелетните птички да летят ден и нощ хиляди километри?

• Лястовичките, когато тръгват за топлите страни, по пътя се настаняват на щъркеловите крила и си почиват. Когато тръгнат на такъв далечен път, птиците си взимат ядене. Преди да отпътуват, стоят месец-два да си починат. (7 г.)

Как се разбират птиците или животните помежду си, когато ние хората си говорим и понякога не се разбираме?

• Птиците и животните се събират и си говорят шепнейки, а на нас ни казват само “мяу”. (10 г.)
• Рибите се разбират помежду си, когато правят мехурчета с уста. (8 г.)
• Рибите се разбират чрез знаци. Майка им ги учи на азбуката на перките. (8 г.)

Как хората от телевизията знаят какво ще бъде времето утре?

• Човекът от телевизията знае, че утре ще вали, защото чете какво е написала майка му. (6 г.)

Ако Земята се върти, защо не падаме от нея?

• Върти се само Земята, асфалтът не се върти. (6 г.)
• Земята е кръгла, но ние не падаме от нея, защото улиците са прави. (8 г.)
• Земята има кръгла форма. Ние не падаме, защото не ходим там, където е кръгла. (7 г.)

Защо Земята се върти?

• Земята се върти, за да имат всички страни Земя. Тя, когато се върти, дава Земя на всички страни. (7 г.)

Какво е затъмнението?

• Затъмнението е липса. (12 г.)

Какво е амбиция?

• Амбицията в живота означава да си егоист. (10 г.)

Какво е възрастният?

• Възрастен означава възрастно дете. (10 г.)

Какво е усмивката?

• Да се усмихваш означава да се смееш наум. (8 г.)
• Да се усмихваш е, когато някои хора се смеят със затворена уста, за да не пречат на другите. (7 г.)

Защо се мием със сапун?

• Ние се мием, за да вкараме сапун в очите на микробите. (5 г.)

Какво е дрогата?

• Дрогата е вид растение, което гангстерите изсушават и взимат като медикамент, за да забравят постъпките си. (14 г.)

Какво са сълзите?

• Сълзите са направени от морето и затова са солени. (7 г.)
• Сълзите се появяват, когато мозъкът мисли и се изпотява и потта излиза през очите. (11 г.)

Какво е газирана вода?

• Газираната вода е вода с капчици. (7 г.)

Колко години трае детството?

• Децата живеят 35 години, младите хора 25, а възрастните за 5 години умират. (8 г.)
• Детството продължава най-дълго и през цялото време искаш да пораснеш. (9 г.)
• Детството продължава 5 години и след това идва училището. (6 г.)
• Детството продължава 20 години и след това децата започват да остаряват. Старостта продължава до 88, а след това ставаш на 89 и трябва да умреш. (7 г.)

Какво е мъглата?

• Мъглата е дим, който отива на небето, защото тук вече няма място. (7 г.)
• Мъглата е гъста светлина, през която човек не може да вижда. (9 г.)
• Мъглата е светла тъмнина. (5 г.)
• Мъглата е замръзнал вятър. (7 г.)
• Мъглата е небе, дошло на земята. (7 г.)

Какво е небето?

• Небето се разхожда високо и се огъва. (7 г.)

Какво са микробите?

• Микробите са много малки бръмбарчета, които се крият. Те виждат, че си си купил картофи, скачат върху тях и ако не ги измиеш, умираш. (7 г.)
• Микробите влизат в човека и там оставят всякакви мърсотии, защото са им мръсни краката и така човек се разболява. (7 г.)

Как светят светулките?

• Светулките имат мъничко коса и газ и джуджетата им дават огън да се запалят. Светулките не умират, те светят докато изгасне огъня и когато им порасне още коса пак светят. (10 г.)
• Светулките могат да светят, защото са късчета от звезда. Когато умре човек, пада звезда и от тази звезда се раждат светулки. (10 г.)
• Светулките са мънички, имат лампа и ходят при хората, които сънуват, осветяват ги с лампата, за да видят какво сънуват. (7 г.)

Защо някои охлюви имат къща, а други не?

• Някои охлюви си имат къщички, защото са спестявали, не са яли картофи, а само цветя и така с времето си построили къщички. (7 г.)

Дали звездите и светулките си говорят нещо през дългата нощ?

• Звездите питат малките светулки какво правят през късия си живот, а светулките се чудят какво ядат звездите, че живеят толкова дълго. (12 г.)

Дали сънят изцапва хората, че сутрин си мият лицето и ръцете?

• Тъй като сънят е черен, трябва сутрин да се мием. (11 г.)

Защо някои паяци имат кръстче на гърба си?

• Защото са свещеници на паяците. (7 г.)

Защо диригентът маха с ръце и пръчица, когато дирижира?

• Той ръкомаха, за да покаже посоката на звука. (11 г.)
• Диригентът има пръчица, защото е грозно да показва с пръст на контрабасиста накъде отива симфонията. (10 г.)

Защо ние гражданите нямаме толкова украшения по дрехите, колкото селяните?

• Ние гражданите нямаме толкова модели и украшения на дрехите, защото ние имаме работа, а селяните, когато оберат царевицата вече нямат какво да правят и си правят дрехи.

Защо сънуваме?

• Сънищата са, за да можеш да спиш. Тъй като очите непрекъснато виждат нещо, искат и нощем да виждат. (7 г.)
• Сънищата са за това, когато почине баща ти, да можеш да го виждаш. (7 г.)
• Сънуваме, за да не скучаем нощем. (7 г.)

Защо цветята имат аромат?

• Цветето ухае, защото когато дойде пчелата и вземе меда, да му остане поне аромата. (8 г.)

Защо кокошката не лети като другите птици?

• Кокошката не лети нависоко като другите птици, защото се страхува да не си изтърве яйцето.

Защо млякото е бяло, а не зелено като тревата?

• Млякото има бял цвят, защото човекът не би ял, ако кравата би направила простотията да си оцвети млякото в синьо или зелено. (7 г.)
• Млякото е бяло, защото през зимата, когато няма трева, кравата яде хартия. (7 г.)

Какъв цвят има водата?

• Водата има стъклен цвят. (8 г.)
• Водата има лъскав цвят. (9 г.)

За какво са веждите?

• Веждите са, за да държат челото високо и да не пада върху очите. (6 г.)

Защо съществуват часовници с кукувица, а не с петел, след като петелът е известен като сутрешен будилник?

• Часовниците са с кукувица, а не с петел, защото кукувичето е първата птица-будилник. (11 г.)
• Много по-лесно часовниковият механизъм ще каже “Ку-ку” отколкото “Ку-ку-ри-гу” (13 г.)
• Майсторът, който за първи път сложил кукувица в часовника, решил, че е трудно да смали петела, за да го вкара вътре и така кукувицата останала там. (11 г.)

На вратата на сърцето на някой трябва да се молим, да нахлуем или да чукаме?

• На вратата на сърцето на някой не трябва нито да чукаш, нито да нахлуваш, нито да се молиш, а само да пееш. (11 г.)



НЕВЕРОЯТНО

(Добромир Банев)

е невероятна.

***

ЖИВОТЪТ Е ДЖАЗ

(Добромир Банев)

Хубав петък, хора!Споделен да е :)

Регистрирах се без особени усилия, получих парола след някакво време и се впуснах в дебрите на сайта на НСИ. Според познати, успели да преборят системата в първите възможни часове, моя милост трябваше да се впише като временно пребиваваща, на адреЗа си, тъй като постоянната ми регистрация по лична карта е в друг квартал. Оказа се, обаче, че формата не позволява да се запиша като временно пребиваваща, ако няма и постоянен обитател на апартамента.  За да избегна грешки и допускайки, че може и да не съм разбрала нещо реших да позвъня на телефона за въпроси. Без резултат. Очевидно желаещите да задават въпроси бяха много, а служителите малко. Номера или даваше заето или свободно и така и не успях да се свържа. След около час, изнервена от невъзможността да довърша започнатото, реших да им пиша мейл, в който да опиша ситуацията и да помоля за напътствия.  Писах и зачаках.  Ден, два, три…ни вест ни кост от Националният статистически институт. Накрая реших просто да направя това, което преценя за правилно, да попълня проклетият формуляр и да ми се маха от главата. Сдобих се със заветното номерче,  на 11.02 мина една кротка женица, която си преписа цифричките в една табличка и се разделихме по живо по здраво след краткото си запознанство.

Отхвърлила от плещите си това задължение съвсем забравих за случката, докато на 16.02, цели 15 дни след моят мейл, получих отговор от НСИ! О, Небеса.  Прочетох няколко пъти  „изчерпателният “ отговор недоумявайки аз ли грешно пиша или те криво четат. В първото изречение любезно ми благодаряха за запитването. Във второто ме съветваха да дам кода на домоуправителя на постоянният ми адрес или да се обадя в Общинската преброителна комисия, с чиято помощ да се сдобия с телефона на Моят преброител и да му звънна, че да се разберем кога и къде да му дам кода. Нито дума по въпроса за временното и постоянно пребиваване, което всъщност ме вълнуваше.  И всичко това една седмица след  като онлайн преброяването беше официално приключило, а проителят беше вече минал и заминал и бяхме отдавна забравили един за друг. Най-отдолу под този фундаментален мейл се мъдреше подпис Цветелина Раковска , НСИ-Подпомагащ център.

Не успях, а и не пожелах,  да подтисна надигналото се в мен спонтанно желание да отговоря на госпожа Раковска. И го направих. Уверих я, че грижата им всеки писал до тях  да получи отговор,  дори и той да е безполезен или закъснял ме е трогнала до сълзи. И я успокоих, че благодарение на средната ми интелигентност съм успяла и сама да се справя с казуса, на който те така и така не ми отговориха. Чудя се дали ще дочакам някакъв коментар от госпожата. Но като се замислих по-внимателно се сетих, че следващото преброяване ще е след 10 години. Може би чак тогава някоя друга чиновничка , ще види мейла ми  в инбокса и ще ми върне някой друг нищо незначещ отговор, неразбрала, че писмото дори не е било за нея.

Такава пролет

Искам пролет! Искам я сега!
Пролет със разрошени тополи,
с привечерна тъничка мъгла,
със смола по боровите стволове.

Пролет с кичури от люляк бял,
с облаци от люляци лилави.
Пролет за копринен дълъг шал
и за къса рокля без ръкави.

Пролет с остро боцкаща трева -
кръв зелена върху мъжка риза.
Пролет със това и онова,
дето в сметки влиза и не влиза.

Пролет в колорита на Дега
и с дъха на разцъфтяла драка.
Искам пролет! Искам я сега!
Утре – може да не я дочакам…

Маргарита Петкова

There is a time for everything,

and a season for every activity under Heaven:

a time to be born and a time to die,

a time to plant and a time to uproot,

a time to kill and a time to heal,

a time to tear down and a time to build,

a time to weep and a time to laugh,

a time to mourn and a time to dance,

a time to scatter stones and a time to gather them,

a time to embrace and a time to refrain,

a time to search and a time to give up,

a time to keep and a time to throw away,

a time to tear and a time to mend,

a time to be silent and a time to speak,

a time to love and a time to hate,

a time for war and a time for peace.