Днес във Фейсбук попаднах на списъка на Клеми за какво служи майката и ми стана мило затова поздравявам с него всички жени, които днес са получили цвете и картичка с надпис “Честит празник, мамо”

Майката служи:
1. Да подписва лоши класни, за които бащата по-добре да не знае.
2. Да утешава.
3. Като опитно зайче за издръжливостта на човешките нерви.
4. Да измъква тресчици.
5. Да се кара.
6. Да чете часове наред, когато си болен от шарка, за да не те сърби чак толкова.
7. Да се грижи за нашите домашни животни, взети само при изричното условие, че ще ги гледаме ние.
8. Да си спомня винаги онова, което – ако тя не го помни – ние напълно забравяме.
9. За учене на стихотворения на глас.
10. Да мърмори, когато е необходимо.
11. Да бута люлката, когато сме на нея.
12. Да ни целуне пръстчето, когато сме били още малки и сме си го прищипали.
13. Да ни изтрие гърба.
14. Да ни гушка.
15. Да изглажда подгънатите страници на тетрадките ни.
16. Да ни чете конско, защото на татко това струва голямо усилие.
17. Да лъже по телефона, когато искаме да ни няма у дома.
18. Да мъти нови братчета и сестричета.
19. Да разрешава семейни спорове.
20. За душеприказчик.
21. Да спестява парите, които останалите членове на семейството са прахосали.
22. Да стяга куфарите.
23. Да пише извинителни бележки.
24. Да кърпи дрехите ни.
25. Да ни обича, когато всички други са ни сърдити.
26. Да ни дава заеми.
27. Да прибира разхвърляните ни навсякъде вещи.
28. За милосърдна сестра.
29. За надежден будилник.
30. Да ни повдига духа (по телефона), когато ни е домъчняло за в къщи, защото сме някъде, където не ни харесва.
31. Да ни мие главата.
32. Да убива оси, паяци и други гадини, от които се боим.
33. Да ни държи ръчичката при доктора.
34. За гръмоотвод.
35. За търпелив слушател при любовна мъка – дори ако изплачем за четиринадесети път една и съща история.
36. Да отпраща приятелите, с които вече сме скъсали.
37. Да шие дрехи на куклите и на нас.
38. Да отлепва дъвката ни от ръбовете на масата, облегалките на креслата и др.
39. Да прави глупости.
40. Да ни услужва с велосипеда си, с гримове, огърлици, чорапи, ластичета, ножички… повечето от които никога вече не вижда.
41. Да ни тормози.
42. Да се възхищава на децата си, когато няма кой друг да го стори.
43. … И за още много други неща (просто в момента не ни идват на ум останалите).

Във всеки случай майката има многостранно приложение и е крайно рисковано да останеш само с една, защото, ако тя излезе от строя, семейството ще трябва да бъде закрито.

П.П. Да са ни здрави децата! И майките ни – заради тях сме това, което сме!

И докато морето те люлее в ласкавите си обятия, а котвата ти е потънала дълбоко в пясъка, въжето обвило покрития с водорасли  кей е като обещание за сигурност. Връзката със сушата, с корените, но когато солените води измият раните и усетиш отново жажда за свобода и за волният летеж на птиците просто отвържи въжето и вдигни котва -  улови вятъра в платната си, кървави от отблясъците на залязващото слънце … Старият  кей ще остане зад гърба ти закован със своите два тънки, но здрави пирона…техните стоманени остриета го държат за сушата, не му позволяват да  отплува към хоризонта и просто да потъне, там където свършват ласкавите води и започват вълните.  Всеки има нужда от пристан, от дом и когато вълните те уморят потърси пътя към  тихия залив… Кея ще си е все там, свързан със сушата, но устремен към хоризонта, да види алените, кървави платна…

Душата ми… Какво ли не видя!? Насилвах я, предавах я и мамех. Завлякох я на края на Света… Буквално! Носех я през рамо. Потисках всеки неин бунт. Озъбвах и се – тя като роптаеше. Разпъвах я на кръст. Напук на Юнг! А после… После се разкайвах.

Възкръсваше… Добра Душа! Прощаваше ми (мъдрите прощават), очакваше от мен да не греша, аз все така й обещавах… Опитвах се. Наистина! За ден… На следващия – пак започвах безмилостна война в самата мен. Опитвах се да се надскоча. Надскочих се! И за какво?! Щастлива ли съм? По-щастлива? Душата ми не може без любов… Омръзнах й. И си отива…

Темата на раздумката е “Кое ми харесва в това, че съм жена”. Та ето и моите съждения по тази извечна тема.

Първо никога не съм искала да съм мъж. От невинна детска възраст съм била доволна от пола си и като поведение на 100% принадлежна към женското съсловие. Никога не съм разбирала вайкането на тема “Кой ме наказа да се родя жена” О, неразумни и юроде! Че какво и е на жената?!? Само хубави работи помоему. Да не говорим, че жените имат и някои умения, които малко мъже биха успели да усъвършенстват до такива висини. Например колко мъже познавате които могат да танцуват цяла нощ на 10 сантиметрови токове и то да го правят грациозно и с усмивка на уста? Е, аз мога! Също така мога да се преоблека 7 пъти за 20 минути ако не се харесам в последният момент и то без да си разваля прическата и грима и когато накрая изляза на улицата да не ми личи през каква нервна криза съм преминала Освен това мога да мия чинии с лакирани нокти и да запазя лака необелен. Мога да изглеждам секси в бански въпреки, че съм 50 кила (крайно недостатъчно тегло за мъж ). Мога и да нося две пазарски чанти, раница на гръб и по едно дете уловено за свободното кутре на двете ми ръце и пак да пресичам на неправилно място, защото колите спират да ми направят път Мога да си позволя да нося къса пола и да обирам погледите както на мъжете, така и на жените Мога да плача в трамвая без това да накърни репутацията ми, най-много да разчувства някой на тема “кой разплака доброто момиче”. Имам право на лишени от логика постъпки, които да оправдавам с “женска интуиция” и които за всеобща мъжка изненада да се оказват правилни в крайна сметка А след дълъг и натоварен работен ден мога да се прибера усмихната и да бъда мила и съпричастна към всички у дома без да ми личи, че съм със схванат врат!

Също така с облекчение отчитам факта, че не се налага да прекарам една сериозна част от живота си намествайки атрибутите си в панталона и то деликатно и ненатрапчиво, за да не си мислят хората, че по цял ден си пипам чатала. Изключително благодарна съм и за това, че не трябва да знам имената на всички вратари от Б футболна група, че мога и да не гледам английското първенство и че нямам приятелки, които са си организирали импровизиран боксов спаринг с хулиганите от съседния квартал и после са дошли у дома да полеят победата с всичката налична бира от кварталния павилион, а за капак са завършили вечерта заспали в некомфортни пози по мебелите и килима ми, с обувки бършещи се в пердетата ми и с дъх, способен да убие и винарка! Чувствам се удовлетворена и от факта, че от мен не се очаква да разбирам от коли и да сменям гумите, маслото и течността за спирачките, защото иначе тази кола никога нямаше да бъде в движение

В обобщение на изписаните глупости признавам: Жена съм, доволна съм от това и един цикъл (един от често изтъкваните минуси) няма да ме откаже от удобството да живея в собствената си кожа! Радостта от живота е разтегливо понятие – някои имат всичко, а дори не го знаят, защото са слепи за истинските неща! Аз гледам на себе си като на щастлива жена – благословена съм с две деца и любовта на този, когото обичам! Е, за какво ми е тогава да бъда мъж ?!? Щях да бъда сама и нещастна, защото жените като мен са отдавна заети

П.П. След цялата тази несериозна тирада искам най-сериозно да заявя, че мъжете са несъвършени, не само защото не могат да раждат деца, а и защото са дефектни – липсва им едно ребро

Студът те реже като ножици!

Човек, за да се посъвземе,

са нужни барем две госпожици!

Поспрете, сочнобуза Катя,

да си побъбриме за зимата!

В такова време сал сърцата

променят съвършено климата.

Смехът на твоите устни али

ще ме съгрее без съмнение:

той двесте печки ще запали

за мое лично отопление

Студено, дявол да го вземе!

От студ обръщаш се на мумия!

И при това проклето време

иди че не върши безумия!

Хр. Смирненски, 1919 г.

Без теб изкуствените цветя по витрините на магазините щяха да бъдат просто изкуствени цветя по витрините на магазините
Без теб щях да прекарвам лятото си в мрачно претърсване на останките от влакови катастрофи
Без теб белите птици щяха да се отскубнат от картините ми и да излетят кървящи в нощта
Без теб зелените ябълки нямаше да имат по-зелен вкус
Без теб Майките нямаше да оставят децата си да играят навън след чая
Без теб всеки музикант на света би забравил как се свири блус
Без теб кръчмите отново биха станали шумни
Без теб цветното приложение на Сънди Таймс би излязло в черно и бяло
Без теб безразличните полковници биха свили рамене и биха натиснали копчето
Без теб биха престанали да сменят цветята в градините Пикадили
Без теб Кларк Кент би забравил как се става супермен
Без теб закуската Съншайн би съдържала само корнфлейкс
Без теб нямаше да има цвят в магическите цветни блокчета
Без теб осмата на Малер би се изпълнявала само от улични музиканти в западнали зали
Без теб щяха да забравят да слагат сол във всеки пакет чипс
Без теб притежанието на къри щеше да е престъпление с глоба до 200 паунда или два месеца затвор
Без теб полицията за предотвратяване на безредици би се струпала в тихите странични улички
Без теб всички улици биха били еднопосочни в другата посока
Без теб нямаше да има кого да целуна за лека нощ, когато се скараме
Без теб първият марсианец, който се готви да кацне, би се обърнал обратно и би избягал
Без теб ще забравят да сменят времето
Без теб слепците ще продават безполезни билки
Без теб нямаше да има
местности/нито станции/нито къщи
нито будки за чипс/нито тихи села/нито чайки
на плажа/нито игра на дама по тротоарите/нито нощ/нито утро
нямаше да има нито градове нито държави
Без теб.

Ейдриън Хенри

P.S. Какво повече може да се добави…

Германия: грижовните татковци-гейове

Докато едни умуват около въпроса способни ли са гейовете да станат родители, два мъжки пингвина от зоологическата градина в Бременхафен доказаха, че хомосексуалните могат да са добри и грижовни бащи. Животинчетата осиновиха оплодено яйце от техния вид, изоставено от биологичните родители, и го мътиха по ред.

След излюпването на пингвинчето двата пингвина са като истински родители. Те се грижат за тоалета и храната на дребосъка. Дават му рибена каша. Служителите на зоопарка обясниха, че чифтосването при животните не е непременно свързано с възпроизвеждането.

Израел: Богатство на боклука
Желаейки да изненада майка си, като й подари нов матрак и хвърли стария, израелка докара възрастната дама до просешка тояга. В матрака били скрити един милион долара в брой.

Когато научила, че спестяваните през целия й живот пари са изчезнали на боклука, възрастната жена веднага отишла на общинското сметище в Кирия, близо до Тел Авив – но късно. Ценният дюшек вече бил пренесен заедно с още 3000 тона боклук в огромно сметище, където се оказал неоткриваем.

САЩ: Самопоканили се в Белия дом
Барак Обама е сред най-добре охраняваните мъже в света, но американска двойка успя да влезе без покана на официална вечеря в Белия дом и дори да се доближи до президента. Според девиза, че чрез нахалство се печели, съпрузите Салахи заобиколиха мерките за сигурност и се наредиха на опашката сред гостите, пристигнали за приема. Усмихнати и елеганти, те бяха посрещнати лично от президента. Двойката даде гласност на измамата си във Фейсбук със своя снимка в компанията на вицепрезидента Джо Байдън.

Цялата статия тук

Много ми се искаше да напиша тук впечатленията и емоциите си от най-първият Първи Учебен Ден, но все не ми остава време да седна и да си събера мислите, а колкото повече минава времето, толкова повече се обезмисля начинанието!

Затова просто ще кажа “На добър час, мои безценни съкровища!”

И понеже днес обсъждах с един познат евентуалното ми ситуиране на Орлов мост като крайгълен камък на кръстовището(един вид да допълня композицията изобразявайки “Орлицата-майка” ) се сетих за една любима книжка от детските ми години, която, според мен,  е задължителна за всеки родител! Един чудесен начин да видим света през очите на дечицата ни! Та реших да споделя два откъса от нея за тези, които поради някаква причина са я пропуснали, както и за тези, които са я забравили

КОЛЕЛОТО

Татко не искаше да ми купува колело. Казваше, че децата са непредпазливи, че все правят разни фокуси и накрая чупят колелата и се пребиват. Аз казвах на татко, че ще внимавам, после плачех и се сърдех, и казвах, че ще се махна от къщи, и накрая татко каза, че ще ми купи колело, ако бъда между първите десет на контролното по математика.

Затова, като се прибрах вчера от училище, бях много доволен, понеже бях десети на контролното. Като разбра, татко се ококори и каза: „Ама че работа брей, ама че работа“, пък мама ме целуна и каза, че татко веднага ще ми купи хубаво колело и че е много добре, дето съм си направил контролното по математика. То всъщност аз бях извадил късмет, понеже на контролното бяхме само единайсет човека, всички останали бяха болни от грип, и единайсетият беше Клотер, а той винаги е последен, обаче за него не е страшно, нали си има колело.

И днеска, като се прибирах в къщи, видях татко и мама да ме чакат в градината широко усмихнати.

— Имаме една изненада за нашето голямо момче! каза мама и очите й се смееха, пък татко отиде в гаража и извади оттам — ха познайте де! — колело.

Червено и сребърно колело, лъскаво, с фар и звънец. Страшно! Аз се разтичах, после целунах мама, целунах татко и накрая целунах колелото.

— Трябва да ми обещаеш, че ще внимаваш — каза татко — и няма да правиш фокуси!

Аз обещах, мама ме целуна, каза ми, че съм бил нейното голямо момче и че щяла да приготви шоколадов крем за десерт, и после се прибра в къщи. Мама и татко са най-добрите родители на света!

Татко остана с мен в градината.

— Ти нали знаеш — каза ми той, — че бях опасен шампион по колоездене и ако не бях се запознал с майка ти, сигурно щях да стана професионалист? Виж, това не знаех. Знам, че татко е бил страхотен шампион по футбол, по ръгби, по плуване и бокс, обаче за колоезденето не бях чувал.

— Ей сега ще ти покажа — каза татко, седна на моето колело и започна да прави кръгчета из градината.

Вярно, че колелото му беше малко и го затрудняваха колената, защото му се качваха чак до лицето, но татко се справяше добре.

— Това е най-смехотворното нещо, което съм виждал, откак те срещнах за последен път!

Говореше господин Бледюр, който бе надникнал през градинския плет. Господин Бледюр е нашият съсед, той все се закача с татко.

— Я трай — отвърна татко, — ти пък какво разбираш от колела!

— Какво? — извика господин Бледюр. — Трябва да те осведомя, жалък невежа, че бях междурайонен шампион по любителско колоездене и ако не бях се запознал с жена си, щях да стана професионалист! Татко почна да се смее.

— Ти, шампион? — каза татко. — Я не ме разсмивай, ти на триколка не можеш се задържа!

Това обаче не се хареса на господин Бледюр.

— Сега ще видиш — каза той и прескочи плета. — Дай това колело — каза господин Бледюр и посегна към вилката, обаче татко отказа да пусне колелото.

— Никой не те е викал, Бледюр — каза татко, — прибирай се в кошарата си!

— Страх те е да не те посрамя пред нещастното ти дете, нали? — попита господин Бледюр.

— Трай бе, трай бе, че ми става жал за тебе! — каза татко, дръпна вилката от ръцете на господин Бледюр и пак започна да прави кръгчета из градината.

Направо смехотворно! — каза господин Бледюр.

— Завистливите ти думи не могат да ме засегнат — отвърна татко.

Аз подтичвах зад татко и му се молех да ме пусне и аз да направя едно кръгче с моето колело, обаче той не ме чуваше, защото господин Бледюр почна да се хили, докато го гледаше, и татко се заби в бегониите.

— Какво се хилиш като глупак? — попита татко.

— Може ли и аз да направя едно кръгче? — попитах аз.

— Хиля се, защото ми е приятно да се хиля! — каза господин Бледюр.

— Нали колелото е мое — казах аз.

— Ти си пълен тъпак, драги Бледюр — каза татко.

— Така ли? — попита господин Бледюр. Така! — отговори татко.

Тогава господин Бледюр се приближи, бутна татко и го събори заедно с моето колело в бегониите.

— Ей, колелото! — извиках аз.

Татко стана и блъсна господин Бледюр, който падна на свой ред, тъкмо като казваше:

— Само опитай, ако ти стиска!

След като престанаха да се бутат, господин Бледюр каза:

— Имам едно предложение, хайде да се състезаваме по часовник, двамата ще направим по една обиколка па квартала и ще се види кой е по-добър!

— Дума да не става — отвърна татко, — няма да ти разреша да се качваш на колелото на Никола! Какъвто си дебел, току-виж си го счупил.

— Пъзльо! — каза господин Бледюр.

— Аз ли съм пъзльо? — извика татко. — Сега ще видиш!

Татко взе колелото и излезе на тротоара. Господин Бледюр и аз го последвахме. На мен вече беше почнало да ми омръзва, пък и още дори не бях се качил на колелото!

— Хайде — каза татко, двамата ще направим по една обиколка на квартала и ще измерим времето, победителят се признава за шампион. Това е чиста формалност, за мен е много ясно кой ще спечели!

— Приятно ми е, че признаваш поражението си — каза господин Бледюр.

— А аз какво да правя? — попитах аз.

Татко се обърна към мен много изненадан, сякаш беше забравил, че съм тук.

— Ти ли? А, ти. Ти ще измерваш времето. Господин Бледюр ще ти даде часовника си.

Обаче господин Бледюр не искаше да дава часовника си, защото децата много чупели, тогава татко му каза, че е пинтия и ми даде своя часовник, който е много щур и си има една голяма стрелка, дето се върти бързо, ама аз най си исках колелото.

Татко и господин Бледюр теглиха жребий и господин Бледюр тръгна пръв. Той вярно е доста дебел, колелото под него почти не се виждаше и хората по улицата се обръщаха да го гледат и се смееха. Господин Бледюр караше доста бавно, после сви зад ъгъла и изчезна. Когато се появи иззад другия ъгъл, беше се зачервил, беше изплезил език и се клатушкаше на колелото.

— Колко време? — попита той, като стигна до мен.

— Девет минути и голямата стрелка е между пет и шест — отвърнах аз.

Татко почна да се кикоти.

— Ей, братче — каза той, — че то с такива като тебе обиколката на Франция ще трае половин година!

— Вместо да се забавляваш с детински остроумия — отвърна господин Бледюр, който едва-едва дишаше, — опитай се да ме надминеш!

Татко взе колелото и потегли.

Господин Бледюр се съвземаше полека-лека, аз гледах часовника, стояхме и чакахме. Разбира се, исках татко да победи, обаче часовникът ся вървеше, станаха девет, а после и десет минути.

— Спечелих! Аз съм шампионът! — извика господин Бледюр.

След петнайсет минути татко все така не се мяркаше.

— Чудно нещо — каза господин Бледюр, — дали да не отидем да видим какво става?

И тогава се появи татко. Идваше пеша. Панталонът му беше скъсан, държеше си кърпичката пред носа и влачеше колелото с другата ръка. Билката беше съвсем изкривена, колелото беше смачкано, а фарът — счупен.

— Блъснах се в една кофа за боклук — каза татко.

На другия ден споменах за това на Клотер в междучасието. Той каза, че и при него се получило почти същото нещо, когато за пръв път му купили колело.

— А бе какво да ти кажа — заключи Клотер, — татковците винаги са си такива, правят се на тарикати и ако не ги опазиш, чупят колелата и се пребиват.

———————————————————————————–

За всички, на които написаното им е допаднало  има електронен  вариант на книжката!

Рене Госини – Малкият Никола

Не губете връзка с детето в себе си! Така ще имате най-добрата връзка с вашето собствено дете!

А причината?  Р Е М О Н Т ! Чували ли сте приказката “Майстори да не ти влязат в къщата”. Вярна е!

От 13 юли стартира начинанието “ремонт”. Изпълнени с ентусиазъм и тотално невежи за това, какво ТОЧНО ни чака, се впуснахме със страст в превръщането на 4 -те тухлени стени в дом! Романтиката от общото дело започна да се изпарява още през първата седмица. За около 30 години живот всеки от двама ни е успял да  изгради в главата си една “розова” картина на мечтаният пристан…да де , ама като сме започнали да си представяме “спретнатата къщурка с две липи отпред” дори не сме се познавали и очевидно въображаемите ни интериорни дизайнери също! Това, разбира се, беше очаквано и в крайна сметка уредено (възрастни и разумни хора сме!). Успяхме да стигнем до консенсус за общата концепция на бъдещото жилище без да си нанесем трайни физически поражения, но намесата на майсторите се оказа необходимата щипка “подправка”, за да зазвучи рефрена “писна ми” за добро утро и за лека нощ! Статистики изследващи причините за развод твърдят, че ремонта е по-често срещана причина за раздяла от изневярата! Аз обаче съм твърдо решена да не се давам на предизвикателствата на майсторите, които правят всичко възможно да ми вгорчат живота!

Сигурно помните филмите за Баш Майстора  – е нещо подобно преживяваме и ние! Радваш се на тихо и уютно семейно съжителство и изведнъж се появява едно вездесъщо създание окичено с титлата Майстор и обещаващо ти каквото може и каквото не може! С единствената цел да се настани трайно в живота ти и да разкаже играта на идеите и илюзиите ти! Чудя се дали е така и по света или само у нас майстора е някакво митично същество, надарено със специален  поглед,  което знае по-добре от теб как точно трябва да изглежда домът ти и твоите доводи не играят особена роля. Искаш замазка на пода? -Може, но аз ще ти кажа сега как ще стане! Окачен таван? – Дааа, с главата на Версаче върху него ли го искаш?  Който ме познава знае, че нямам общо с визията на чалга икона – как въобще би му хрумнало на някой с акъла си, че бих се зарадвала на “главата на Версаче”, с която да си намигаме всяка нощ преди заспиване. С носталгия започнах да си припомням времето, когато мама и тате се занимаваха с ремонти и аз само се наслаждавах на крайният резултат! Чувствам се изгубена в превода – ние едно говорим, те друго правят, но иначе сме се разбрали!!!  Започнах да търся в главата си максимално прости и едозначни думи, за да не бъде подвеждащо и объркващо казаното от мен, но не би! Не мога да се сетя колко точно пъти през този месец и половина чух репликите “ще стане”, “ще го оправим” и “всичко ще е наред”. И незнайно защо повечето неща далеч не са станали, оправени и наред според нашите виждания. Но явно според техните – са, защото … си тръгнаха!  Със здраве (въпреки, че мисълта за покушение ме споходи на няколко пъти) и за наше облекчение! Та…ремонта продължава, от тук нататък със собствени сили! Ако не пиша още един месец тук, да знаете, че съм достигнала висини в боядисването на стени! Освен това ми е по-лесно да споря със себе си, поне знам, че на разумен човек говоря! А вие внимавайте с майсторите! И си намерете смислено хоби за запълване на свободното време  – редене на плочки, редене на паркет, шпакловане! Хем полезно, хем добре платено, а и на вас самите рано или късно ще ви дотрябва!