Обичам нощта!
Posted: June 4th, 2010 | Author: Cream | Filed under: Изпод перото | No Comments »Днес искам да споделя един текст, четенето на който ми достави голямо удоволствие! Гост-автор Стефан
Бързият влак от Бургас спря заради откраднати релси
Posted: May 20th, 2010 | Author: Cream | Filed under: Преглед на печата | 1 Comment »4 часа повече от обикновеното е пътувал бързият влак от Бургас за София тази нощ. Причината? Не е можел да лети!!! Защо му е на влак да лети, ще се запитате вие? Ами защото релсите в участъка Костенец-Ихтиман липсвали!
Самота в компания
Posted: May 19th, 2010 | Author: Cream | Filed under: Изпод перото | No Comments »Човек може и да не се е появил на този свят, за да бъде сам, но си е такъв: дори когато е женен, човек си остава сам и изоставен на една планета, която се носи в междузвездното пространство със скорост 29,79 километра в секунда. Човек се ражда, тича, бърза да живее, чете книги, ходи на кино, страда, закусва, умира. Понякога междувременно може и да му се стори, че не става за вечен ергенски живот. В такива случаи рискува да се влюби, сиреч да излъже една красива жена, както и самия себе си. Нека погледнем на него с умиление: той се опитва да съблазнява, подобно на депутат в разгара на избирателната кампания; дали подозира, че обещанията му така и ще си останат неизпълнени? Може да се постарае да убеди себе си, че е щастлив. Ще се ожени, ще се размножи, ще прави цветни снимки в опит да обезсмърти мимолетното. Колко трогателна е усмивката му върху тези снимки! Държи в ръце розово бебе, което все още не знае, че и то в един момент ще остане самотно. Стиска ръката на своята съпруга (дали за да й попречи да избяга или в търсене на упование за себе си?).
17 мига от пролетта или моментите белязали живота ми…
Posted: May 14th, 2010 | Author: Cream | Filed under: Другото ми Аз! | 2 Comments »Ако трябва на примависта да изредя 17 мига, които са променили живота ми ще ми е трудно да избера само 17. Сещам се за множество моменти, които са ме накарали да се почувствам жива, различна, обичана, преродена, нова, истинска и пълна до ръбчето с емоции. Кога точно прелива сърцето ни и няма място за повече? Никога – просто важното остава, а другото бива изтласкано с кръвта!
Recent Comments