Станка Пенчева

Слабостта ми към поезията е добре позната на близките ми. Днес ми е ден за Станка Пенчева. За себе си тя казва: “Според будизма, човешките мъки били осем: раждане, старост, болест, смърт, раздяла на влюбени, сблъсък с омразата, непостигнати желания, духовно съзряване. Като гледам, повечето ги познавам. Остават ми двете последни: духов­ното съзряване и смъртта. Второто поне е сигурно.
Ще се въздържа от обобщението добър или лош е бил моят живот – това е вече друга тема. Ще кажа само: струва ми се, че наистина съм го изминала не „благодарение на…”, а „въпреки че…” ”

Нов тренд: петел стана кокошка :)

Не, не говорим за операция за смяна на пола! Слава Богу,  животните още не са взели да търсят медицински решения за възможните причини за обърканата си душевност. Случката по-скоро напомня на притча,  в която един индивид се опитва да даде най-доброто от себе си, за да не затрие рода си!

If I’m betting against you I think I’d rather lose…

Поздрав за мен! И за който още го оцени и хареса!

http://www.youtube.com/watch?v=vMyLbZuzXo0

Знамената не са това, което бяха

Замисляли ли сте се какво символизират флаговете на държавите? Сигурно веднага в съзнанието ви изникват думи като “история, наследство, патриотизъм, принадлежност, гордост”. Попаднах на един по-различен прочит на това, какво изобразяват някои национални знамена.

Ден като ден, но не съвсем!

От 5 години имам 2 сърца – моето и неговото! Но всъщност нямам нито едно… , защото и двете бият в неговите гърди – моето съм го дала( с любов и в добро, и в лошо) ! От 5 години имам и 2 рожденни дни, защото когато обичаш празниците на другия са и твои!

Животът ми без мен…

Напоследък затъвам в думите като в дълбок сняг и не успявам да обясня себе си – нито пред мен, нито пред другите!
Затова събрах малко цитати, които козметично попромених, така че да описват така нареченият мой живот към момента.

За нещата такива, каквито са!

Всичко идва и си отива, за да остане споменът за това, което никога няма да се върне…